Правителството краде от майките

Анна Тодорова е специалист кредитни операции и кредитен риск в Централна кооперативна банка, в момента е в майчинство. Майка е на две деца. Тя зае активна гражданска позиция и участва в скорошните протести на родителите за промяна в образуването на майчинските. Тодорова е представител на инициативния комитет на протестиращите майки, който се формира в интернет 

"Майката си е майка и не би следвало да бъде разделяна по какъвто и да било критерий"

- Г-жо Тодорова, майка сте на две дечица, лесно ли е да ги отглеждаш в България по време на криза?
- Хич не е лесно. През последните няколко години все по-малко хора се решават на второ дете и то основно, защото нямат финансовата възможност. Аз съм много благодарна на мъжа до себе си, който се грижи за децата, помага и финансово, затова се решихме на второ дете.
- Говорите за финанси, колко излиза приблизителната месечна издръжка на едно дете?
- Само за малкия отиват повече от 300 лв. на месец. Не ми се иска да влизам в подробности за памперси и пюрета... Ползваме количките и креватчетата, останали от каката, поне за тях нямаме толкова допълнителни разходи.
- Наскоро се включихте в протест, организиран от млади майки. За какво точно настоявате?
- Имаме няколко основни искания. Едно от тях е обвързано с парите, които се получават при майчинство. Втората година от него бе "развързана" от минималната работна заплата. По този начин парите, които получават майките в този период, вече са под прага на бедността в България, който в момента е 273 лв. От 3 години майчинството не е обвързано с минималната заплата и е останало 240 лв. Вече се чуват идеи как от догодина минималната работна заплата ще е 310 лв., но майчинските отново ще останат без промяна. С 240 лв. няма как да се отглежда дете. Ако децата са две, е още по-трудно, да не казвам, че е безумно.
Искаме майчинството да бъде обвързано с минималната работна заплата. Настояваме и периодът на това майчинство да е както бе досега - 12 месеца. Настоящото правителство го увеличи на 24 месеца, а никоя майка не планува толкова отдалече да е бременна след 2 години. Обикновено майките са в началото на своята кариера и няма как да се очаква ръстът на заплащането им да е кой знае колко висок. По този начин правителството краде от майките.
- Има ли дискриминация при наемането на млади жени и спрямо майките на тяхното работно място?
- Категорично да. Това е един от основните проблеми. Чуха се мнения, че сме шампиони по майчинство в света, след това ни казаха, че дечицата ни трябвало да се социализират, а майките да не се деквалифицират... Как да не се деквалифицира една майка, когато щом от фирмата й разберат, че е бременна, намират начин да я освободят "деликатно"? Ако не я освободят и тя опита да се върне още първата година след излизането в майчинство, е обречена постоянно да излиза в болнични, защото всяко малко дете боледува.
Когато моята дъщеря бе на 1 година и 3 месеца, я пуснах на детски ясли. Първите 6 месеца преминаха в следния порядък - 3 дни на ясли, 20 дни боледуване у дома. Заради ходенето й на ясли и моите опити да съм на работа по-късно бях обявена за майка-мошеничка. През тези 6 месеца детето е ходило по-малко от 20 дни на ясли, а реално аз съм си стояла вкъщи.
- Не е ли вариант продължителността на майчинството да се намали за сметка на някакви гаранции, обвързани с работното време?
- Кой може да даде такива гаранции? Дори в момента няма възможности за гъвкаво работно време. Разбирам и работодателите - те са тези, които плащат първите 3 дни от болничните. Ако бях работодател, и аз не бих била съгласна някоя майка да се връща на работа и постоянно да излиза в болнични.
Освен това къде могат да се върнат на работа майките, когато половината фирми ги няма след кризата? Малко са късметлийките, които работят в институции и има къде да се завърнат, както и тези, чието връщане на работа не представлява проблем за работодателя.
Трябва да се даде възможност на майката да избира - дали да стои вкъщи, да отглежда детето и да получава някакъв нормален социален доход, или като се върне на работа, да има гъвкаво работно време. Това обаче налага и промени в Кодекса на труда.
- Не се ли притеснявате, че някои от исканията ви могат да облагодетелстват такива майки, които използват майчинските като основен източник на доходи?
- Майката си е майка и не би следвало да бъде разделяна по какъвто и да било критерий. Тези пари не са за майките, те са за децата. Има майки, които се издържат по този начин, но за да се преодолее това, е необходима цялостна и последователна социална политика. Може би трябва да бъде въведен някакъв образователен ценз.
В момента има клауза, ако детето посещава учебно заведение, майката да получава детски. Подпомагане обаче получават семейства с доход под 350 лв. на член от семейството. Според нас всяка майка, която има дете, трябва да получава детски надбавки, които да са обвързани с процент от минималната работна заплата. Това, което бе заложено в исканията ни, бе 25 процента, но от разговорите с парламентарните групи разбрахме, че това е твърде висок процент. Може би 15 на сто е изпълнимо. Тази сума е плащана доскоро и е възможно да се поеме от бюджета.
- Защо излязохте на протест точно сега?
- В момента се разглежда бюджетът, а в него са заложени тези параметри, срещу които протестираме. Майките отново са поставени в ситуация да се чудят как да гледат деца и дали да имат повече от едно дете.
- Чу ли ви някой?
- Чуха ни някои от политическите сили. Внесохме исканията си и в парламента. Някои партии отправиха покани за срещи с нас. Председателят на СДС Мартин Димитров подписа исканията ни. Идеите на БСП изцяло се припокриват с нашите, дори имат неща, които ние сме пропуснали, а от левицата са съобразили.
- Как може да се поощри раждаемостта в България?
- Необходим е набор от мерки, и то спешни мерки, защото ситуацията в момента е плачевна поради темповете, с които намалява раждаемостта и увеличаващата се миграция. Едно управление трябва да има виждане поне за 20 години напред. Не може да се действа по принципа важното е сега да няма протести, а следващите да му мислят. Наскоро видях данни, според които от 2001 г. до 2011 г. 400 хил. млади хора са напуснали страната, а раждаемостта намалява с по 5 хил. деца на година. За 4 години прирастът е спаднал с 20 хиляди деца. Застаряването на населението ще доведе и до други проблеми за държавата. Всеки управник трябва да вижда малко по-далеч от носа си, за да може да се предприемат нужните мерки.
Трябва да се даде възможност на желаещите да  имат деца и да ги гледат в България. Това значи да има достатъчно места в детските заведения - само в София в момента не стигат 15 хил. места. Правителството твърди, че вместо увеличение на майчинските щяло да даде 30 млн. лв. за строеж на детски градини. Това не решава проблема, по-скоро е начин някой да се облагодетелства. Тези 30 млн. лв. стигат за не повече от 2000 места за цялата страна. Те не покриват дори нуждите в София. Зам.-председателката на социалната комисия в парламента Светлана Ангелова призна, че тези детски градини ще са готови след 4-5 години. Със сегашните темпове на раждаемост нещата ще стигнат до задънена улица.
В стратегията на управляващите са разписани много хубави неща до 2030 г. Може би те чакат да дойде тази година, за да започнат да я изпълняват?
- Много млади българи решават да гледат децата си в чужбина, вие не сте ли се изкушавали от подобна възможност?
- Винаги съм смятала, че трябва да живея тук.  За да съм щастлива, трябва да съм близо до приятелите си, до семейството си и хората, които обичам. Ще ми е много трудно да се отделя от тази среда. Мислила съм по въпроса, дори съм го обсъждала със съпруга ми, но и двамата сме на мнение, че колкото и да е трудно, ще се борим и ще живеем в България.
- Вашият протест, както и много други напоследък, се организират във фейсбук. Интернет ли е мястото, където започват новите революции?
- Според мен да. Това са новите форми на протест, които се очертават. Получават се спонтанни групи във фейсбук, в които хора със сходно мнение отстояват по еднакъв начин своите разбирания и възгледи. Мобилизирането става трудно, много често от групи, в които 2000 души са потвърдили участие за дадено събитие, се появяват не повече от 100 човека. Да вземем за пример флашмоба, който организирахме този четвъртък. Знаехме, че трудно ще съберем повече от 20 майки, но целта бе да привлечем внимание около проблема.
- Не се ли получават разнопосочни послания при подобни ситуации?
- Имаше най-различни групи искания - от Асоциацията на родителите, от сдружение "Настоящи и бъдещи майки", от инициативния комитет, който представляваме... Всички обаче постигнахме консенсус за обвързване на втората година майчинство с минималната работна заплата, детски надбавки в размер на 50 лв. за всяко дете и повече детски градини и ясли.
От името на инициативния комитет сме подали малко по-обширните си искания в парламента. Имаме и конкретни предложения към общините. Предлагаме на родителите, за чиито деца не са осигурени места в детско заведение, да получават обезщетение.
Искаме по-голяма възможност за контрол от страна на граждански организации при класиране за детските градини и при съмнение за нарушения. Настояваме и до 2 години след завършване следването си майките-студентки да използват обучението си като база за формиране на майчинството.
Исканията ни са дискусионни - част от майките искаха да се наблегне повече на гъвкавото работно време. Други се съсредоточиха върху осигуряването на места в детски ясли и градини и мониторинг от граждански организации в детските градини. Трети искаха данъчни облекчения и възможности за по-лесно кредитиране. Основните искания обаче се припокриват - всички майки настояваме да има повече грижи за младите семейства и децата на България, защото демографските проблеми са факт и скоро ще изправят държавата пред много по-големи и сериозни проблеми.