Кампания между кориците
Защо политиците обичат да пишат книги
/ брой: 216
Мехлем за изтерзаните души на някои издатели, които скръбно кършат пръсти заради кризата на книжния пазар, е успокоението, че нейно величество хладно подминава книгите на лидерите. Благоволението сработва за собственоръчно изложените преживелици, безсрамно напудрените редакции и фриволно изфантазираните потпури на нечий неофициален биограф. Спомени, вълнения, трудности и велики дела - драматичните истории се харчат в многомилионен тираж по цял свят, а жаждата за истина "от извора" просто няма утоляване.
Днес все повече политици се захващат с писателска дейност, но голяма част от произведенията изобщо не се доближават до титлата бестселър. Предвид отчайващия неуспех на някои новоизлюпени автори, какво кара бивши и актуални законодатели да продължават да пишат?
"Те смятат, че животът им е роман, възползват се от тази максима и пишат за това, което знаят - политика", обяснява Сара Нелсън, бивш главен редактор на сп. "Паблишърс уийкли", според която пазарът вече е пренаселен. "По едно време беше голямо събитие законодателите да пишат книги. Сега всеки го прави и не е толкова интересно. Да кажем, че читателите вече имат представа от поне шест гледни точки за това какво е да си политик, така че седмият и осмият опит няма да им предложат нещо кой знае какво, което да не са чували", допълва Нелсън.
"Само защото са те избрали не означава, че хората ще харчат парите си за теб", категоричен е литературен агент, попарил плахите опити на приличен брой литературни дилетанти. "За да успее книгата на някой политик, тя трябва да е такава, че хората да искат да я прочетат. Автобиографията на Бил Клинтън е много по-привлекателна от неговата авторска книга за благотворителността. Колкото по-известен и прям е някой политик, толкова по-успешна ще е книгата", смята врялата и кипяла в занаята Нелсън.
Егото, а не толкова парите, подтикват политиците да пишат, заявяват редактори, агенти и издатели, цитирани от в. "Политико". Книгите могат да наградят и придадат такава важност и сериозност, с каквато нищо друго не може да се сравни. Хората те възприемат с по-голяма тежест, въпреки че в повечето случаи политиците продават само няколко хиляди екземпляра", твърдят запознати с тънкостите на издателския бизнес.
Мнозина бивши политици са писали книги за кариерите си по редица причини, констатира www.businesspolitics.org. Справянето с проблеми и кризи и застъпничеството за определени каузи са така вкоренени в ежедневието дори и на средния политик, че на повечето им идва отвътре да пишат, посочва изданието. След като се пенсионират или се оттеглят от политическата сцена, някои се отдават на писане, за да печелят пари. По-често обаче бившите политици пишат книги като равносметка за историята на политическата си кариера или специалните си усилия и заслуги. Те искат да поддържат траен споменa за своите постижения и за предизвикателствата, с които са се сблъсквали по време на мандата си, както и да признаят някои провали.
Освен чрез писането на мемоари политиците пробиват и с книгите, в които споделят личните си виждания по определени политически, екологични или здравни въпроси. Бившият американски вицепрезидент Ал Гор например издаде няколко книги, които представят нов поглед за климатичната криза и грижата за околната среда. Книгата му "Неудобната истина", която стана № 1 в класацията за бестселъри на "Ню Йорк Таймс", се фокусира върху вредните последици от глобалното затопляне.
Някои бивши политици пишат книги просто от любов към писането. Джими Картър например е автор на няколко книги в различни жанрове. Издал е стихосбирка (Always a Reckoning and Other Poems), проза (The Hornet's Nest), мемоари (Keeping Faith: Memories of a President), книга за деца (The Little Baby Snoogle-Fleejer), книги за самопомощ (Talking Peace: A Vision for the Next Generation). Бестселърът му Palestine Peace Not Apartheid разглежда проблема за траен мир в Близкия изток.
Някои много заети политици прибягват до хора, които да пишат вместо тях - те не могат да намерят време да седят пред белия лист в продължение на часове, докато други просто искат да използват уменията на тези, които знаят, че най-добре ще предадат идеите им на по-широка аудитория.
Откакто през 1942 г. "Ню Йорк Таймс" за първи път съставя седмичната си класация за бестселъри, само шестима от 13 президенти - автори, са успели да попаднат под номер едно в разделa за документална и есеистична литература. Но нито един не е постигал този успех по време на мандата си начело на САЩ. Двама (Дуайт Айзенхауер и Барак Обама) все пак стъпват на върха, още преди да влязат в Овалния кабинет. Други двама (Джими Картър и Бил Клинтън) го правят, след като се оттеглят от президентския пост. Книги на Роналд Рейгън и Джон Кенеди стават бестселъри след смъртта им.
Ричард Никсън е написал 12 книги, като почти всички от тях се раждат след оставката му. Хари Труман, Линдън Джонсън, Джералд Форд и Джордж Буш-баща също издават книги, но така и не вкусват от удоволствието, наречено бестселър.
"Лавица"
Само денонощие след като бе пуснат в продажба на Острова, обширният разказ на Тони Блеър за времето на "Даунинг стрийт" стана най-бързо продаващата се автобиография за всички времена. "Пътуване" се изкачи директно на първо място в класацията на интернет сайта Амазон. В друг популярен сайт за онлайн продажба на книги от мемоарите, включващи и немалко пикантерии, бяха продадени повече копия за ден, отколкото от книгата на бившия министър на икономиката лорд Манделсън за три седмици. "Пътуване" се очакваше с нетърпение, включително от много критици на политиката на бившия британски премиер, и особено на решението му да се ангажира с участие във войната в Ирак. Затова решението на Блеър да дари приходите от книгата си на ранени войници от Британския кралски легион не е голяма изненада.
През ноември американският президент Барак Обама ще зарадва малчуганите с разкази за живота на 13 велики американци. Книгата "За тебе пея: Писмо до дъщерите ми" е написана под формата на писма към децата му Саша и Малия. Президентът ще дари всички приходи от книжката на фонд за стипендии за децата на загинали и осакатени войници. Обама вече има две издадени книги, които са бестселъри, а за миналата година той и съпругата му Мишел са декларилари доходи от $5,5 млн., предимно от продажбата на книгите им.
Авторска книга на експрезидента Джордж Буш излиза на пазара също през ноември. "Decision Points" не е толкова автобиографична, колкото анализ на ключови решения по въпроси, които Буш е трябвало да взема преди и след избирането му за президент. Буш е известен с това, че не признава грешките си, но в случая "пише честно и директно за недостатъците и грешките си, както и за историческите си постижения". "Надявам се, че книгата ще бъде инструмент в ръцете на историците, за да оценят президентството ми", заяви Буш, чиято съпруга Лора също има няколко бестселъра зад гърба си.
Мемоарите на неуспялата кандидатка за вицепрезидент на американските републиканци Сара Пейлин също се радваха на голям успех. Интересът към книгата принуди издателите да отпечатат допълнителни 100 000 екземпляра и така тиражът й достигна 1,6 милиона бройки. "Да се превърнеш в бунтар: Един американски живот" излезе през ноември м.г. и изпревари по продажби дори новите произведения на "кралете на трилъра" Джеймс Патерсън и Стивън Кинг. По всяка вероятност Сара Пейлин няма реален шанс за Белия дом, но медийният шум я прави важна фигура в американския политически и обществен живот. И не на последно място - една богата авторка.
"Карла: един таен живот" е новата скандална биография на Карла Бруни. Книгата е дело на авторката на биографията на Зинедин Зидан Бесма Лахури. Самата Бруни не е разкривала подробности за живота си пред Лахури и произведението излиза без одобрението на Париж. Портретът, обрисуван от Лахури, не е никак приятен. Авторката стига до извода, че Карла е политически пасив за съпруга си. Същевременно на френския книжен пазар излиза и книга "Карла и амбициозните", дело на журналистите Михаел Дармон и Ив Дере. Тази творба е на бял свят с благословията на Елисейския дворец.
Година след като напусна поста си бившият германски канцлер Герхард Шрьодер издаде своите мемоари, в които не пести критики. Книгата му "Решения. Моят живот в политиката" бе публикувана в наистина скромен тираж, едва 160 хиляди, но пък донесе на автора си хонорар от 1 милион евро. Тя стана една от най-популярните книги в Германия. Друг бивш германски канцлер - Хелмут Кол - преди години издаде в съавторство със съпругата си Ханелор, книга с готварски рецепти. Предшественикът Хелмут Шмит е автор на много книги за политическия живот, външната политика. И до днес той е уважаван публицист.