Тревогите на личностите
Ако всяко селище в България, както Шипка, си има своя Георги Георгиев...
/ брой: 103
Като мехлем за душата страдална човеку днес е четенето на страници без секс, убийства, дрога, магия, скандали... Да прелиства книга за добри и достолепни люде. Написана с много майсторство, уважение и респект. Защото наистина напоследък взе да ни изнервя бумащината за кръстници, килъри, кинжали, кърви... А тук иде реч за личности, носители на висока нравственост.
И ще е чудесно, ако всяко селище си има своя Георги Георгиев. Както "перлата в полите на Балкана" - гр. Шипка. Наричан така от влюбения в него автор на книгата "Личности и тревоги", излязла в издателство "Пропелер", и посветил му много страници. И пак той ни убеждава, че "Шипка е преди Краков", че "Шипка не се измерва в метри". И още. И още... Все за хората, улиците, къщите и славата на града, сякаш бучнал на ухото си шедьовъра храм-паметник "Рождество Христово".
Тъй че е съвсем естествено малко да се позавиди на гр. Шипка, пък и на върха. Заради Георги Георгиев. Макар че той не е "шипкалия", както някъде нарича шипченци. А е от с. Катунец, Ловешко. От Шипка е съпругата му Валя. Което е още едно потвърждение, че откъдето е жената, оттам е и... Да кажем, все пак. Говорим за офицера, бил в продължение на 14 години началник на Военното издателство, помогнал за идването на бял свят на стотици прекрасни книги, за утвърждаването на имената на десетки писатели, поети... Позволил си да дава съвети на големия Валери Петров, както сам обича да се иронизира тук и там.
"Всеки човек е една история, която не прилича на никоя друга." С това мото от Алексис Карел започва първата част на книгата "Личности и тревоги". И е изключително точно и особено силно доказано това твърдение в разказаното за шипченците генерал-майор проф. Генчо Кръстинов, акад. Дечко Павлов, войводата от Априлското въстание Христо Патрев, Добри Карталов, Христо Коев... Редовете за тях са любопитни, патриотични, приятни.
Пак на полковник Георгиев е определението за Шипка като "люлка на художници". И го доказва, като разказва за Дечко Мандов, Станьо Стаматов, Иван Милев, Никола Заров... Повече от 35 са те от Шипка. И авторът ни повежда по житейските им друмища, представя картините, успехите, мъките и приноса на всеки. И покрай разказа за всеки от тях читателят научава още много за историята, за България, за Шипка. Особено силно е перото на Георги Георгиев, стане ли дума за храма-паметник "Рождество Христово" и най-вече за войната, армията, героизма, генералите, победите.
Във втората част "Пристрастия" в един по-друг ракурс авторът представя уж познатите ни Валери Петров, Видин Даскалов, Никола Статков, Никола Радев, Методи Бежански, Александър Гетман... И сътвореното от тях. Тук са и неговите, на автора, "води", тук е и стихията му. Защото в ония години Военното издателство е едно от водещите. Него пък го ръководи полковник Георгиев. И дава поле на изява и утвърждаване на всеки, показал дарование - Орлин Орлинов, Евстати Бурнаски, Теньо Тончев, Цветан Северски...
Като тържествен акорд са страниците от третата част на книгата "Личности и страсти" на полковник Георгиев - "Войни и воини". По особено сполучлив и четивен начин са преплетени войнишките съдби на Гео Милев, Димо Сяров, Иван Йончев, Димчо Дебелянов, Цветан Радославов... Запомнящи се са и заглавията - "На страх врагом", "Как фабриканти пасат овце", "И Господ ходеше по земята". Където и да топи перото си "шипкалията" Георги Георгиев, си личи военният и свързочникът. Неговата сила и гордост. А щом потрябва някому да поясни, той просто натъртва "Защото съм офицер!" Ама от едно по-друго време, съвсем неотдавнашно.