На разходка до пощата за пенсията и кило домати

Евгени Кръстев,
Нюз бг

"Отивам до пощата за кило домати и краставици." Тази реплика може да се превърне в част от кратките разговори между съседи, които случайно се срещат на улицата, когато отиват или се връщат от пазар.
Правителството ни реши да задели 10 млн. лева за създаване на държавна компания за осигуряване на хранителни стоки от първа необходимост чрез пощенската мрежа в страната. Става дума предимно за малките населени места, в които достъпът на хората до стоките е ограничен както поради липсата на достатъчно предлагане, така и поради ограничените финансови възможности на съществена част от населението, живеещо в малките градчета и селата.

На пръв поглед идеята изглежда социална и напълно хуманна

Надценката на стоките ще е не повече от 10% именно, за да бъдат колкото се може по-достъпни за хората, към които е насочена идеята на правителството и нейната реализация. Наред с позитивните характеристики на идеята обаче трябва да се отбележат и доста сериозните проблеми, които неминуемо ще възникнат, когато започне нейната реализация.
Всъщност преди няколко години, когато беше възникнал проблемът с високите цени на горивата, правителството реши да изгради държавна верига бензиностанции. Идея, от която нищо не излезе. След това имаше и едно "възрожденско" намерение за поставяне на вендинг машини за лекарства в малките населени места. Това също пропадна тотално и абсолютно обяснимо. Или казано с други думи, страната ни има достатъчно опит с такива идеи и намерения и той не е позитивен. Независимо от това обаче сега ще бъде направен още един опит от този порядък, а резултатът, ако въобще има такъв, ще е доста спорен.
Проблемът с целеполагането тук е видим още от самото начало. Дали кабинетът смята, че има някакви пазарни изкривявания при предлагането на стоки от първа необходимост, и мисли, че може чрез пощенската мрежа да ги коригира?! Или пък може би по този начин е възможно да се разработи нова пазарна ниша, която впоследствие да бъде поета от частния сектор!
Също така е възможно и трайно ангажиране на държавата с търговска дейност със стоки от първа необходимост в определени райони от страната. Със сигурност могат да се направят и още предположения относно развитието на идеята на правителството, ако нейната реализация все пак се случи и пощенските станции и клонове започнат да изпълняват новите си функции.
Веднага след това

идва въпросът за зареждането с продукти

на тези - да ги наречем специални магазини.
Най-вероятно то ще става от частни производители на хляб, сирене, домати, краставици и лук. Т.е. източникът на продуктите ще е този, който използват всички търговци - производителите в частния сектор. При това положение би било логично да се запитаме ще могат ли частните производители да осигуряват стоки и за специалните магазини?! Те или трябва да се откажат от част от сегашните си бизнес партньори, или трябва да намалят продукцията за тях, или пък евентуално да увеличат производството.
Първите два варианта едва ли биха били приложими. Изградени и проверени партньорства не могат да бъдат поставени под риск заради впускане в напълно ново начинание с несигурна устойчивост и неясно бъдеще. Вариантът с увеличаването на производството също е малко вероятен, защото е свързан с инвестиции. А инвестициите на сляпо също представляват сериозен риск. След като бъде проверена устойчивостта на идеята на правителството, може да се очаква, че някои производители биха увеличили производството, за да могат да зареждат специалните магазини. А това ще рече, че поне 1-2 години трябва да минат след нейното реализиране, за да се стигне евентуално до някакви частни инвестиции, свързани с нея.
Директно можем да изключим варианта, при който държавната компания със специалните магазини успява на чисто пазарен принцип да се пребори и да привлече частните производители, предлагайки им по-високи изкупни цени за техните продукти. Допустимата надценка от максимум 10% за потребителя означава, че държавната компания няма да разполага с особени приходи от собствена дейност.
Ако пък компанията намери все пак начин да предложи по-високи цени на производителите, то това би означавало, че и надценката в абсолютни стойности ще бъде по-висока. Така би се появила опасност от обезсмисляне на идеята за специални магазини, защото крайните цени могат да достигнат, че и да надминат тези в обектите от търговската мрежа, които функционират на пазарен принцип.
Друга опасност би се появила, и то с абсолютна сигурност, ако държавата реши да дотира своята компания. Това вече несъмнено ще означава сериозно изкривяване на пазара. И негативните следствия от подобна ситуация ще рефлектират основно върху потребителите.

Дотирането дори може да убие конкуренцията

А това на първо място би означавало повишаване на цените за крайния потребител. Веднага след това ще бъдат засегнати производителите, защото държавата ще бъде в позиция да определя кой колко да печели и кога да печели. И за голямо съжаление, ако реализацията тръгне в този най-негативен сценарий, проблемите не биха се изчерпали само с това.
Парите, с които разполага правителството, де факто са данъците на физическите лица и компаниите. Ако се тръгне към дотиране, то ще се случва именно с тези пари, което означава, че загубата за хората ще е двойна. От една страна, ще има по-високи цени, а от друга - това ще е станало в резултат на неправилно използване на средствата от техните данъци.
Подобно ще е положението, в което ще изпаднат и производителите. Опасността за тях е, че могат да загубят пазарната си среда и да се окажат подвластни на административно планиране и политически решения. Ако идеята за специалните магазини бъде реализирана и започне постепенно да поставя сектора на хранителните стоки и продукти в зависимост от себе си, то реализацията й следва да бъде прекратена незабавно. В противен случай продоволствената сигурност на страната може да бъде поставена под риск. Започне ли разпад на отношенията в рамките на сектора на храните, това ще доведе до криза в него и страната ни ще става все по-зависима от внос.
У нас има по-отдалечени райони, в които част от населените места наистина не са добре снабдени с хранителни стоки от първа необходимост. Това обаче съвсем не означава, че тези райони и селища имат идентични проблеми, свързани със снабдяването, или пък, че търсенето на продукти е еднакво навсякъде в количествено и качествено отношение. Точно поради тези специфики и различния централизираният подход трудно ще работи при решаване на проблемите и няма да е никак ефективен. А създаването на държавна компания до голяма степен предполага именно централизиран подход.

Повече ефективност със сигурност щеше да има

ако беше дадена възможност на общините, които искат да имат фирми с функциите на държавната компания, да се сдобият с такива под формата на общински предприятия. Средствата за това пак можеше да бъдат предоставени от държавата, било то директно или на проектен принцип. В случая повече децентрализация би означавала и повече ефективност.
Всяка община, която включва населени места, нуждаещи се от специален магазин, щеше да може самостоятелно да решава проблема, който има, съобразно особеностите на съответните селища и конкретните продоволствени потребности. Възможно е някъде да има зеленчуци в изобилие, но да липсват млечни продукти, или пък обратното. Възможно е също така на някои места да липсва търговско предлагане на стоки и продукти, но такива да се произвеждат от самото население и снабдяването да става чрез обмен в натура. В такива случаи интересът към стоките в специалния магазин несъмнено ще е много ограничен.
И така, 10-те милиона, заделени за специалните пощенски магазини, със сигурност няма да бъдат най-рационално разходваните публични средства. Остава да се надяваме, че идеята няма да окаже негативно въздействие върху сектора на хранителните стоки и продукти и той ще продължи да се развива независимо и на пазарен принцип.
Остава да се надяваме и че щом станат ясни недостатъците на идеята, след нейното реализиране, правителството бързо ще вземе мерки и поне ще я преформатира. Това все пак ще означава, че кабинетът внимателно наблюдава въпросното творение и ако то започне да носи прекомерен риск, ще бъде ограничено и постепенно изведено от практиката на предлагане на храни и хранителни продукти.
А българските пощи ще продължат да съществуват, изпълнявайки естествените си функции да доставят комуникационни и финансови услуги на населението (изплащане на пенсии, приемане на данъци, осъществяване на парични преводи и пр.).