Небесата се закриват

Остават десет месеца до изтичането на най-важния договор, който все още сдържа новата надпревара в ядреното въоръжаване - Нов СТАРТ или СНВ-III, както е известен в Русия, който определя нивото на стратегическите ядрени бойни глави на двете държави до 1550 броя, а броя на носителите до 800. С наближаването на датата се засили и дипломатическата активност около неговата съдба. 

Договорът за съкращаване на стратегическите ракетно-ядрени въоръжения, поредният от серията започнала през 80-те години на XX век, с цел снижаване на заплахата от всемирно унищожение, бе подписан през 2011 г. от президентите на САЩ и Русия Барак Обама и Дмитрий Медведев. Той е с продължителност 10 години и изтича през февруари 2021 г. Макар да има клауза, която да предвижда удължаването му с 5 години по взаимно съгласие, все повече нарастват съмненията, че светът е само на крачка от нова надпревара във въоръжаването, с непредвидими последици. 

Лоша традиция стана претендиращите за световен лидер Съединени щати да подемат инициативата за денонсацията на ключови международни договори. След излизането им от договора за противоракетната отбрана (ПРО) през 2002 г., уж заради борба с тероризма, и след напускането на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег през 2019 г., уж заради нарушения от страна на Русия, САЩ са на път да сложат край на и на Нов СТАРТ. 

В края на 2019 г. Москва официално поиска от Вашингтон удължаване на договора, но и до днес няма отговор от американска страна. Това не е учудващо. Още в първите си месеци като президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Нов СТАРТ, както и редица други международни споразумения, не са изгодни на САЩ. Бившият му съветник по националната сигурност Джон Болтън пък бе категоричен противник на договорите за ограничаване на стратегическите оръжия, защото те ненужно възпирали САЩ в свят, различен от този преди краха на СССР. 

Като основен проблем пред подновяването на договора се очертава политиката на САЩ от последните години, която все по-отчетливо отказва да се съобразява с ключови международни ангажименти на страната, под най-различни предлози. Вторият проблем е произтичащата от тези действия реакция на Русия, която започна да поставя нови условия, предвид променената след 2002 г. обстановка за стратегическата й сигурност. Третият проблем е факторът Китай. 

Във вижданията на Тръмп, колкото повече атомни бомби имат САЩ, толкова по-добре за... САЩ. Останалият свят да мълчи в ъгъла и да изпълнява каквото му кажат. Тук трябва да добавим и положителния ефект върху военно-промишления комплекс, защото ядреното оръжие е скъпо оръжие, но също така и негативния ефект върху икономиките на техните геополитически противници. В случая става дума основна за Русия, която в момента единствена е в състояние да нанесе на САЩ недопустими за тях загуби. На теория новата надпревара във въоръжаването трябва да усили Вашингтон - военно и икономически и да отслаби финансово Москва, в съчетание с наложените й икономически санкции. Нещо като римейк на събитията от средата и края на 80-те години. Но това е само хартия.

Реалността показва, че нито САЩ имат намерение да произвеждат хиляди и хиляди ядрени бойни глави като през Студената война, нито Русия смята да следва пътя на Съветския съюз. Излизането на САЩ от договора за ПРО, което в Кремъл разглеждат като екзистенциална заплаха за Русия, накара руснаците да хвърлят усилия в разработката на нови видове въоръжения, които да гарантират възможността им за ответен, неотвратим удар на възмездието.

Още от Студената война и за двете враждуващи страни, е било ясно, че ПРО не е панацея и не може да отрази масиран ядрен удар със стратегически ракети. Поради това сценарият за ядрен конфликт между двете свръхсили е предвиждал и сигурно още предвижда, нанасянето внезапен масиран ядрен удар по позициите на стратегическите ракети, с цел да бъде намален до минимум атомния арсенал на противника. Оцелелите междуконтинентални ракети, изстреляни за ответен удар, се прехващат, доколкото е възможно от ракетите за ПРО, разгърнати в съответните позиционни райони. Така загубите за страната започнала първа войната, се минимизират максимално. 

С намаляването през годините на броя на балистичните ракети с голям обсег на действие, ролята на ПРО нарасна. Поради това и загрижеността на Русия бе толкова голяма, още повече, че тези ракети се разполагат непосредствено до нейните граници. Новите видове въоръжения - стратегическите ядрени торпеда тип "Посейдон", опитната крилата ракета с ядрен двигател "Буревестник", хиперзвуковите ракети "Кинжал" и морските "Циркон" бяха представени от Кремъл именно като противодействие на нарушения след 2002 г. стратегически баланс. 

Сега, при бъдещото разгръщане на тези системи, Русия потенциално ще има възможност да елиминира възможностите на американската ПРО, разчетена да спира балистични ракети. Т.е. руснаците казват на американците, че независимо от техните старания ответният удар ще бъде все така неотвратим. Така хиперзвуковото оръжие и другите нови военни системи се превръщат в сдържащ фактор. И тук започват политическите калкулации. 

През март американската страна заяви, че обмисля различни варианти за продължаването на действието на Нов СТАРТ. От Държавния департамент директно поискаха в договора да бъдат включени и новите, и перспективни руски стратегически системи. 

На 17 април т.г. зам.министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков, в интервю за РИА "Новости" коментира, че идеята на Вашингтон е нереализуема, защото Нов СТАРТ не може да бъде допълван.В същото време той обяви, че Москва е готова да обсъди с Вашингтон новите системи въоръжение, но само и единствено в комплекс с проблема за ПРО. Тема, която американците всячески избягвали да обсъждат по отношение на договора за стратегическите въоръжения. "Диалог със САЩ по новите руски системи хиперзвуково оръжие не може да има без комплексно обсъждане на американските проекти по хиперзвука, създаването на глобална ПРО и разполагането на оръжие в космоса... това е неотменимо и твърдо условие", казва зам.министър Рябков. Фактически Русия казва - или ще продължим договора на старите условия, или ще подпишем нов, но само ако той комплексно разглежда всички оръжейни системи, които имат отношение към стратегическата стабилност и настъпателните, и отбранителните. 

Това би било добро разрешение на въпроса, което решение се очаква от целия свят, ако не беше американската обсесия от фактора Китай. Американската страна, в лицето на президента Тръмп засега настоява ако има нов договор СТАРТ, той да включва освен Русия и Китай, и може би още няколко страни. По думите на зам.председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев подобни очаквания от американска страна са нереалистични. Такава е и позицията на външното министерство. 

Подобен подход, който отчита интересите само на едната страна, неизбежно ще доведе до блокиране на процеса по новия договор за стратегическите въоръжения и дори до прекратяване на действието на Нов СТАРТ догодина. Основания за този извод дава и неяснотата около участието на САЩ в Договора "Открито небе" (ДОН), който е свързан с други договори за стратегическо разоръжаване. 

Макар американската страна да каза миналата седмица, че все още е не взела решение и изучава какви пасиви и негативи й носи ДОН, според руския външен министър Сергей Лавров вече е ясно накъде отиват нещата. "Правим тези изводи въз основа на нашите контакти с американците, с другите членове на НАТО и с други участници в Договора "Открито небе", каза той, цитиран от РИА "Новости".

Скептични са и от известното американско списание Нешънъл интерест", свързано с републиканската партия, където преди дни излезе статия с говорещото заглавие: "Отказът от договора за открито небе ще е грешка на Тръмп".

Ако това се реализира, САЩ ще продължават с демонтирането на поредната тухла от бента, чието рухване ще отприщи нова военна надпревара. "Закриването" на небето ще се превърне в алегория на един все по-несигурен и непредвидим свят, който ще настъпи неизбежно ако се прави политика по принципа "Преди всичко" и "Над всички".