С грижа за европейската енергийна сигурност...

Нито "Северен поток-2", нито "Балкански поток", както неофициално се именува сухопътното продължение на "Турски поток" през нашата територия, ще заработят в началото на 2021 г., каквито намерения можеше да чуем още преди година, че и по-късно. Също така няма да заработи и газовата връзка с Гърция, през която България трябва да получава годишно над 1 млрд. куб. м природен газ от Азербайджан и така да намали зависимостта от руското синьо гориво до 50% от общото потребление. Така всички антагонисти имат основания да са недоволни. 

И тази година не се сбъднаха по-старите прогнози за засилване на американското енергийно влияние в Европа. "Флотилиите на свободата" от танкери пълни с американски втечнен природен газ (ВПГ) все така се мержелеят на хоризонта, докато "Газпром" продължава да държи към края на третото тримесечие 34% от пазара на природен газ в Европа, стойност много близка до рекордните 35% от 2018 г. При това руснаците държат този дял въпреки падането на износа на газ в стойностно и физическо изражение. 

На всичкото отгоре, от есента, въпреки сезонното повишаване на търсенето, започна сериозно намаляване на вноса на ВПГ от САЩ, като през ноември доставките паднаха с близо 40% на годишна база. Дори такива борци за независимост на Европа от "Газпром" като Полша и Литва намалиха доставките на ВПГ, ехидничи браншовото издание "Neftegaz.RU".

Причината е сочена в проклетия коронавирус, който повали западните икономики, но пък не се отрази съществено на азиатските, които сега са "виновници" за това, че привличат износителите на ВПГ с по-високи от европейските цени на синьото гориво. Освен това шистовата индустрия в САЩ също 

не преживява добри времена 

на фона на ниски износни цени и вълна от фалити в отрасъла. 

Свиването на потреблението и падането на цените стана причина и за намаляването на доставките по "Турски поток", в което някои в България съзряха поредното доказателство за безперспективността да имаш работа с Русия като цяло и с "Газпром" в частност. Действително, девет месеца турците купуваха за свои нужди минимални количества газ от тази тръба, но от август започна ръст на доставките от 1,4 млрд. куб. м., а през септември стигнаха до 1,9 млрд., което между другото, е почти два пъти повече от доставките през септември м.г. Просто съседната страна изчака максимално изгодната за себе си ценова конюнктура, за да закупи договорната квота от 20 млрд. куб. м. По договорите от типа "вземи или плати" на продавача му е все тая дали купувачът реално ще вземе от газопровода спазарените количества или просто ще плати за тях, в случая на по-ниски цени. Тази схема свидетелства за всичко друго, но не и за дискредитацията на проекта "Турски поток", част от който е и продължението му през България. 

Впрочем, точно на 15 декември изтича поредното и последно засега удължаване на срока за завършването на втората тръба на "Турски поток" през българска територия до Сърбия, която по почина на премиера Бойко Борисов наричат вече "Балкански поток". Дни преди официалната дата на завършването на строителството, нямаше никакъв ажиотаж около това, наистина важно за страната събитие. Повече от странно на фона на мерака на Борисов да реже всякакви лентички. Ние дори научихме от чуждата преса, че газопроводът е съединен със сръбския участък. Неофициалното обяснение е пак свързано с коронавируса. Много по-вероятно е обаче желанието да не се дразнят излишно американците, чиито законодатели преди броени дни разшириха за пореден път санкциите си срещу газопроводите с руско участие "Северен поток-2" и "Турски поток". При това САЩ открито заявяват, че не смятат "Балкански поток" за нещо различно от сухопътно продължение на "Турски поток". 

Засега няма яснота как новите санкции, които са включени в бюджета на Пентагона за 2021 г., могат да

повлияят именно върху "Балкански поток"

макар да има хора в България, които искрено да ги желаят и дори да съжаляват, че били много закъснели. Те изглеждат повече ориентирани към "Северен поток-2" и целят ако не да спрат, то поне да забавят неговото влизане в експлоатация. От седмици насам руската флотилия от специализирани кораби, включително най-големият й морски съд за полагане на подводни тръбопроводи "Академик Черски", извършва някакви маневри в Балтийско море без обаче да започне строителството на оставащите 150 км от газопровода. Едва на 11 декември баржата "Фортуна" започна работа в германски териториални води, където на плиткото остава да се прокарат 2,6 км от всяка от двете тръби на "Северен поток-2". По всяка вероятност, смятат експерти, основният маршрут на газопровода ще бъде завършен през втората половина на 2021 г., с повече от една година закъснение. 

Горе-долу тогава изглежда ще бъде завършен окончателно и "Балкански поток",  способен да пренася 15,7 млрд. куб. м газ годишно. Истината е, полагането на тръбите може и да завърши преди Нова година, по неофициална информация газопроводът вече има подписан Акт 15, но той не може да заработи докато не бъдат завършени двете компресорни станции, които да поддържат нужното налягане в него - "Расово" и "Нова Провадия". Първата се очаква да е готова през януари догодина, а втората през септември. Освен това чак през май ще бъде готова и компресорната станция, нагнетяваща сръбския участък от газопровода. 

Това време е напълно достатъчно, за да се види какво отношение ще заеме новата администрация в Белия дом (най-вероятно без промяна) и да се прецени действието на новите санкции на САЩ, които освен това заплашват в бъдеще да ги налагат и върху компаниите, експлоатиращи газопроводите. 

Основание за това им дава един лицемерен документ приет в края на 2019 г. и наречен "Закон за защита на европейската енергийна сигурност". Неговата същност се свежда до няколко прости постулата - не купувай руски газ, купувай американски газ, ако купуваш руски газ, прави го през Украйна, за да получава тя пари, които да използва срещу Русия, а който не прави това, подкопава трансатлантическата безопасност. С всички произтичащи за него последствия. Утре руският газ може да бъде заменена с китайски смартфони, ирански петрол, турски текстил, кубинска захар, индийски софтуер. И ще бъде, защото санкциите се превръщат все повече в основен инструмент за регулиране на отношенията между страните, което е по-скоро свидетелство за упадъка на нашия хегемон, отколкото за неговия разцвет.

Дотук САЩ все още не са прибегнали 

до налагането на преки санкции срещу държавите от ЕС, разчитайки повече на сплашването. Както рекетьорите се боят, че един ден ще им отговорят, така и американците се боят да не предизвикат свръхреакция, защото тогава трансатлантическата солидарност може да отиде в историята окончателно. 

САЩ са сериозно улеснени, че в случая с транзитните газопроводи с руско участие ситуацията в ЕС е "всяка коза, за свой крак". ЕС няма единна позиция и няма как да има при положение, че източната част на съюза и голяма част от брюкселската бюрокрация се държат като криптопатриоти на Съединените щати. Германия, предвид своята сила и положение, може да заявява открито, че няма да приема диктата на САЩ и отхвърля екстериториалността на тяхното законодателство. Последното го казват и от Брюксел, но по принцип, а не обвързано конкретно със "Северен поток-2". Председателят на ЕК, довчерашният министър на отбраната на ФРГ, Урсула фон дер Лайен заяви през юни, че "Северен поток-2" е силно политически проект, като по този начин наля вода в мелницата не неговите противници, но и подкопа усилията на доскорошните си съратници по неговата реализация. После разни хора съвсем сериозно се учудват защо спадало доверието в европейските структури. 

В България пък наблюдаваме друга картина. Тук управляващите ни се преструват, че американския натиск не ни засяга и като променят името на проекта, все едно са променили всичко. Не се работи за изработването ако не на общоевропейска позиция, то поне на позиция на групата засегнати държави, с участието на Германия. Изглежда се смята, че неяснотите на американските санкции са достатъчни, за да не се безпокоим. Но това е илюзорно. Въпросът не е как можем да се защитим от агресивността на САЩ, а колко далече са готови да отидат те. Ако този момент дойде, изведнъж ще се окаже, че способността на Бойко Борисов, по израза на един български политик, "да лъже американците, че лъже руснаците и да лъже руснаците, че лъже американците", е крайно недостатъчна.