Нова година - стара мутра

Думата на 2020 г. е "Мутри вън", това коментира преди дни пред Дарик радио президентът Румен Радев. Жестът на годината пък бе ръката на президента, издигната в юмрук. 

Причините, поради които в новата година навлизаме със старите мутри във властта, са много - и вътрешни, и външни. Сред външните е подкрепата на европейската десница за клептократичния авторитарен режим. Сред вътрешните - липсата на единение сред многобройните и разностранни, дори амбивалентни, протестиращи.

На предстоящите през март избори външният фактор няма да е решаващ. Но разединението на опозиционите сили може и вероятно ще се окаже съдбовно. Социологията показва, че ГЕРБ продължава да бъде водеща политическа сила, макар и почти изравнена с БСП. Партньорите на ГЕРБ от националистическите формации, макар и с пооскубани пера, съхраняват възможността да прекрачат прага на парламента. Има обосновани подозрения, че от ДПС ще продължат с криптопартньорството с ГЕРБ, докато това им е изгодно. 

Към март протестите от лятото ще бъдат позабравени, поизпраният от прокуратурата Борисов ще добие смелост и ще пробва да постигне "историческа победа" над народа си. Това не трябва да се допуска. 

Макар сега надеждите на много българи да са свързани с партията "Има такъв народ", която е трета сила в редица анкети, подозренията, че Слави Трифонов ще бъде потенциална "патерица" на Бойко Борисов, съществуваха, още преди да създаде партията си. След първия мандат на ГЕРБ те винаги са имали нужда от скрити съюзници в парламента, такива ставаха дори уж отявлени на думи антагонисти. Спомнете си РЗС, АБВ, "Воля" и т.н. Фактът, че "Има такъв народ" отказва категорично предизборна коалиция срещу ГЕРБ, засилва негативните очаквания.

Песимизъм добавя и поведението на другите опозиционни партии. Режимът на Борисов е много силен, много богат с нашите пари, той има подкрепа от мощни гласове в Европа. "Защо?" е друг въпрос, но това са фактите и трябва да се съобразяваме с тях, а това означава, че е нужен общ фронт, основан на принципа за премахване на статуквото. 

Вчера такава стъпка направиха "Изправи се. БГ" и "Отровното трио". Те веднага бяха упрекнати и от ляво, и от дясно. Не е срамно, че лявата Мая Манолова се съюзявала с десния Арман Бабикян. Срамно е, че се съюзяват само те. Срамно е, че след толкова месеци на улични протести основните опозиционни играчи не намериха сили да седнат на една маса и да се договорят. Точно на това разединение разчита режимът на мутрите и в частност главната мутра. 

Не й давайте този шанс.