Задушница за небесните чеда на България

О.з. полк. Иван Петков

Днес е Задушница. На Софийското военно гробище военни и граждани ще отдадат почит пред паметта на загиналите за България. С цветя ще закичат стари и нови гробове на героите - "Вий в другий полк минахте", както казва народният поет Иван Вазов.
Сред тях са имената и на небесните чеда на България, загинали като орли, които пазят родното небе.

Предстои 110-годишнината на въздухоплаването в България и 100-годишнината от първия боен полет на българската авиация - все поводи за възхвала на хилядите мъже от родната авиация и за поклон пред паметта на онези, които дадоха живота си за бойната слава на отечеството.
А примери за гордост на авиационна България нашите предшественици са ни оставили много.
Да започнем от 19 август 1892 г., когато балонът на Еужени Годар ще полети към българските висини, откривайки ерата на въздухоплаването в България.
След 20 години, на 13 август 1912-а, българският летец Симеон Петров (същият, който приземи успешно самолет със спрял двигател за пръв път в световната история), ще изпълни първия полет в родното небе.

След 2 месеца, на 16 октомври 1912 г., българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев ще сложат началото на нов етап в развитието на авиацията не само за България, но и за Стария континент, като извършват първия боен полет над обсадения Одрин в най-справедливата война след освобождението на България.
През Първата световна война летецът Марко Първанов ще реализира първата победа във въздушен бой в родната авиационна история.
Идва ред на славните бранители на небето над София през 1943-1944 г., когато летецът Стоян Стоянов ще завоюва 15 авиационни победи (и тук искам да подчертая, че не български летци са виновни за това, че България е включена във фашистката коалиция през 1941 г., знае се много добре кой е сторил това).
Летецът Иван Орела ще приземи с една ръка горящия самолет.
Българските летци генералите Захари Захариев, Кирил Кирилов и Александър Дечев ще воюват в огъня на Отечествената война на Съветския съюз срещу фашистките окупатори.
Идва следвоенният период, който за авиацията далеч не бе спокоен, когато трябваше да покажем своите бойни възможности в годините на студената война.
На 1 юли 1950 г. летецът полк. Васил Величков ще изпълни първия полет на реактивен самолет в българската авиация.
Само след 3 години, на 23 септември 1953 г., осем български летци ще защитят званието "Летец първи клас".
Десетина български летци ще свалят балони - нарушители на нашето въздушно пространство.
През юни 1948 г. се слага началото на новата ера в развитието на българската гражданска авиация - открита е първата въздушна линия.
През 1956 г. български екипаж на самолет Ил-18 с командири Иван Миланов и Андрей Тимев ще лети за първи път през океана.
Мария Атанасова ще изпълни първия полет като жена-командир в света на тежък тип самолет (Ил-18).
Полк. Григор Соколов ще приземи новия самолет Ту-154 на софийското летище през юли 1972 г.
Летците Георги Иванов и Александър Александров ще покорят Космоса.
Десетки летци от БГА ще получат орден "За гражданска заслуга и доблест" за изпълнение на много отговорни полети при особено трудни условия (географски, климатични, военни и навигационни).
Легендарният парашутист о.з. полк. Стефан Калъпчиев ще постигне 6 световни рекорда, а нашите моторни и безмоторни летци и парашутисти ще завоюват десетки световни, европейски и балкански рекорди.
И още, и още върхови постижения...
В този вековен път на българската авиация стотици летци не се върнаха от полет, останаха там, в небето.
Техният брой е 494.
Това са прекършените криле на 494 герои, на които родината дължи признателност, а поколенията летци на България - поклон.
Откъде да започнем разказа за тяхната памет?
На 19 октомври 1912 г. летецът Христо Топракчиев загина след изпълнение на бойна задача над крепостта Одрин.
На 20 декември 1943 г. и на 17 април 1944 г. Димитър Списаревски и Неделчо Бончев спряха с въздушни тарани, връхлитащи в българското небе самолети, което ще влезе в нашата авиационна история като саможертва в името на България.
Далеч от родината, в небето на Испания, намери смъртта си българският летец Никола Ватев.
Четирима наши сънародници загинаха в бой с фашистките нашественици в Отечествената война на Съветския съюз.
Бесилото скърши крилете на летеца Никола Бонев, полицейски куршум настигна летеца-антифашист Жельо Манолов.
В следвоенната история на България стотици летци намериха смъртта си при усвояването на така нужните за страната летателни умения, при носенето на бойното дежурство и при усвояването на световните авиационни трасета.
На 13 март 1953 г. командирът на авиационен полк Спас Содев стана жертва на студената война, излитайки срещу нарушител на родното въздушно пространство.
Майор Стоян Стоянов се пожертва, за да спаси живота на обучавания от него курсант, и защити достойнството на инструктора от военновъздушното училище.
На 1 юли 1987 г. полк. Радослав Димитров при повреда на самолета загина, но спаси живота на гражданите от град Костинброд, въпреки че можеше да скочи и да остане жив.
Генералният директор на БГА ген. Борис Ганев и бордният радист Н. Недялков станаха жертва на първия въздушен тероризъм в следвоенната световна авиация на 30 юни 1948 г.
Надеждният певец на българската авиация капитан Веселин Мичев намери смъртта в полет, още ненаписал най-хубавите си стихове.
На природните стихии не удържаха крилете както на младия летец, курсантът Лазар Костов, така и на опитния летец и обичан командир ген. Дельо Жулев.
Този списък може да продължи до фаталната цифра 494. Всички те ще останат в сърцата и паметта на синове, бащи, майки, съпруги, приятели и колеги. В дните на празник и в делник, в дни на радост и мъка пътеката до техните гробове не обраства, защото те изпълниха дълга си пред олтара на Отечеството.
Затова да престанем да делим летците на летци преди и след 9 септември 1944 г., преди и след 10 ноември 1989 г. Както небето е едно, така е една и обичта към него и всеки е служил на българския народ, на родината и небето и се отчита само пред тях.
Нека покрием с цветя на признателност лобни места, гробове и паметници на днешния ноемврийски ден, на Задушница. Но не само днес, а когато всеки почувства със сърцето и душата си необходимостта да се поклони, докато е жива паметта за загиналите.