Да убиеш училище
Световната банка: 15% от децата от закритите училища са отпаднали от системата; рязък спад на знанията от 1999 до 2003 г.; сривът продължава
/ брой: 215
Изглежда странно, за да не кажем обидно, че Световната банка (СБ) свърши работата на българското просветно министерство и каза пред нашето общество онова, което се уморихме да чакаме - в какво състояние е образованието в България, след като върху него се упражняваха с реформи 15-ина управленски екипа. Преди началото на новата учебна година се появи анализ, огласен като доклад на Световната банка за реформите в българското училище, свързани с неговата автономия. В документа се анализират главно данни за 2006-2009 г., но се правят сравнения и спрямо предходните години.
Просветното министерство, което скъсва педагози и общини от натякване, че пари се получават срещу свършена работа, не сколаса досега да оповести анализ на това какво се случва в системата. А все пак там работят 300 души... Такъв анализ по всякаква логика е задължителен, преди да се прави изцяло нов закон за училището. Въпреки липсата му, новият екип на МОМН преди месеци огласи проект за закона и обещава той да мине в МС до края на годината. Остава въпросът този проект има ли някаква връзка с реалностите, които са се случили в училището?
В доклада на СБ откриваме доста неща, които до момента не са известни, а всичките данни, както се разбира от написаното, са взети от министерството и от НСИ. Сиреч - били са налични и не е ясно какво е пречело на МОМН да ги обобщи и анализира, та поне да оправдае фонд "Работна заплата".
Разбира се, 100 страници доклад трудно могат да бъдат описани, но върху някои основни моменти можем да акцентираме.
100 млн. лв. икономисани от оптимизирането на училищната мрежа
От самото начало на реформите се целяха три основни неща: промяна във финансирането за по-ефективно изразходване на средствата, оптимизиране на мрежата от училища, въвеждане на обективно външно оценяване и като резултат - повишаване качеството на образованието. Какво се е получило?
В доклада са отчетени като впечатляващ резултат две неща, които е направило правителството на тройната коалиция - въвело е делегираните бюджети постепенно за всички училища и е оптимизирало училищната мрежа. За периода 2000-2009 г. децата в училищна възраст у нас са намалели с 30 на сто (с 327 000). При този демографски срив според доклада става финансово неизгодно да се поддържа цялата "излишна" мрежа училища. От 2007 г. започват структурните промени. Закрити са 111 училища. През 2008 г. са ликвидирани още 340, а през 2009 г. - 44. Съкратени са близо 5000 учители. При този процес общо са реализирани икономии в размер на 100 млн. лв. А това позволява през 2006-2008 г. заплатите на останалите на работа учители да бъдат увеличени с 46 на сто и да се повиши нормативът за издръжка на един ученик. По-нататък ще видим, че повишените учителски заплати са комай единственото положително нещо в системата. Защото дори бюджетът за средно образование като процент от БВП не е мръднал от 3 на сто до ден днешен.
За пръв път в доклада се оповестява нещо, което беше ясно от самото начало - че закриването на училища в малките селища води до съществено увеличаване на отпадащите ученици. Родителите в малките села престават да пращат децата си на училище - поради неуредения транспорт до средищно училище, заради липсата на условия за целодневно пребиваване в него, поради неосигуреното хранене, заради агресията в по-големите училища и пр. През 2007-2008 г. делът на отпадналите ученици от закритите училища се е увеличил двойно и е станал 14,9%.
7% от децата не тръгват дори в I клас
Ето какво крие МОМН! Просветното министерство от години повтаря, че всяка година от училище отпадат 20 000 българчета. Явно това не е вярно, защото със закриването на училищата отпадащите са се увеличили съществено. Т.е. основният принцип за равен достъп на децата до образование у нас е вече само химера.
Препоръката в доклада за излизане от тази криза е да се увеличи делът на защитените училища в малките селища (сега общо 90), които не подлежат на закриване, въпреки малкото деца. За сметка на това обаче - за да не спре потокът от икономии (!),
СБ иска закриване на училища в големите градове
където имало транспорт и децата можели да пътуват. По данните в доклада въвеждането на делегирани бюджети, които позволяват директорът на училището да оперира със средствата, да намалява броя на учителите и да увеличава децата в паралелка, е довело до съотношение деца-учител средно 18:1 в началния курс и 11:1 в горния курс. Според Световната банка това било много желана цел, в други страни учителят обучавал повече деца, отколкото у нас. Препоръката е в големите градове броят на децата в паралелка да се увеличи още. Това можело да намали качеството на обучението, но пък ще спести пари. Коментарът, както се казва, е излишен. В доклада не се споменава, че в големите градове масово имаме паралелки с по 26 деца. Но се казва, че формулата на делегираните бюджети е довела до подобряване на едни общини и обедняване на други, което ги прави неравностойни в "образователните услуги".
В доклада обаче ясно е записано: въвеждането на делегираните бюджети
с нищо не е подобрило качеството
на образованието. Същото е и с разширеното участие на родителите в управлението на училищата чрез училищните настоятелства. В 25 на сто от училищата още няма настоятелства. В документа се казва: "Няма данни там, където има настоятелства и по-автономно управление на училищата, да са се повишили резултатите от обучението. Училищата, показващи признаци на по-голяма автономия, не се представят по-добре от останалите училища". Въпреки това се препоръчва - особено за ромите, родителите да участват по-активно в управлението на училищата.
Стигаме до въпроса за външното оценяване и за качеството на образованието. Тук докладът на Световната банка е безпощаден. Като основа са използвани убийствените за нашето образование резултати от международното оценяване в системите PISA и TIMSS - рязко влошаване на резултатите на българчетата по математика и природни науки, както и на уменията за четене. По-малко от половината наши ученици на 15 години успяват да достигнат определения в международен план критичен праг на знания и умения.
Под критичния праг на знания са 53,3% от българчетата
Т.е. те се класират в долните две нива на знания. Ако намалим наполовина тези изоставащи деца, България ще достигне нивото на Чили и ще изпревари Русия, се казва в доклада. В оценките по математика и природни науки (TIMSS) българчетата показват рязък спад на знанията от 1999 до 2003 г. (да уточним: след "реформите" на министър Веселин Методиев). Изследванията на PISA са от 2000 и от 2006 г. - преди реформите (през 2003 г. просветното ни министерство отказа участие на България). Следващото международно изследване ще покаже какво се е случило след реформите, пише в доклада.
Всъщност всеки момент ще бъдат оповестени данните от изследването PISA 2009 за уменията за четене и знанията по математика и природни науки на 15-годишните деца. Но в доклада изрично се казва: резултат от всяка реформа се вижда най-рано след 8 години. Е, у нас властимащите никога не изчакаха 8 години, реформите и реформите на реформите се наслагваха една на друга през 3-4 години, че и по два пъти на година.
Резултатите на децата в малките училища и в малките градове, на бедните, както и на тези от "езиковите малцинства" са по-ниски, пише в доклада. Световната банка препоръчва да се правят двуезични учебници (българо-ромски или българо-турски?), да се преподава на майчин език, както и
да се въведат учебници на майчин език
Ясно е какво би предизвикало това в нашето общество, но не е ясно как тази препоръка се съчетава с изискването за максимално интегриране на малцинствените групи и вливането им в българоезична среда. Задължителното образование до 16 г. трябва да е по еднаква за всички деца общообразователна програма, казват от Световната банка. С това логично изискване рязко пък се разминават идеите на министър Сергей Игнатов децата повече да избират сами какво да учат.
Най-убийствена обаче е оценката в доклада за т.нар. външно оценяване след IV,V,VI,VII клас и матурите след ХII клас.
Външното оценяване е пълен брак
Всъщност се казват истини, които сме писали неведнъж, но които в МОМН приемат едва ли не като като лична обида: няма национален стандартизиран тест за проверка на знанията; външното оценяване се прави с различни по трудност задачи всяка година и резултатите се нагаждат, поради което отделните години не могат нито да бъдат сравнявани, нито изпитите оценяват системата, нито са мерило за каквото и да било. Не съществуват национални изследвания, пригодени за наблюдение на промените в качеството на образованието в резултат на реформите. Убийствено наистина. Жал да му стане на човек, като се сети колко отчети, сравнителни графики и таблици за тия изпити представяха с гордост служителите на МОМН, включително от сегашния управленски екип. Е, поне от Световната банка да се чуе: те са напълно безсмислени. Ведно с потрошените за тях пари. Докладът препоръчва... в V и VI клас да отпадне външното оценяване. Ето защо МОМН така скоропостижно ден преди учебната година обяви, че ще премахне тези изпити!
И какво излиза? С всяка реформа - все по-лоши резултати и все по-тежки последици за децата и за качеството. А сега поредният екип в МОМН готви за училището нови и, както се изразява министърът, "разтърсващи реформи"!