Незабравимият Велко Вълканов

Покрай изборните залисии, като че ли забравихме незабравимия Велко Вълканов. А точно в деня на изборите станаха четири месеца, откакто си отиде. Само година преди да закръгли 90. А толкова ни е нужен и днес. Със сигурност пак щеше да гори, да твори, да води... Своите битки (и не само), със своите средства, в своя стил. И още по-сигурно нямаше да стои настрани. Боецът, какъвто бе Велко Вълканов, пак щеше да е на барикадите. И яростно да защитава слабите, правото, лявото... В своя в. ДУМА, при своите журналисти и приятели.
Липсва ни този страхотен човек. През юли м.г. в бившия ресторант "Флора" на НДК новото ръководство на БСП събираше на среща интелектуалци от София. Видях го в края на срещата, близо до изхода. "Я, колко хубаво име! На родното ми село е, на пътя от Гоце Делчев за Драма, който вече е отворен", рече той. Разговорът продължи леко, кой за каквото се сети. С отворена душа, благородство, доброта, свойски легендарният безпартиец топло ми каза: "Абе, аз съм си чист социалист, ама...!"
Сега още по-ярко си спомням срещите и думите му. Беше в Литературния салон на "Позитано" 20, на представянето на последната му книга, съчетано с поредната му годишнина. "Никъде по света няма друга партия ГЕРБ. Както нямаше и партия НДСВ. Докато в не една и две страни в Европа и света има социалистически партии. И не една и две от тях са управляващи. И ГЕРБ ще отиде при НДСВ. Така става с партии без история и програма, партии от вчера... А социалистическата партия в България има повече от 100-годишна история в защита на българския народ. И днес тя има същата мисия. Обречена е да успее..." Това са думите на класика-социалист без партийна книжка. По-ляв и от най-левите. И още: "Ние късно разбрахме красотата, колко хубава е думата, обръщението "другарю". Едва след като дойде демокрацията... Радан Кънев - политик! Боже...?" И още доста, все в този стил. По Велковълкановски.
Да споделя само още един случай. В галерията-книжарница на ул. "Славянска", близо до костницата на Батенберг, ген. Вълкан Дапчев (мир на праха му), представяше последната си книга "Наричаха ни утописти". И тъй като парите за идването й на бял свят бе дал дългогодишен "невъзвръщенец", "по право" получи думата пръв. И закаканижи как понятията "социализъм", "фашизъм", "комунизъм" щели да отпаднат, как нямало повече да има нужда от социалност, социалисти... Галерията зашушука. Наложи се водещият да успокоява духовете.
И тогава загърмя и със силата си, и със смисъла на казаното гласът на проф. Велко Вълканов, вечният антифашист и хуманист: "Как ще са отминали категории "социализъм", "комунизъм", "социалност"? Аз всеки ден изпитвам остра нужда от социализъм и социална защита на хората. Няма велик човек по света с десни идеи. Най-великите личности в историята са с леви убеждения. Бъдещето е на "левия свят". На света, в който хората живеят в достойнство, творят духовност и създават блага за другите!..." Все в тази насока последваха разисквания и коментари. Почти бурни. Дали "издателят" бе очаквал и дали разбра реакцията на "героите" от книгата? Те бранеха не толкова себе си, колкото истината. За социализма, за борбата, за идеите и за свободата. Поведени и последвали гражданина и юриста, публициста Велко Вълканов.
Кого ли не е бранил проф. Вълканов? Друг като него в защита на армейски ген. Любен Петров не се е възправял. И може би друг като него не се е радвал на успеха на ген. Румен Радев. Но и друг като него не се е опълчвал срещу Волен Сидеров, в напъните му да обвинява БСП и левите идеи, Маркс и кого ли не...
Едва ли е възможно всичко да се изброи. Затуй ни е нужен и днес проф. Велко Вълканов. И ще бъде с нас. Защото ни вярва.


Винаги в първите редици...