Атлас
Държавите джуджета нито са слаби, нито са бедни
Дори Остап Бендер би завидял на изобретателността им в оцеляването и правенето на пари "от въздуха"
/ брой: 171
Картата на света е запълнена с над 200 признати държави. За големите по площ и по население обикновено чуваме още в детството, почти веднага след като научим името на родината си. Големите постоянно присъстват в новинарския поток, от който спасение няма, а също и във филмите на Холивуд, залели света. Ако сме пощадени от новинарските емисии или пък не гледаме кино, то интернет и социалните мрежи направиха немислимото преди - всичко е на разстояние един клик с мишката, стига да имаш достъп до мрежата, време и интерес. Какво обаче се случва с малките държави? Кои са те? Как съществуват? От какво живеят? Как оцеляват в конкурентния свят на големите?
Най-известният мъник сред страните джуджета е Ватикана. Тя е абсолютна теократична монархия. Всички власти са в ръцете на папата. Градът-държава е поверил сигурността си на швейцарската гвардия. Бюджетът му е над 300 млн. щатски долара. Постъпленията са от таксите за музеи, продажбата на пощенски марки, монети и медали, но най-вече от дарения на католици от целия свят. Ватикана има своя банка. От 1999 г. му е разрешено да печати собствени евромонети, които се радват на огромен интерес сред колекционерите поради своята рядкост. Светият престол е представен в 174 държави по света чрез посланиците си - папските нунции, и е влиятелен фактор в международната политика.
Княжество Монако е малко по-голямо от Ватикана, но също се радва на широка популярност. Заради състезанията от Формула 1, казината, ниските данъци и банковата тайна. Малко известно е, че Монако е единствената държава, в която броят на професионалните войници (82 човека) е по-малък от броя на музикантите на военния оркестър (85 души).
Сан Марино и Лихтенщайн са другите два европейски мъника, които се радват на популярност. Първият, защото е най-старата република в света, а вторият заради големия БВП на човек от населението, който му отрежда второ място в световен мащаб.
Виж за Науру - най-малката островна държава на планетата и единствената без столица, едва ли са много онези, които са чували, макар в близкото минало тя да е била една от най-богатите, с най-голям БВП на човек от населението (1977 г.).
Палау - друга островна държава, няма политически партии, нито въоръжени сили.
Тувалу също е без политически партии и има един-единствен град. Всички те се опитват някак да оцеляват в съвременния сложен свят.
Някои, като Малдивските острови, успяват да се превърнат в атрактивна туристическа дестинация, как се справят останалите обаче?
Когато си голям, имаш територия, ресурси - природни и човешки, не е толкова трудно да създаваш добавена стойност и да генерираш приходи. Едни залагат на високите технологии, други на производителността и дисциплинираността на гражданите си, трети на изобилието от суровини. Какво да правят малките държави обаче? Онези, които нямат нито територия, нито човешки ресурс? Оказва се, че и те с годините са намерили своите решения, при това на някои от тях би завидял самият Остап Бендер.
С население под 50 000 жители и задъхваща се захарна промишленост - основен източник на приходи до 2006 г., малката държава Сен-Китс и Невис е докарана до ръба на фалита на прага на започващата глобална икономическа криза (2007-2008 г.). Какво да прави? Откъде да намери приходи? С помощта на швейцарския юрист Кристиян Калин от Henry and Partners правителството започва търговия с... паспорти. Всеки, който иска да получи гражданство в карибската държава, трябва да вложи между 250 000 и 400 000 долара. По-евтиният вариант е дарение от 250 000 долара за държавната благотворителна фондация St Kitts and Nevis Sugar Industry Diversification Foundation.
Другата опция е инвестиция (минимум 400 000 долара) в недвижим имот. Процедурата е максимално опростена. Дори не е необходимо да се пътува до Сен-Китс и Невис. Всичко се оформя дистанционно, важното е парите да постъпват в сметките. Новите граждани на карибската държава освен недвижимост имат и ред други придобивки - могат да пътуват без визи в 128 държави по света, в това число и европейски; получават и изключително добри данъчни условия. Само от бизнеса с паспорти през 2013 г. Сен-Китс и Невис изкарва 100 млн. долара, което е 13% от БВП на страната.
Примерът на карибската държава е последван и от другите малки. Антигуа и Барбуда прегръщат идеята през 2013 г. и до момента приходите от продажба на паспорти са единственият доход на страната. Гражданството е най-евтино на карибския остров Доминика. Желаещите трябва да се бръкнат едва за 100 000 долара, но и да се явят на интервю на живо пред властите на място. Затова пък, ставайки доминиканци, могат да пътуват безвизово до 50 държави, между които и Швейцария.
Малката островна тихоокеанска държава Тонга продава паспорти на жителите на Хонконг, които се страхуват, че Великобритания ще отстъпи района на Китай. Когато приходите от продажбата стигат 20 млн. долара, кралят на Тонга, в чието еднолично разпореждане са средствата, прави рискови инвестиции и ги губи безвъзвратно.
През 2011 г. миниатюрната Малта също обявява планове за включване в бизнеса като анонсира сума от 650 000 евро, която следва да бъде вложена, за да може инвестиращият да се сдобие с гражданство. След натиск от ЕС обаче страната завишава размера на инвестицията до 1 150 000 евро и впоследствие се отказва. Търговията с гражданство в годините се разраства до индустрия с оборот около 2 млрд.долара.
По друг начин решават проблема с липсата на приходи в тихоокеанските държави Ниуе и Тувалу. До 1980 г. правителствата на Ниуе разчитат на постъпления от риболов, селско стопанство и случайни туристи. После сключват сделка, позволяваща използването на телефонния код на страната им в целия свят. Резултатът от бизнес начинанието е, че приходите никак не са лоши, но държавните телефонни линии са наети от така наречените "услуги с добавена стойност", известни като "секс телефони". Гражданско недоволство принуждава правителството да развали сделката през 1997 г. В Тувалу обаче не се отказват от бизнеса с телефонния код. Дори отиват по-далеч. През 1997 г. те получават собствен домейн от първо ниво tv. Продават го за 30 млн. долара като канадската компания, която го придобива, се задължава всяка година да плаща на тихоокеанския мъник и по 1 млн. долара.
Продажбата на пощенски марки на колекционери е доходът, на който разчитат задморските британски островни колонии Света Елена, Тристан да Куня и Възнесение. Маршаловите острови залагат на приходите от туризъм и услугите, предоставяни като офшорна зона, но основният им приход идва от правителството на САЩ, което плаща наем за военния си полигон там.
Европейските мъници Сан Марино, Монако и Лихтенщайн никак не са за оплакване. Ако смятате, че съществуват благодарение само на постъпленията от туризма, грешите. Наистина туристите осигуряват 60% от приходите в хазната на малката република Сан Марино, но останалите идват от промишлеността. Във фабриките за текстил, за основни хранителни стоки, в предприятията за сглобяване на електроника, за производство на вино, керамика и обработка на кожи са заети 40% от населението. А и Рим всяка година плаща солидна компенсация на републиката затова, че се е отказала от собствена валута, както и да събира мита за стоките, които минават през границите й, но най-вече заради ангажимента да не строи казина на територията си. Последното се прави заради Монако, което в годините разчита на приходи само от туризма и хазартните игри. През 2000 г. обаче властите решават да диверсифицират икономиката на кралството. Към днешна дата 50% от приходите в хазната са от данък добавена стойност, 20% от държавния монопол върху пощенските марки, тютюневите изделия и телефонията, 20% от туризма и едва 5% от казината. Всеки втори жител на Монако е зает не в сферата на услугите, а в промишлено производство. Княжеството произвежда електроника за френските авиационни заводи и НАСА.
Лихтенщайн е истинско икономическо чудо. Една от най-малките страни в света се нарежда на второ място по БВП на човек от населението. Постъпленията не са толкова от туризъм и офшорен бизнес, а от солидна промишленост. Машино- и приборостроенето, микропроцесорите, оптиката и електронните системи са отраслите, благодарение на които износът на Лихтенщайн превишава 1,7 пъти вноса.
Дори да сте чували имената на някои от малките държави, а други да знаете, тези, за които предстои да прочетете, са напълно неизвестни. Онова, което ги обединява е, че не са признати от никого. Те са квази държави, макар че повечето имат територия, химн, герб, знаме и жители дори.
Княжество Себорга е виртуална държава, намираща се на територията на Италия, недалеч от границата с Франция. Територията й е 4,91 кв.м, а населението 312 човека. Историята по създаването й стига назад във вековете чак до 954 г. когато местни свещеници основават храм на мястото на антична крепост и провъзгласяват селището за княжество. То е част от Римската империя, после за него спорят Италия и Франция. През 1697 г. Княжеството е продадено на Савойския херцог, а през 1729 г. минава под властта на краля на Сардиния. Неразбориите с принадлежността на Себорг стигат чак до XIX век, когато нито Виенският конгрес (1815 г.) фиксира княжеството като част от Кралство Сардиния, нито Актът за обединение на Италия (1861 г.). Това пък дава основание на жителите му да твърдят, че територията им не е част от Италия.
През 1963 г. търговецът на цветя Георгий Карбоне обръща внимание, че родината му Себорга никога не е била част от Италия, и намира доказателства за това в архивите на Ница. С призив за възстановяване на историческата справедливост Карбоне се кандидатира за принц на Себорга и е избран за такъв. Първата работа на жителите на новата държава е да очертаят границите и да изградят контролно-пропускателни пунктове. От 1994 г. започват да секат собствена монета "луиджино", която се равнява на 6 щатски долара. На следващата година приемат конституция, въвеждат паспорти, избират правителство и утвърждават бюджет, чийто приходи се формират от продажбата на цветя, марки, вино, кашкавали и сирена и туризъм. През 2006 г. започва нова кампания за отделяне от Италия, но властите не обръщат внимание на исканията, тъй като конфликтът е само декларативен. Жителите на Себорга си плащат данъците на италианската държава и участват в италианските избори. Нямат военни формирования. Ако някой наруши закона, просто го експулсират от територията на Себорга.
Княжеството Хатт-Ривър също е виртуална държава, но в Австралия, основана през 1970 г. от Леонард Кесли. Територията му е 75 кв.км и съвпада с размера на фермерското имение на основателя си. Населението наброява 30 човека към 2011 г., но притежателите на паспорти на Княжеството са над 18 000. Непризнатата държава печати долари - банкноти, разменни и юбилейни монети.
На територията на американския щат Невада се намира непризнатата от никого Република Молосия. Територията й е 0,055 кв. км, а населението 8 човека, всъщност това е семейството на премиера Кевин Бо. Републиката има флаг и химн, собствена валута (макар и виртуална) и собствена космическа програма. Според законите й военната служба е задължителна, смъртното наказание разрешено, провъзгласена е свободата на словото, а пушенето е забранено.
В протока Ламанш, на 10 км от Великобритания, е разположена друга непризната държава, нарекла себе си Сийланд. Територията й е 0,0055 кв.км и представлява изоставена военна платформа. През 1966 г. на нея се заселва Пади Рой Бетс - бивш майор от британската армия, със семейството си. След като се уверява, че платформата е в международни води, през 1967 г. я обявява за независима държава под името Княжество Сийланд, а себе си за принц Рой Първи. Княжеството има конституция, флаг и герб, затвор, а също и своя валута - сийландски долар, приравнен на американския, печата свои марки и монети. През 2000 г. на платформата е основана компанията "Хейвън", занимаваща се с хостинг и други интернет услуги.
Артистичен квартал в литовската столица Вилнюс през 1997 г. провъзгласява независимостта си и обявява Република Ужупис. Тя има свой флаг, химн, конституция, почетни граждани и дори армия от 12 човека. Ужупис притежава собствена валута, митница, посланици и консули в 320 града по света. Девизът му е "Не побеждавай, не се защитавай, не се предавай". Подкрепен е от 7000 човека, живеещи в пределите на републиката.
Ладония е виртуална държава, намираща се на територията на природния парк Кулаберг в Швеция. Нейният основател, шведският скулптор Ларс Вилкс обявава независимостта й през 1996 г. Площта й е приблизително 1 кв.км. Посещаващите я минават граничен контрол. Ладония няма постоянни жители, но към 2012 г. са регистрирани 16 380 нейни граждани. От тях 5600 са шведи, останалите са от различни националности. Между тях има и 106 българи, а на интернет страницата на квази държавата са посочени и двама нейни посланици у нас - Георги Тончев Господинов в Сливен и Рангел Колданов в Монтана.
Хем признато, хем непризнато е държавоподобието (според международното право), известно като Малтийски орден. Цялото му название е Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Това е най-старият рицарски орден в света. Той има дипломатически отношения със 105 страни, поддържа посланици и е със статут на наблюдател в ООН и в Съвета на Европа. Суверенитетът на Малтийския орден се разглежда на ниво дипломатическа мисия, но не и като суверенна държава. България има установени дипломатически отношения с Ордена от 1994 г. Площта, на която е разположен, е 0,012 кв.км, населението му наброява 13 000 души по света, а също и 80 000 доброволци и 20 000 медицински работници. Италия признава съществуването му на територията си като суверенна държава и екстериториалността на резиденцията му в Рим - Малтийския дворец. От 1998 г. Орденът владее за срок от 99 години военния форт Сан Анжело в Малта. Малтийците издават собствени паспорти, позволяващи безвизово влизане в 32 страни, печатат собствена валута - скудо, марки и автомобилни номера. Източниците на доходи на Ордена са даренията и продажбата на пощенски марки и юбилейни монети. Орденът се занимава с благотворителна дейност, има служби, оказващи спешна помощ в повече от 30 държави, управлява множество центрове за възрастни хора, разположени в целия свят. Политическото му влияние е изключително силно. Неговият велик магистър е вицекрал на римския папа и предоставя на дипломатите на Ватикана процесуална подкрепа при необходимост от вземането на решения в полето на международната дипломация.
Най-малки по площ
Държава Площ в кв.км
Ватикана 0,44
Монако 2,02
Науру 21,00
Тувалу 26,00
Сан-Марино 61,00
Лихтенщайн 160,00
Маршалови острови 181,00
Сен-Китс и Невис 261,00
Ниуе 261,46
Малдивски острови 300,00
Най-малки по население
Държава Брой жители
Ватикана 842
Ниуе 1 190
Тувалу 10 782
Науру 10 800
Палау 17 661
Сан-Марино 33 005
Лихтенщайн 37 662
Монако 38 400
Сен-Китс и Невис 52 329
Маршалови острови 55 717
Княжество Себорга
Маршалови острови Тувалу
Науру Изоставената военна платформа Рафс Тауър,
върху която е основано непризнатото Княжество Сийланд
Палау Сен Китс и Невис
Монако
Сан Марино Малтийският орден
Република Молосия
Република Ужупис Ватикана