От дума на дума, та в... ДУМА
Пролетта дойде заедно с юбилея на един голям артист
/ брой: 71
Преди няколко дни астрономическата пролет дойде. Иначе тя беше пристигнала у нас преди астрономическото си време. Дърветата бяха цъфнали и вече прецъфтяват, а колкото до настроението на хората, то напоследък не се влияе от сезонните промени, а е все едно и също - с пожелание да се пооправи. Ха дано!
Гледам списъка на заслужилите за отечествената ни култура личности (творци и изпълнители) и виждам, че срещу името на големия артист Кръстьо Сарафов стои запис - 140 години. Той е роден на 6 април 1876 година и е починал на 27 август 1952-ра! За мое щастие съм имал възможността и късмета да го гледам в главната роля на пиесата "Тартюф".
Кръстьо Петров Сарафов идва на бял свят в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му е възрожденски учител и член на голям род от борци за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, между които и Борис Сарафов, брат на артиста, ръководител на македонските революционери. Кръстьо е едно от деветте деца в семейството. Завършил е гимназия в Одрин, а след това, въпреки несъгласието на родителите си - актьорско изкуство в Императорското висше театрално училище в Петербург.
Завърнал се от Русия през 1899 година, той дебютира в столичния театър "Сълза и смях" в комедията на Гогол "Ревизор". През 1901 година се оженва за актрисата Донка Гюзелева. Този му брак е последван от още три...
В Народния театър играе дълги години и изпълнява главните комични и трагични роли, между които Сирано дьо Бержерак в едноименната пиеса на Едмон Ростан, Тартюф в едноименната комедия на Молиер и Аргон в пиесата на големия комедиограф "Мнимият болен", Фамусов в комедията на Грибоедов "И най-мъдрият си е малко прост" и много други. Между повече от двестате главни роли, които е изиграл, са още: Никита в "Силата на мрака" и Федя Протасов от "Живият труп" на Лев Толстой, Сър Тоби от "Дванайсета нощ" и Фалстаф от "Веселите уиндзорки" на Уилям Шекспир. За да завърши с последната си роля - Егор Буличов от "Егор Буличов и другите" на Максим Горки...
Привърженик е бил и на българската драматургия. Над двеста пъти се е превъплъщавал в образа на Големанов от едноименната пиеса на Ст. Л. Костов. Негов горещ поклонник е бил поетът Гео Милев, който е написал и стихотворение, посветено на големия артист.
В личния му актьорски репертоар влизат едва ли не всички автори от световната класика - играе в пиеси на англичанина Уилям Шекспир, на руснаците Николай Василевич Гогол, Антон Павлович Чехов и Александър Грибоедов, а също и на Молиер, Фридрих Шилер, както и на българските автори Петко Ю. Тодоров и Пею К. Яворов...
За него е било и задължение да върши някаква обществена работа. Затова е бил и дългогодишен председател на Съюза на артистите в България. Обичта му към родното и голямата му колегиалност личат също в едно изказване на друг голям български майстор на сценичното изкуство - Иван Димов. Той споделя: "Народният артист Кръстьо Сарафов винаги е бил за мене нещо повече от артист. Вдъхновен учител, който ми е разкривал тайните на голямото театрално изкуство. От двайсет и пет години слушам неговите мъдри слова и мога да кажа, че те са имали огромно въздействие върху моята актьорска природа." Още мнозина авторитетни люде са се изказвали за качествата и изключително голямото театрално дело на артиста!
Кръстьо Сарафов участва и в три от филмовите ни продукции. През 1918 година играе във филма на режисьора Кеворк Куюмджиян "Деца на Балкана", през 1931 година го виждаме във филма на режисьора Борис Грежов "Безкръстни гробове" и през 1947 година се снима във филма "Изгнание" на режисьора Хрисан Цанков.
През 1921 година излиза сборник със снимки и статии от наши и руски театрали, посветен на Кръстьо Сарафов, по-точно на неговия юбилей - трийсет години на сцената.
Днес името на Кръстьо Сарафов се споменава главно като патрон на Националната академия за театрално и филмово изкуство. Това ни подсказва неласкавата истина, че за да те помнят поколенията, дошли след края на твоя живот, а и по-рано, необходимо е да кръстят на теб някоя институция, чийто надслов да остави името ти във всекидневието на другите...