Родов повик за поглед към миналото
Весела Василева е сътворила увлекателно, приятно и почти съвременно четиво за хора и събития отпреди точно век
/ брой: 289
Всяка книга си има своите читатели, успокоява авторите обявеният за един от съвременните народни будители голям деятел на българската проза полковник Георги Й. Георгиев. Съвсем самостоятелно и много преди него пък най-възторженият поет на войската, а и на България, полковник Евстати Бурнаски, сякаш го допълва: "Щом пламъкът на младини е буен/ на старини се топлим с пепелта..." Нека генеалозите, познавачите на литературата за родословието си кажат тежката дума как са нещата там въобще. Но книгата на Весела Василева със сигурност има свое място и тежест в жанра. Този "Поглед към миналото" (ИК "Нов свят") би било по-точно, ако има подзаглавие "Казанлъшкият род Ненко Балкански". Така и читателите щяха да са по-добре насочени. А и пламъците, и жаравата щяха да са по-буйни и по-топли. Защото авторката е само една издънка от този голям род. Чест й прави. Скромността, трудът, упоритостта, съпричастността...
Само представянето на рода Ненко Балкански да бе, пак си заслужава тази книга да се прочете. В описанието си авторката преплита имената на близките и приятелите му Дечко Узунов, Иван Милев, Илия Бешков, Орлин Василев, Никола Ланков, Чудомир... Около него пък в по-късния му период в София са почти съвременниците ни Димитър Методиев, Серафим Северняк, Ангел Каралийчев, Веселин Йосифов... Весела Василева знае кога на какво да акцентира. И се получава увлекателно, приятно и почти съвременно четиво за хора и събития отпреди точно век. Големият български художник Ненко Балкански й е вуйчо. Самата тя пък е родена в същата къща, където днес е музеят "Ненко Балкански".
Някакси естествено и много тържествено като фон, като рамка и като сияние и на рода Балкански, и на легендите и митовете от по-стари и по-нови времена за Севт ІІІ и Севтополис, за Казанлъшката гробница и Голямата косматка, за Куленската черква и Ески джамия, за маслодайната роза и за Долината... стои град Казанлък. Затуй е читав и четивен разказът на Весела Василева. Има хъс.
Може някому да се прокрадне мисъл, че всичко е много лично. Но това е жанр. Нали от личното, от рода и града се тръгва към голямото и глобалното. Или пък, че всичко е много романтично, красиво и лирично... Тогава какво - да седнем и да се разхлипаме ли! Родословието е и родознание, и родолюбие. На 16 се женят, на 17 - раждат, на 18 - овдовяват, със загинал във войната мъж. Такива са българските жени. Живеят и възпитават децата си с много труд. Такива ни ги представя авторката. Само може читателят малко и да се пообърка от Недки, Недковци, Ненковци и Митковци. Поколенията се менят, имената, почитта, паметта остават. Затуй ни има до днес.
И защото "свободното движение на хора" все повече ни дави, все по-нужно става и родознанието. Книги за родовия корен ще са като хапче против подготвяне на куфарите за Терминал 2. Или пък за завръщане от пустия гурбет. "Знай своя род", повтаря след Паисий и Весела Василева. От пъстрите гайтани и гайтанджийници, от мъдрите бабини приказки тъче чергата и ниже историята на своя род. Показва и на нас как бихме могли да го сторим. На ползу роду!
Накрая към авторката с любов и малко "приятелски огън". Едва ли в други, по-предни времена, щеше да споделя укорите на свои предци към ТКЗС. Така показва прихващане на президентско-плевнелиеви пристрастия. Баща ми казваше: "Волът рие, та по гърба му." За моя земляк ми е думата. А на Весела Василева - кавалерски поклон!