Редове за поета Първан Стефанов
/ брой: 13
В самото начало на тази година, ако беше жив, поетът, драматургът и преводачът на поезия Първан Стефанов щеше да навърши осемдесет и пет години. Природата така го беше надарила, че той "вървеше" с поколението на поетите-батковци и стиховете му не отстъпваха на техните стихове. Написал е над двайсет книги с поезия, от които много получиха национални награди. Завършил е славянска филология в Софийския университет. Заедно със съпругата си той беше автор и на няколко стойностни драматични произведения, които оставят безспорна диря между написаните по онова време пиеси. Освен това е и известен прецизен преводач на чудесно подбрани поетически книги, излезли на български.
Първан Стефанов Рангелов е роден в село Чепърлянци, община Калотина, на 1 януари 1931 година и ни напусна на 31 декември 2012.
Работи като учител в Мездра и като редактор във вестници и списания. Първо във вестник "Народна младеж", а след това - в издателствата "Народна младеж" и "Български писател".
Бил е и щатен драматург на театрите във Варна, Хасково, Пазарджик и в софийския театър "София". Написал е двайсет и няколко стихосбирки, а заедно със съпругата си (преподавателка в Софийския университет) Надежда Драгова е автор на десетина пиеси.
Ето откъс из едно от ранните му стихотворения:
И все по-самотни поетите бродят.
И вият космически ветрове.
Страх ме е, страх ме е от народи,
които не четат стихове.
Напоследък почти свикнахме с това, че хората, освен лично заинтересуваните роднини, не четат нашите поетически излияния. Такова време е дошло. И то едва ли ще си отиде. Виж, парите няма да си отидат... Извинете ме за това отклонение!
Както вече споменах, Първан Стефанов е автор на много стихосбирки, между които "Соколови пера", "Песни за гнева и радостта", "Далечините обещават", "Пътуване към усмивката", "Насрещно време", "Циганско лято", "Ковано слънце", "Арматура за барабани", "Малки нашествия", "Премълчана любов" и други.
Споменах, че заедно с Надежда Драгова е написал и десетина пиеси, играни с успех от театрите. Ето някои от тях: "Женски години", "Между два изстрела" (за Яворов), "Мечтател безумен", "Дипломати", "Почти идилия", "Свободна валенция" и още няколко.
Освен като поет и драматург Първан Стефанов е известен и като един от най-прецизните преводачи на поезия. Направил е достояние на българските читатели много известни чуждестранни майстори на стиха, които са писали на немски, руски, полски и сръбски. Между издаваните от тях у нас са Валери Брюсов, Александър Блок, Сергей Есенин, Михаил Светлов, Константин Галчински, Карол Войтила, Тадеуш Ружевич, Десанка Максимович и редица други.
Разбира се, работата му като драматург и преводач не оставя на заден план неговата поезия. Тя е пример за образно, изящно и много съдържателно философско въплъщение на лирическите му вълнения. Няма да е пресилено да кажа, че Първан Стефанов е един от най-стойностните български поети в нашата литература на двайсети век.
Ще дам като пример само четирите куплета от последното, написано от него, стихотворение:
Под нозете ми шума стелеш.
Звън и багри. И малко тъга...
Боже Господи, колко прелест!
И защо си я крил досега?
Или трябваше да остарея,
та смирено навел глава,
да открия пръста и по нея
тези китки и тази трева.
Колко щедро и обичливо
е сърцето ти, Отче наш,
щом в страха ми, че си отивам
ми нашепваш: "Кураж, кураж!";
щом земята с цветчета прости
от най-хубавите бои
ще повие моите кости
и духа ми ще успокои.