Плесница за САЩ
/ брой: 238
Влиятелните арабски държави Саудитска Арабия и ОАЕ отхвърлят хегемонизма на Вашингтон, превръщат в необратима тенденция своя суверенитет в геополитиката, както и доизграждането на многополюсния свят. Такъв извод се налага от еднодневното посещение на Владимир Путин в двете държави.
Визитата бе колкото признание за глобалната роля на Русия, толкова - ако не и повече - арабска плесница за Вашингтон.
Очаквано домакините и гостът изразиха сходни позиции както по палестинско-израелския, така и по украинския конфликт. Имаше обаче и специфични акценти в двустранен план. ОАЕ вече е член на БРИКС и лидерът им Мухамен бен Заид няма как да не е обсъдил дневния ред, пък и цялостното участие на страната му в блока, който следващата година ще се председателства от Русия.
Путин посети Рияд ден преди в Москва да пристигне иранския президент Ебрахим Раиси. Гостът е доказан гросмайстор на посредничеството, който умее да събира привидно непримирими противници на масата за преговори, и в разговорите му със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман несъмнено е станало дума как да продължи кретащото подобряване на саудитско-иранските отношения и как Русия би могла да съдейства. Не тайна, че Америка държи сунитското кралство и шиитския Иран да си останат заклети врагове.
В икономическата сфера домакините показаха, че не се съобразяват със западните санкции. За Русия емирствата със своите внушителни инвестиции са главният търговски партньор от арабския свят и Абу Даби не смята да отстъпва палмата на първенството. В Рияд пък е станало дума за създаване на съвместна компания за производство на торове, от чиито услуги едва ли ще се откаже и Абу Даби.
Но формата на посещенията като че ли повече изразяваше замисъла на домакините. И в двете страни Путин по посрещнат от техните лидери пред входа на дворците им. В негова част изтребители на емирството пуснаха в небето на Абу Даби въздушни струи с цветовете на руския флаг, гърмяха топовни салюти и целият пищен протокол бе белязан с изключителност - сякаш месия е дошъл на гости. Обикновено сдържаният Путин направо сияеше. Донякъде той имаше основание. И все пак такова посрещане бе колкото признание за страната му, толкова - ако не и повече - именно плесница за Вашингтон.