Напред ни чакат слава и мир, назад - безчестие и смърт

При всяко изричане, изписване, споменаване на непълното "...13 година", си спомняме Одрин. Щурмът и падането на Одринската крепост, победителят на Одрин генерал Никола Иванов, началникът на Източния сектор генерал Георги Вазов, победеният Шукри паша!
Би трябвало да е така - нищо че е било точно преди сто години.
А дали е така, макар и точно след сто години!
Вековният юбилей на Балканската война бе отбелязан достойно. А върхът остана. Защото върхът на войната, по всеобщо признание, е "ускорената атака" и овладяването на световнопризнатата като първокласна и непревземаема крепост Одрин от 11 до 13 март 1913 г. За по-малко от две денонощия!
И за да няма спорове и съмнения, нека се позовем повече на участници в бойните действия - от всички категории и рангове. За Балканската война има свидетелства от цял свят!



Според Директива N 1 по Действащата армия от 4 октомври 1912 г.

Задачата на Втора армия

е формулирана оперативно така: "Да настъпи срещу Одринската крепост с цел да формира обсервационен корпус около този укрепен пункт, като има задача да неутрализира влиянието на гарнизона му и да обезпечи операциите на нашите главни сили на линията Одрин - Лозенград."
Това е дословно по директивата, а страшното "обсервационен" означава само "наблюдателен". Сиреч, става ясно, че Втора армия не е от главните сили.
А ето и мнението на командващия Втора армия ген. Никола Иванов:
"Въпросът за Одрин бе от първостепенно значение, което щабът на Действащата армия не осъзнаваше. Ако Одрин бе атакуван в началото на войната и се превземеше,... армията ни щеше да има едно солидно съобщително средство - жп линията... По този въпрос в щаба на Втора армия нямаше две мнения. ...На мен ми струваше доста усилия, като повиках в състава на комисията и артилерийския майор Неделчев, да убеди съвета във възможностите ни за атака..." След 2-3-дневно обсъждане най-сетне съветът възприе моето гледище..."
Както се казва, това е информацията "от първа ръка".
Без коментар.

Тайната мисия на артилерийския майор Дянко Неделчев

Непростимо е да не се знае името на този редови артилерист, защото той осигурява за командващия Втора армия ген. Никола Иванов и за артилерийските щабове топографска карта и сведения за фортовете, оръдията и силите в крепостта Одрин, каквито и Шукри паша няма!
Дянко Неделчев е майор от Софийския крепостен батальон, командир на артилерийско отделение, когато в началото на 1908 г., според спомените на ген.-майор Пантелей Ценов, "трябваше да се изпрати за секретар в генералното консулство в Одрин един офицер от армията, с цел да изучи колкото е възможно по-добре и по-подробно крепостта. Понеже сведенията в Министерството на войната бяха твърде малко, а главно много стари."
Кандидатите са много, от всякакъв ранг и специалност. Все пак надделява благоразумието и тъй като ще се изучават най-вече артилерийските елементи, изпратен е артилерист.
"Майор Неделчев блестящо изпълни поставената му задача, допълва началникът на артилерията ген.-майор П. Ценов, като изучи крепостта тъй подробно и основателно, че всички по-нататъшни планове и учения за овладяване на Одринската крепост ставаха по данните, съставени от него..."
В дневника си "секретаря в консулството в Одрин" описва подробно и пикантно работата си, ловуването сред фортовете, "черпенето" с цигари и студена мастика на аскера, който пък го допускал, където пожелае. Потрябва ли, той се връща в България, участва в щабни тренировки, изнася беседи и отново продължава мисията си в Одрин. А  със започването на войната майор Неделчев пак поема артилерийското си отделение, участва в щурма на крепостта и влиза в Одрин с оръдията и артилеристите си. И се среща с познатите и приятелите си, с които е работил и живял до войната. Сбъдва се въздишката от спомените му: "Ще имам ли великото щастие да улесня с нещо вихровия полет на нашите полкове към сигурна победа!"

Особености на главнокомандването Фердинандово

 "Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели!", се казва в края на Манифеста на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война. Става ясно, че царят ще е главнокомандващ. Началник на  щаба на Действащата армия пък е ген. Иван Фичев. Първият силен сблъсък между двамата е за атаката на Чаталджа. Ген. Фичев е абсолютно против. Може би точно затова цар Фердинанд настоява за атаката. Резултатите и последствията са знайни: хиляди убити и първо поражение. "Виновен" е обаче ген. Фичев. "Радвай се, фатални човече!" - жлъчно се обръща към началника на щаба на армията Фердинанд.
На всичко отгоре по време на своето "помощник-главнокомандване" ген. Савов е "под следствие". "Защо?", обръща се ген. Пантелей Ценов към един от министрите. И чува: "Царят иска да го държи в респект." Такива са почти всички "хватки" на главнокомандващия. Едва ли има висш военачалник или политик, който да не е угнетяван, мачкан, държан зависим... от царя.

Одрин като втори Плевен

Има и такъв вариант за овладяването на Одрин - чрез продължителна пълна блокада, чрез изтощаване на силите до пълното им изчерпване. Методично, бавно, търпеливо... Няма успешна бърза блокада. И един от най-големите поддръжници на този вариант е началникът на щаба на Действащата армия ген. Иван Фичев. Само това да е, си заслужава вниманието.
И докато ген. Никола Иванов и други пишат, че в Одрин имало достатъчно храни и боеприпаси за още дълга отбрана, не са малко и сведенията за глад, отчаяние, дезертьорство в турската армия. Голям дял за това има, по турски свидетелства, всекидневната точна стрелба на нашата артилерия по казармите, фортовете, гарата и други важни цели. Хвърлят се и позиви, и бомби със самолети. Има контакти и между български и турски офицери по цялата фронтова линия, българите оставят по телените мрежи писма.
"В крепостта духовен живот няма... Три месеца откак газта е свършила... От снощната бомбардировка на казармата има 30 войници убити и ранени. Населението яде конско месо... Одрин се е превърнал в траурен дом..." - пише в дневника си турски взводен командир.
Е, нямаше да я има славата, нямаше да ги има героите, по-бедна щеше да е и историята ни. По сведения от щаба на Действащата армия от 18 май 1913 г. "крепостта е атакувана от 140 000 души, от които 40 000 души сърби. Наши загуби 8000 убити... Турски - 11 600 убити..."

Сръбското участие и претенции край Одрин

"За попълване на недостига от войски, пише в спомените си ген. Никола Иванов, към състава на Втора армия се дадоха освен Тимошката сръбска дивизия I позив още и Дунавската сръбска дивизия II позив, командвана от ген. Рошич. За общ началник на сръбските дивизии дойде командващият Втора сръбска армия ген. Степан Степанович... От щаба на Действащата армия имаше предупреждение... На тях изобщо не се дадоха първостепенни задачи... Това личи и по загубите, дадени при Одрин: Тимошката дивизия - 4-а офицери и 69 долни чинове убити; Дунавската дивизия - 2-ма офицери и 199 долни чинове убити... Това не попречи на офицерите от Тимошката дивизия да твърдят, че те са превзели Одрин и пленили Шукри паша...
Както и да е, но с идването на двете сръбски дивизии положението около Одрин се заздрави", продължава ген. Иванов.
В щаба на Действащата армия имали сведения, че Шукри паша с главните си сили се направлявал към Западния сектор вероятно, за да се сдаде на сърбите... "Съобщих на командващия Втора сръбска армия... никой освен мене няма право да влиза в каквито и да е било преговори с Шукри паша, който трябва да се предаде на мене..."
Ген. Иванов продължава:
"Обаче Шукри паша... не е мръднал от мястото си и е чакал там, за да бъде към 10 часа хванат и обявен за военнопленник от командира на 1-ви гвардейски конен полк полк. Мархолев... Пашата изяви желание да бъде оставен да пребивава до изпращането му в България в същия форт Хайдърлък..."
Сръбски офицери обаче се изхитрят и поемат охраната на форта и пашата, които са в техния сектор. Та се налага сетне българите да вземат пашата "срещу разписка", за да предаде той сабята си на Фердинанд.

Подвигът велик на нашия войник

"Колкото повече се отдалечаваме от датата 13 март 1913 г., когато славата на българското оръжие ехтеше по целия свят и всички народи се прекланяха пред българския военен гений, толкова по-ясна ни става картината на тая военна епопея..." - това са откровения на капитан Боян Божилов, командир на артилерийска батарея в атаката на Одрин, поместени в сп. "Отечество" през март 1927 г., т.е. от преди повече от 85 години. За съжаление в тях днес няма нищо вярно. По друг повод и в друг контекст големият изразител на бойния дух на българския войник и драмата на времето Иван Вазов оспорва: "О, прав си брате, знам;/ менят се времената,/ но само туй не знам;/ менят ли се сърцата!"
Колцина днес могат с леснина да припомнят някому, или дори на себе си, христоматийно онези пет месеца до началото на атаката. И непълните три дни от началото на артилерийската подготовка до овладяването на крепостта Одрин, превърнали се в епоха. Прави ли се нещо, какво се прави и защо не се прави - за да се знае, че:
 
- Одринската операция е низ от новости във военното изкуство на света;
- че за пръв път действат щурмови команди за проправяне на проходи в телените заграждения;
- че за първи път артилерията осигурява пехотата с "преграден огън", и "огневи валяк";
- че за пръв път се използва "придружаваща" артилерия, "скитащо оръдие", планиране на огъня на артилерията, масирана артилерийска подготовка и смазваща "плътност" на определен участък;
- че огромно е значението на изненадата и заблудата;
- че нощната атака има своите рискове, но и много плюсове;
- че отличното взаимодействие между пехота, артилерия и инженерни войски увенчава операцията с успех ;
- че за пръв път самолетът става бойно средство...

Сигурно не всичко е брилянтно. Но след започналата на 11 март в 13 часа артилерийска подготовка, нощната атака на пехотата с изгрева на луната, за да е едновременна и да се вижда все пак нещо, в първите часове на 13 март, страшните фортове "Айвазбаба", "Айджиолу", "Кестенлик"... са в наши ръце.
"Боже, благодаря ти! Сега мога да умра!", мисли си ген. Г. Вазов. И развълнуван до сълзи, се обръща към войниците: "Живейте, мои деца! Целувам ви, славни герои! Гордея се, че съм ваш началник!"



"Тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чакат слава и мир, назад - безчестие и смърт!"

(Из заповедта на генерал Г. Вазов за атака и овладяване на крепостта)




З а п о в е д
   N 88
На началника на Източния сектор ген. Г.Вазов

Одрин падна

Офицери, подофицери и войници,
В атаките си против предните неприятелски позиции вчера и фронтовия пояс вие покрихте България със слава, а нашата армия - с лавров венец.
Светът има да се чуди на вас, доблестни синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от силните крепости. Само вашата лъвска храброст би могла да устои на бясното съпротивление на врага. Само вашата любов към отечеството може да ви укрепи да преодолеете безбройните опасности в тия два последователни щурма на тоя непрекъснат кървав бой. Вие вписахте вчера и днес нова страница в нашата история. Благодаря ви. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.
Благодаря на старшите началници от пехотата и артилерията, които не само точно изпълниха, но и разбраха моите желания и разпореждания.

Началник на Източния сектор
генерал-майор Георги Вазов




Щурмове люти, ужас и ад!

Иван Вазов

Гърмят тепета,
земя кънти,
от дъжд гюлета
небе кънти.
     Щурмове люти,
     ужас и ад!
     Бълват редути
     железен град.
Реве борбата
и ден и нощ,
ехти в мъглата
викът: "На нож!"
     Геройски чеда
     не знаят страх.
     България гледа
     цяла на тях.
Ура! Летете!
Ура! Напред!
Ура! Удрете!
Одрин е зет!

(Из "Щурмът на Одрин", 13.III.1913 г.)





"Ура! и "На нож!" в една буря от стомана и хора

Отзиви и коментари на кореспонденти от най-известните чуждестранни вестници и списания


110 кореспонденти на най-известните и най-авторитетните вестници и списания от Англия, Франция, Русия, Германия, Италия, Австро-Унгария, Чехия, САЩ, Дания, България, Румъния, Швейцария, Сърбия и Япония идват в България, за да отразяват войната. Само 16 от тях са допуснати на театъра на бойните действия. Вероятно не по-малко са журналистите и при турската армия. Те всички по свой си начин виждат, оценяват и описват хода на войната и проявите на войниците, офицерите и военачалниците. Но те всички са единодушни, щом стане дума за българския войник - за неговата храброст, издръжливост и неповторим патриотизъм. Българското "Ура!" и "На нож!" изумяват не само турските паши и аскери, но принуждават и Европа, дори и страни извън континента, да изпратят свои специалисти, за да видят и проучат това чудо - първокласна крепост да бъде овладяна с ускорена атака само за три дни. Ето и някои от отзивите:


"Не бе ураган от стомана, от олово, от огън, който разкъса турската съпротива... Това бяха гърдите на българския войник."
Луиджи Барцини, "Куриере дела сера"

"...При Одрин в продължение на 24 часа българските артилеристи са изстреляли толкова снаряди, колкото японците за 7 дни в Руско-японската война... Българските артилеристи изпълниха чудесно своята задача - те облекчиха трудната, свръхчовешка атака на пехотата. И ненапразно след жестоката борба пехотата е тичала да прегръща оръдията и да ги окичва с живи цветя..."
Полк. Л. дьо Мондезир, комендант на Тулон

"Историята ще запише деня на превземането на Одрин като първи и единствен пример на превземане на съвременна крепост с щурм."
Руската преса

"През цялото сражение превъзходството на българската артилерия беше забележително. Турската артилерия не беше в състояние да устои на смъртоносния й огън... Батареите бяха изкарани на новите позиции с такова хладнокръвие, сякаш бяха на маневри. И когато оръдията започнаха да бълват огън, артилеристите знаеха много добре разстоянията до околните височини и прицелите им бяха смъртоносни."
Донъхоу, "Дейли кроникъл"

"...Сто и шестдесет големи и малки оръдия концентрираха своя огън на един фронт от 2-3 км. Всяка граната съдържаше по 10 кг. В този ден (12 март) бяха хвърлени само върху този сектор 30 000 гранати. Какъв ужасен хор от кървав баснословен трясък!..."
Луиджи Барцини, Куриере дела сера"

"Как българите успяваха да преминат изкуствените препятствия от телени мрежи? Това е една мистерия... Това е една човешка вълна, един прилив от мъжество. Една буря от хора... Не можем да си представим без смайване и възхищение една поредица от фортове, превзети с атака на нож."
Бенет Бърлей, "Дейли телеграф"


Генерал Георги Вазов


Посрещане на българските войски в превзетия град

Ген. Георги Вазов и плененият Шукри паша


Щабът на Първа армия
Снимки - архив на автора