ГЛОБУС
Колониални делници
Разговорите на Порошенко с Байдън разкриват механизма на външното управление на Украйна
/ брой: 97
Как изглежда подчиненото положение на един държавен ръководител пред друг държавен ръководител? Горе-долу по следния начин: "Първо, много се радвам да ви чуя. Високо ценя, че вие намерихте време за този разговор, дори сега, когато сте в Минесота. Мечтая си някой ден да бъда с вас в Минесота"; "За мен е голямо удоволствие всеки път, когато чувам вашия глас"; "Как вървят нещата ви? - Много добре. Както винаги, когато чуя вашия глас"; "Винаги се чувствам добре, когато разговарям с вас, господин вицепрезидент. Мой скъпи приятелю!"
Това международно подлизурство на най-високо равнище излезе на бял свят на 19 май от записи на телефонни разговори между бившия президент на Украйна Петро Порошенко и бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън. По всяка вероятност те са правени с диктофон, в кабинета на президента.
Записите обнародва независимият депутат от Върховната рада на Украйна Андрей Деркач, а те уж му били предоставени от неназовани журналисти, версия, която от самото начало изглежда съмнителна, защото Украйна има дълга и знаменита история на записани разговори на президенти и в това досега винаги са участвали хора от специалните служби.
За сметка на това, Деркач никога не е криел, че има чести контакти с бившия кмет на Ню Йорк и личен адвокат на президента Доналд Тръмп Рудолф Джулиани. Последният вече втора година се занимава упорито с "украинското досие" на кампанията, водена от Демократическата партия на САЩ срещу президента-републиканец. Да припомним, че още по време на предизборната кампания Тръмп бе обвиняван, че има опорочаващи го връзки с Русия, а по-късно, че едва ли не е избран на поста с помощ от Кремъл. Шефът на предизборната му кампания Пол Манафорт бе вкаран в затвора по обвинения във финансови машинации с управлението на украинския президент Виктор Янукович. Документите, по които бе заведено дело на Манафорт, който преди дни излезе по здравословни причини от затвора, бяха обнародвани от украинския депутат Сергей Лешченко, а посолството на Украйна е оказвало съдействие на представителката на Демократическата партия Александра Халупа (също с украински произход) да сглоби пъзела за пред демократите. В края на 2019 г. Тръмп премина през процедура за импийчмънт, инициирана от политическите му противници също за връзки с Украйна - негов разговор с колегата му Владимир Зеленски, посветен на спирането на делото "Бурисма". Така че американският президент и неговият екип имат много сериозна мотивировка да разиграят ходовете си срещу противниците си от Демократическата партия, в случая на украинска територия.
Именно делото "Бурисма" е в основата на актуалния скандал. През 2014 г. тогавашният главен прокурор на Украйна Виктор Шокин завежда цели 15 дела срещу тази енергийна компания, в чийто директорски борд обаче е синът на Джо Байдън Хънтър, както и други американци.
Със съдбата на Шокин, но без да се споменава думата "Бурисма", започва и поредицата от разговори на Порошенко, изнесени от Деркач. Още в края на 2015 г. тогавашният държавен секретар Джон Кери звъни на президента Порошенко и го моли да разгледа възможността Шокин да бъде заменен на поста. После с това се занимава директно Байдън. На 16 февруари Шокин подава оставка. Порошенко съобщава новината на Байдън така: "Въпреки липсата на каквито и да е обвинения в корупция и данни за каквито и да било неправомерни действия от негова (на Шокин - б.а.) страна, аз специално го помолих да подаде оставка." "Прекрасно", отговаря вицепрезидентът на САЩ, който е в Минесота.
На 22 март 2016 г., Байдън произнася следната реплика: "В случай, че имате ново правителство и нов главен прокурор, аз съм готов да подпиша публично гаранции за 1 милиард долара."
Става дума не да бъдат дадени пари на Украйна от американския бюджет, а правителството на САЩ да гарантира пред банките, че може да се отпусне такава сума на Киев. "Изключително силна мотивация", отговаря му Порошенко и дори предлага на американците те да му предложат кандидатура за главен прокурор. По данни на украински журналисти голяма част от милиарда е отишла в предприятия от отбранителната сфера - компаниите "Богдан", "Кузница на Рибалском", които са собственост на самия Порошенко.
От други разговори, проведени в началото на 2016 г., разбираме, че партия "Самопомощ" е на американска издръжка. Порошенко моли Байдън да се окаже натиск върху тази партия в нужната му посока: "Нашите партньори от САЩ дадоха грантове на "Самопомощ", оказаха значителна финансова подкрепа", казва Порошенко. Байдън нищо не възразява на тези думи и дори му обещава помощ. Научваме още, че цял един Байдън е загрижен за съдбата на конкретни министри като литовеца Айвар Абрамавичус, който дори е получил незаконно държавна охрана, както не се свени да обясни на събеседника си Порошенко. Вицепрезидентът на САЩ намира също за много важно да посъветва властите в Киев да национализират банката на олигарха Игор Коломойски "Приватбанк", преди Тръмп да дойде на власт.
Общо взето, тези разговори не показват нещо, за което широката публика да не се е досещала - Украйна е взета на външно управление от САЩ, Байдън е в ролята на генерал-губернатора, а Порошенко е нещо като салонен управител, на който му е позволено да върши някакви гешефти. Банална колониална история. Интересното е, че виждаме конкретния механизъм, по който става управлението. Няма никакви хитроумни схеми. Директно по телефона, както началник разпорежда на подчинени, а те в отговор му се мазнят.
Изнасянето на тези записи няма нищо общо с вътрешната политика на Украйна. Те са изцяло свързани с предстоящите избори в САЩ. Рудолф Джулиани отдавна "подгрява" темата със серия записи в туитър. От миналия декември той повтаря, че Порошенко и компания са откраднали и изнесли от страната повече от 100 милиарда долара. Парите отивали в САЩ за членове на Демократическата партия, сред които адвокатът, Джо Байдън и Хилъри Клинтън, а плячката била делена в пропорции 70 на 30, като по-малката част оставала за украинците. Джулиани оттогава досега обаче не е показал нито едно конкретно доказателство за тези твърдения. Впрочем, както няма и нито едно доказателство за връзките на Тръмп с Русия.
Твърдението, че става дума за вътрешноамериканско разчистване на сметките, се потвърждава и от присъствието на останалия в "сянката" на Деркач втори участник в неговата пресконференция. Това беше Константин Кулик, бивш ръководител на специална група прокурори, разследвали банковите сметки на Янукович. Кулик прочете заявление, в което се казваше, че именно американски представители четири години са пречили на украинските прокурори да намерят парите на Янукович". Той прочете имената на бившия посланик в Киев Мари Йованович, шарже д`афера Джордж Кент и специалния представител на ФБР за Източна Европа Карън Гринуей. По версията на Кулик Байдър, Порошенко, Кент и Гринуей са извършвали действия, насочени срещу преразпределянето на "активите на групировката на Янукович". Още миналия ноември Джулиани подхвърляше подобни схеми в интервю за известния консервативен журналист Глен Бек. Бившият прокурор не коментира повече, но и така е ясен намекът накъде може да отиде разкриването на американските връзки и зависимости в Украйна. Намекът, разбира се, е отправен към демократите в САЩ, не към украинците. Те тук са по-скоро фон и пешки в американската игра. Но те не случайно са в такова качество.
Президентът Владимир Зеленски успя вече да заяви, че вероятно украинците не за последен път ще станат свидетели на такива разговори. Човекът сигурно има информация, но не е за завиждане нито той, нито тези, които са му поверили да ги управлява. Сега украинците са попаднали в ситуацията, описана в афоризма на Робърт Луис Стивънсън: "Този, който живее в стъклена къща, не трябва да хвърля камъни по другите", при това не е сигурно дали къщата все още е изцяло тяхна.
Междувременно
В началото на май авторитетното американско списание "Форин афеърс" публикува данните от проучване, направено по негова поръчка в Крим от независимата руска социологическа агенция "Левада-Център". То повтаря друго изследване, направено през 2014 г. след влизането на полуострова в състава на Русия. През 2019 г. остават високи нивата на одобрение на референдума от 2014 г. сред руснаците и украинците в Крим 84 и 77% от анкетираните. Необичайното е високото ниво на одобрение сред кримско-татарското население - 52% срещу 21% през 2014 г. Ако през 2014 г. 93% от руснаците в Крим са смятали, че ще живеят по-добре в Русия, то сега такива са 71%, при украинците обаче спадът е само с 3 на сто - 72%. Кримските татари отново учудват изследователите от 50% през 2014 г. броят на доволните от сегашното си благосъстояние е достигнал 81%.