Агресивна простотия в интелектуален грим

"Шигальовщина" е понятие, чието название произлиза от фамилията на един от героите в романа "Бесове" от Ф.М.Достоевски - Шигальов. Шигальов е участник в конспиративна група, подготвяща революция. За разлика от другите участници той е и идеолог. Шигальов формулира основните цели и задачи, които бъдещата революция трябва да си постави, за да изгради общество на подчинение. Като всяка революционна теория, придобиваща влияние и доверие, и тази е с точни, ясни, откровени, безапелационни и крайно необходими принципи. Те лесно се възприемат, понеже се харесват с категоричността и целенасочеността си. В тях личи решителност и увереност в силите на единението, което се е наело да преустройва света.
Шигальов и шигальовщината станаха

символи на жестоката праволинейност

Те бяха предизвестието за фашизъм и тоталитаризъм, продължението "с мирни средства" на революцията. Бунтът срещу застоя и упадъка, срещу корупцията и слабата власт, срещу несправедливостите и бедността ще се трансформира според въпросния Шигальов в ново състояние, в градеж на нов тип общество, което най-сетне ще разреши всичките противоречия на предходните общества.
В романа на Достоевски се говори за въоръжена революция и то за тази, която през втората половина на ХIX век зрее и все повече приближава. Оказва се обаче, че цялата система от нейни основни принципи, наречени "шигальовщина", продължават да са актуални и в наше време. Всъщност сега именно "нашето време" става "тяхно време", в което те отново оживяват, обединяват около себе си немалко хора.
Е, думите са по друг начин казани, не са толкова откровени, но "шигальовщината" може да се чуе и в речите и протоколите на днешни партийни и държавни ръководители. Особено у нас! Днес просто се говори по друг начин, повече демагогски, прикрито, премерено. Но смисълът е същият и той се проявява в конкретните дела, в начина на управление.
Ето как звучат те от устата на един от главните ръководители на революцията и главен герой във великия роман на Достоевски Пьотр Верховенски: "Да се смъкне нивото на образованието, науката и изкуството. Високото ниво на науката и изкуството е достъпно само за изключителните дарования, а на нас изключителните дарования не ни трябват! Изключителните дарования не могат да станат деспоти и винаги са развращавали, отколкото са носили полза; тях ги изхвърлят или ги бесят. /.../ Робите трябва да са равни: разбира се, без деспотизъм не е имало нито свобода, нито равенство, но вътре в стадото равенството е необходимо - туй е то шигальовщината!" И още: "Едно му липсва на тоя свят - послушанието! Жаждата за образование сама по себе си е вече аристократизъм. Появи ли се семейство, появи ли се любов, да покълнат само - и ето ти желанието за собственост. Но ние ще смажем желанието: ще го удавим в пиянство, ще развихрим интригата, доноса, ще развихрим нечуван разврат; ще удушим всеки гений още в пелените му. Всичко под един знаменател, пълно равенство!" 
Днешната "шигальовщина"

звучи по-префинено

Ако героят на Достоевски открито говори за деспотизъм, премахване на образованието или сваляне на нивото му, за интриги и доноси, в днешните политически програми чуваме да се говори за демокрация, културен възход, свобода на словото. Но въпреки това техният (и особено на днешните управници) идеал е идеалът на Шигальов.
Че това е така, става все по-ясно от действията и говоренето им. Под тяхното управление обществото ни все повече придобива идеалния вид, към който се е стремял прословутият герой на Достоевски. Тук не бива да имаме дори и малки илюзии, защото агресивната простотия все по-малко се прикрива. Изчерпаха се "интелектуалните гримове", с които малко или много се разкрасяваше грозното лице на първите люде на държавата. Няма и кой да модулира публичните им говорения, нито да им пише речите, та сега ясно се чува как звучат гласовете им и какво съдържат (по-скоро не съдържат) думите и изреченията, които изричат.
Когато тези, днешните, дойдоха на власт, се впуснаха да доказват колко решителни са в борбата си срещу престъпността и корупцията. Нямаше ден, в който да не бяха задържани под стража бизнесмени, политици, лекари, обвинявани в "пране на пари", "взимане на подкупи", "небрежност при изпълнението на задължения", "конфликт на интереси", "лично облагодетелстване". То не бяха шумни арести, белезници, разбиване на врати, просване по корем, тъпчене на пръсти, изявления по телевизиите за разкриване на конспирации и разбиване на организирани престъпни групи. Не бяха малко наивниците, които повярваха, че

"силната ръка" не си играе

и че скоро ще се избавим от тези, които смучат кръвта ни и присвояват богатствата ни.
Бяхме заслепявани от революционния прожектор, осветяващ широкия асфалтов път, по който трябваше да тръгнем, за да излезем най-сетне от безизходицата и бедността. "Спасителите" се къпеха във всенародната обич, радваха се на доверие. Публикувани бяха документи, уличаващи предишните управляващи в далавери, в отклоняване на средства или във финансиране на безсмислени проекти, от които високопоставени политици и държавници са се облагодетелствали. Вихрушката помиташе всеки, дръзнал да се изправи срещу нея и да попита какво става. Нищо не става, просто народът най-сетне намери своите спасители и избавители и радостно гледа как се възстановява правдата и справедливостта.
Но... Оказа се, че това си е чиста проба шигальовщина. Оказа се, че целта е да се сплаши народът, да се притъпи съпротивата му, да се постави на колене и му се е изтръгне езикът, за да не говори. Развихриха се доносничеството, простащината, интригите. Онова, което преди липсваше - послушанието, започна да се възвръща. Хладнокръвно и въодушевено се нанасяха удари върху това, което обикновено пречи на подобни усилия: науката, образованието и културата. Начена се операцията "закриване на БАН" и опростачването на духа.
Най-добрият футболист на годината бе обявен и за почетен художник, защото помагал на изкуството. После същият този почетен художник бе пожелал да влезе и в учебниците по история, но преди това трябваше да бъдат извадени от тях и от самата история Левски и Ботев. Преди това бе съсипано здравеопазването. Закрити бяха болници, понеже "били нерентабилни". Болният човек е послушен и не се противи.
Планът на Шигальов бе пуснат в ход. И все в името на доброто и добруването. И все с одобрението на "големия брат" и "Брюксел". Видяхме колко здрави и щедри са прегръдките на новия апостол на демокрацията, на каква любов е удостояван от признателния народ и от "международната общност". Самият той нарочно заставал край ремонтиращите се пътища, за да чуе някоя псувня по свой адрес, ама нищо не чул, защото хората му били благодарни и разбирали, че всичко което прави, го правел за тях.
Шигальов е винаги

конкретен, материален, сетивен

Той не се разнежва от красотата или благородството, от цветовете и формите, не се интересува от духа и духовното, а само от онова, което може да се пипне и види с просто око. Неговите днешни следовници обичат и могат точно това. "Хайде, казва един от тях, всеки да застане до обектите, които е построил, за да видим кой какво е направил." Или: "Толкова много сме направили за културата. Ремонтирахме театри, опери, музеи. Даваме много пари за култура и спорт." А какво стои зад всичко това, какви са идеалните му измерения и отражения върху живота на хората, дали важните ремонти не се обезсмислят от "реформите" и бъркотиите в театрите, оперите, музеите и изобщо в културата - това е без значение. За това мислят и говорят тези, които "ги изхвърлят или бесят".
Благодарността е

знакът на послушанието

за което мечтаеше Шигальов. И този постоянно е искан.
Трябва вече да си дадем сметка, че днес ни управляват не просто неспособни и неподготвени хора, а власт, която носи в себе си безпардонната агресия, наглостта, простащината, разрухата на кой знае как спасяващия се все още аристократизъм, който толкова плашеше въпросния Шигальов. Ние имаме връхлетял над нас коварен и жесток враг, който осъществява "революцията на интригата и доноса". Революция, която "ще удуши най-сетне гения още в пелените му".
Ако досега ни е било само смешно или забавно, трябва да ни стане страшно и да осъзнаем опасността, тегнеща над бъдещето на България и българите. Трябва да възпрем и низвергнем шигальовщината, за да спасим бъдещето.