Да погледнем зад показваното от пиарите

Димитър ГОРОВ,
народен представител

Има един стар анекдот за новия и стария управляващ. Когато се сменяли във властта, старият дал на новия три плика и му казал: "Предстоят ти много тежки моменти, при всеки отваряй по един от пликовете". Новият не обърнал много внимание, но запазил пликовете в бюрото. Минало време и нещата нещо се объркали и с всеки изминал ден ставали от зле по-зле. Сетил се новият ръководител за трите плика и решил да отвори първия. Отворил го и вътре пишело "Оправдавай се с предишните". Така и направил: тежко наследство, заложени капани, некомпетентни наследени служители и т.н. Разминала се работата и новичкият си отдъхнал. На втората година обаче отново заваляли проблеми. Отворил следващия плик. Вътре пишело кратко: "Обещавай". Започнал да обещава: магистралите ще построя, до Димитров ден ще ви изкарам от кризата, болниците няма да закривам, пари за образование ще има, където няма деца, и деца ще направим... Разминало се и този път. Минала още една година и вече не толкова новият ръководител се видял в чудо. Нищо от обещаното не изпълнил, а ситуацията се влошила даже повече от предишния път. Смело човекът посегнал да отвори третия плик със съзнанието, че там и този път се крие отговорът на проблемите му и какво да види. Вътре простичко било написано "ПИШИ ТРИ ПЛИКА И СИ ТРЪГВАЙ".
Разказвам това, защото много ми прилича на случващото се в България от миналата година досега. Предстои ни само третата фаза, когато сегашните управляващи ще трябва да пишат своите три плика.
Днес, година и пет месеца след изборите, Б.Б. и правителството на ГЕРБ се намират някъде между втория и третия плик. Спиралата, в която влязоха управляващите, е изградена, от една страна, от растящо недоволство на различни групи и съсловия, учени, лекари, студенти, тютюнопроизводители, жители на малките населени места, малките и средните фирми и земеделски производители и редица други, които са ежедневно пред Министерския съвет и Народното събрание.

Тази спирала, която влече само надолу

е изградена и от нестихващи вече почти ежечасови скандали, раздиращи мнозинството и отвътре, и отвън: изборът на Румяна Желева; провалите в здравеопазването, при които бяха сменени двама министри, двама шефове на НЗОК, председателят и зам.-председателят на здравната комисия; необяснимото имотно състояние на Цв.Цв. и неяснотата откъде са парите за последните два от шестте апартамента; фалшивата диплома на Калина Илиева и всички поразии, разкрити в ДФЗ от нейното пребиваване там; постоянните изцепки на Дянков; изнесените и прочетени СРС-та в парламента; обвиненията срещу бившия главен прокурор Филчев в две убийства без никакви доказателства; безкрайните опити за прокарване на лобистки закони, които могат да се окачествят като явна политическа корупция или поне като явен конфликт на интереси; наглата злоупотреба с власт, когато Цачева лети по света с частни, а не със служебни, самолети, с което ощетява хазната, харчейки парите на обикновените хора; екскурзиите на Рашидов до Италия и още 40 човека за неясно още чия сметка; разходките на Лъчезар Иванов до САЩ и безумното му поведение при опита да повлияе на журналист да не излъчи репортаж за имот на митничар и т.н.
Изброяването на скандали може да продължи още, но не това е важното в случая. В тази ситуация пред ГЕРБ и кликата около премиера стои за разрешаване трудна задача. И то когато един от партньорите в новата тройна коалиция - сините, все по-често не подкрепят правителството и задават неудобни въпроси. Останала е самотната "Атака", която подкрепя Б.Б., макар че и от нея вече се отцепи първата отломка. Та задачата вече е как да се запази властта и избраното с такова огромно доверие мнозинство да изкара мандата си докрай.
Това, което се вижда дотук от действията на управляващите, е, че те са избрали два начина, които се опитват да реализират паралелно. Единият е опит за безкрайно увеличаване на властта, а вторият е насаждането на страх у всички, които са инакомислещи и имат неблагоразумието да си отстояват мнението, правата и достойнството.
Има хора, у които

генетично е заложено властолюбието като ценност

Това нямаше да е проблем, ако в демократичните общества имаше механизми, с които това състояние да се индикира преди избори. За съжаление няма такива и всичко става ясно по-късно, когато хората чуят от овластения от тях екземпляр "мое право е да имам повече" - в конкретния случай власт. В нашата ситуация смесването на желанието за власт с непреодолим нарцисизъм има наистина страшни проявления. Нежеланието човек да си признае, че просто не се справя, че нещата в държавата не се случват - не защото е лошо наследството, а просто защото е обещал нереални неща, а други не могат да бъдат изпълнени поради огромна некомпетентност, липсата на административни умения, некадърност и опитът да се управлява държавата от телевизионния екран са истинските причини за краха на илюзията за всемогъщия "супермен". Всичко това кара такива типажи да търсят проблемите другаде, но по правило винаги вън от самия себе си. При такава ситуация овластеният човек бързо решава, че не е просто бездарен, а му трябва повече власт, за да реализира иначе "гениалните" си намерения.
Като кмет на София Б.Б. не построи завода за боклук, защото му пречеше Станишев и му трябваше изпълнителната власт. За съжаление днес, когато вече е премиер, заводът още не е построен, нищо, че никой не му пречи, и става ясно, че той просто толкова може. Лошото в случая е, че Бойковите боклуци трябва да ходят някъде и правителството от позицията на силата ще закара една част и в родния ми град Ловеч.
Има и друга подобна ситуация - правителството не може да събере приходите в хазната, контрабандата расте, болниците са недофинансирани, предстои закриването на редица здравни заведения, режат се парите за общините, за образованието и науката, фалират малки и не толкова малки фирми. Единственото, което расте, е данъчното бреме и безработицата. В тази ситуация обаче управляващите решават, че не им достига власт и е необходимо

да превземат президентската институция и общините

за да реализират управленските си намерения. В името на тази цел е насочен целият, макар и ограничен, потенциал на парламента. Готвят се законодателни промени, целта на които е хората да нямат интерес да отидат да гласуват и това да осигури на управляващите служебна победа в предстоящите избори.
Свидетели сме и на безкрайни арести, не минава ден, без да гледаме някоя от кинопродукциите на родното МВР. Непрекъснато слушаме обявяването на "присъди" от Б.Б. и Цв.Цв. на политически или на икономически опоненти. Крайният резултат винаги е един и същ - ден-два след шумните арести следва не толкова шумно освобождаване. И тук се търси проблемът другаде - не че се действа прибързано, че се работи мърляшки, че се реагира некадърно и неадекватно и единствено водещи са рейтингите на двамата "герои", а че отново не стига наличната власт. Съдът е виновен за всичко и трябва да се овладее ВСС. Разбира се, след това и останалите съдилища по веригата. Правят се промени, за да се създаде извънреден съд, защото има остра нужда, твърдят управляващите. Едва ли има някой, на който да не му е ясно, че просто трябва съд, готов да потвърждава "присъдите", обявени от премиера и вицепремиера.
Не съм убеден, че дори да реализират намеренията си за концентрация на цялата власт, това ще им помогне да се справят по-добре. По-скоро резултатът ще е обратен - ще се забатачат и останалите нива на управление на държавата.
Казах, че другата им главна задача е насаждането на страх.
Няма по-силно оръжие за манипулация и контрол от страха. Министър-председателят твърди, че най-добрата мярка срещу кризата са арестите и полицейските акции. Бих се съгласил и с такава уникална глупост, стига това да не превръща България в полицейска държава, в която сякаш управлява военна хунта. Стигнахме дотам, че днес никой не може да е сигурен, че някой някъде не го слуша с кого и за какво си говори. Парите за подслушване в бюджета са повече от тези за култура, няма значение, че пенсионерите няма да получат по-високи пенсии 30 месеца и инфлацията им изяжда и без това ниските доходи.
Дава се ясен сигнал към хората, че управляващите могат да подслушват всички и ако някой си позволи критики или нападки срещу властта, утре може да се събуди от трясък на счупена врата. И над главата му, вместо усмивка на близък, ще го гледат

очи от черна качулка и дуло на автомат

Действа се на принципа: дай да го окаляме, пък той да доказва, че няма сестра.
Върви и демонизирането на цели съсловия или противопоставянето им едни срещу други. Типичен пример за това е случаят в Горна Оряховица. Не бих се наел да коментирам същината на случилото се, просто не съм лекар (макар че в днешна България лекари правят реформи в киното), но няколко елемента ми се струват важни. Начинът, по който е реализиран самият арест, е, меко казано, скандален. Тежко въоръжени и маскирани служители на МВР срещу "изключително опасните" лекари и медицински сестри, въоръжени със слушалки, термометри, а някои сигурно са имали и апарати за кръвно. Това обаче не е попречило на тези с маските да съблекат съвсем гола една от арестуваните жени. Навярно са търсили друго скрито оръжие? Използването на несъразмерна голяма мощ някак ми напомня начина, по който съюзниците нахлуха в Ирак (също сатанизиран предварително) и никакво опасно оръжие не беше намерено. Явно и в двата случая целите са други и размахването на пръст е предупреждението "внимавайте - и у вас можем да дойдем".
В историята има не едно свидетелство, че по време на кризи обществата са склонни да се лишават от част от завоюваните си права и свободи за сметка на повече сигурност и най-вече - заради измамното усещане, че някой наказва "лошите", които са виновни за всичко около нас.
Знам, че много преживяхме през 20-те години на прехода. Много болка и омраза са натрупани от всички несправедливости, на които бяхме свидетели, но нека си отворим широко очите и да погледнем зад това, което ни показват пиарите.
Защото напира в мен въпросът "оти ги ручахме жабетата", като единствените придобивки, които получихме след 89-а година, са правото да говорим свободно, правото да избираме и да бъдем избирани. Питам се, бихме ли позволили да захвърлим демокрацията в краката на шепа хора, които искат да ни газят с милиционерски ботуш.
За мен отговорът е ясен - да не го позволим!