Лявото не иска да върне комунизма

Европейската депутатка от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите ЮТА ЩАЙНРУК е родена на 1 септември 1962 г. в германския град Лудвигсхафен. Завършила е бизнес администрация в Професионалната академия в Манхайм. От 2004 г. е председател на Германската организация на профсъюзите за регион Преден и Южен Пфалц. От 1996 г. е член на ръководството на местната организация на Германската социалдемократическа партия за северозападната част на гр. Лудвигсхафен. Член на парламента на провинция Райнланд-Пфалц (2006-2009 г.). В ЕП тя е член на Комисията по заетост и социални въпроси. Г-жа Щайнрук гостува в София по повод дискусията "Европейско развитие на България", организирана от Делегацията на българските  социалисти в Европейския парламент. 

 
- Какви са впечатленията ви от управленския  проект на БСП "Европейско развитие на България"?
- Много ми е трудно само за няколко часа да се запозная с България и нейните проблеми, тъй като съм експерт по ситуацията в Германия и като цяло в Европа. Но моите български колеги правят много за подобряване на положението. Те участват в редица дискусии за борбата срещу бедността, за създаването на нови работни места. Затова оставям на тях оценките. Намирам инциативата им да "доведат" Европа тук за много хубава, защото по този начин хора като мен научават повече и стават по-наясно с нуждите на страната. Това е отличен начин да се обсъдят европейските усилия и посоки за действие.
- Смятате ли, че тези мерки ще са ефективни занапред?
- Да, вярвам, че този проект ще продължи да се развива и подобрява. Новите факти водят до нови решения. Винаги казвам, че имаме Европа, съставена от 27 страни-членки. Тази Европа не е еднаква, тя има своите регионални и местни различия. Ако България е икономически силен и богат регион, и Германия ще спечели от това. Да, пътят е дълъг. Например всички казват "Германия е страхотна", но не всичко в Германия е страхотно. Ние също изминахме дълъг път, по който други ни подкрепяха. Всяко второ работно място, създадено в Германия, е временно. По-добре е от никакво, но предприятията и банките печелят толкова много! Да, моите пари са в тези банки, а предприятията се нуждаят от средства, за да подобрим състоянието на икономиката, но се нуждаем и от солидарност. Липсва баланс. Идеята да заздравим положението на работещите не означава да отслабим бизнеса. За съжаление в Европа и по цял свят предприятията губят социалната си отговорност. А равновесието е възможно. Райнланд-Пфалц, който се управлява от около 20 години от социалдемократите, е една от най-успешните в икономическо отношение федерални провинции, въпреки че водим такава политика.
- Ваши колеги казват, че българските политици не се занимават с дневния ред на Европа. На какво трябва да се набляга?
- Трябва да се създават стратегии за 27 различни страни. Когато говорим за бедността в Германия, тя е много по-различна от бедността в България. Това е начинът да се определят стандарти - какво искаме или не искаме, от какво се нуждаем, какви да са общите ни цели. А страните-членки трябва да ги превръщат в национални програми. Много бях шокирана, когато разбрах, че програмите за младежта са изгубили толкова много пари. Това е изгубено поколение, а тук цифрите са много по-лоши от други части на Европа. Пактът за конкурентоспособност може за момента да работи, но не и занапред. Нуждаем се от много добро образование. Ако някой изостане сега, по-късно ще трябва още по-голяма помощ.
- Кризата доказа, че регулацията трябва да се засили, но остава ли място за социална политика насред рестрикции и икономии?
- Социалната политика струва скъпо, но се нуждаем от нея, както имаме нужда от солидарност. Трябва да задържим определени социални стандарти. Ако гледаме единствено бизнеса, хората ще спрат да ни вярват.
- Но банките продължават да раздават бонуси, а бедните стават по-бедни. Това са два паралелни свята.
- А ние трябва да ги обединим. Това представлява солидарността и прокарването на социалната политика за равенство. Нямаше да се боря за тази кауза с цялото си сърце, ако не вярвах, че е осъществима. Като например пълната заетост. Това е трудна задача, но ако не си поставяме високи цели, няма да имаме добри резултати.
- 2010 г. бе европейска година за борба с бедността и социалното изключване. От 17-те млн. евро бюджет много отидоха за конференции, кръгли маси, кампании, комуникационни стратегии. Нима това е ефективен начин за борбата с бедността?
- От една страна, е ефективен начин да посочим проблема и да се заемем с него. От друга страна, на европейско ниво използваме тази година, за да го оценим и да положим двойно повече усилия. При социалните проблеми като бедността страните-членки трябва да търсят локално разрешение, с местни програми. Младите бедни днес ще са бедни и след 50 години. Те няма да са плащали пенсионни осигуровки, няма да имат възможност за други приходи. Затова трябва да внимаваме как харчим парите си, трябва да сме разумни. Социалната политика няма само един аспект. Важно е да се грижим за комплекс от неща.
- Т.нар. криза на капитализма трябваше да даде идеалната рецепта за възраждане на лявото, но не се получи, дори когато левите партии не бяха в неизгодно положение, а управляващи. Защо губещите в модерните развити икономики не разпознават левите идеи като стратегия за излизане от кризата?
- (смее се) Това е наистина труден и сложен въпрос. Много сме го обсъждали. В цяла Европа популистките партии набраха сила. Те дават обещания и сочат с пръст определени обществени групи. Те не са водени от добри подбуди в политически смисъл. Важно е да направим разграничение между новите и старите членки на ЕС. В по-новите хората все още мислят, че лявото иска да върне комунизма. Моята партия е много далече от комунизма. В моята федерална провинция имаме излкючително успешно социалдемократическо правителство. Комунизмът доказа, че не може да подобри живота и да даде еднакви права на всички. Ние продължаваме да доказваме, че да си политик от лявото, не означава да си комунист. В Германия не искаме да национализираме компании. Искаме солидарност и да инвестираме в технологии на бъдещето. Знам, че не е възможожно да харчиш пари само за социални каузи. Казваме, че цяла Европа се нуждае от добър общ пазар, силен бизнес и едва тогава започва нашата задача - да има добра работа, която хората не напускат. В Германия много хора работят на пълен работен ден и не получават достатъчно. Тогава се обръщат към държавата за допълнителни средства. А компаниите имат големи приходи, но се опитват да не плащат много данъци. Иска им се да плащат по-малко на работниците и да са щастливи акционерите. Знаят, че има кой да плати разликата. В това е проблемът.
- Германците обичат стабилността във времена на криза. С кризата в Япония и политическото отстъпление от германската ядрена политика смятате ли, че избирателите санкционираха безсилието на управляващите?
- Проблемът не започна с Япония. Германската политика се прави трудно при управлението на сегашната коалиция. Не знам защо им е трудно, социалдемократите управляваха в коалиция с консерваторите при предишния мандат. Виждам, че който управлява с тях, претърпява неуспех. Канцлерът Ангела Меркел и политиката на коалицията крият уловки. Има един проблем - германското правителство говори за Европа и за това как ще постъпи в нашата страна по различен начин от говоренето на европейско ниво. А после казват: "О, какво прави Европа!" Сегашната коалиция даде много обещания на германците, които не успя да изпълни. Те бяха категорични за политиката по отношение на някои предприятия, а в следващия момент режат от парите за социална политика и намаляват данъците за някои компании. Това не е много правдоподобно. А сегашната криза е много интересна. При дискусиите ни с либералите те бяха твърди поддръжници на политиката за ядрени планове, но два дни, след като загубиха изборите, си промениха мнението на 180 градуса. Радвам се за тяхната позиция, дано останат убедени, но така се губи доверието на избирателите. Кабинетът има проблеми, защото не казва истината.
- А вотът в Райнланд-Пфалц беше ли наказателен?
- Да, управляваме в коалиция със Зелените. Но министър-председателят Курт Бек, който заема този пост от 1994 г., показа, че може да получи абсолютно мнозинство, което не е много обичайно за Германия. Сега Зелените набират скорост, те са наистина интересен партньор. От една страна, са много консервативни, а, от друга, съм сигурна, че ще намерим нови начини за правене на политика. Те ще въведат нови идеи. Не смятам, че сме изгубили, съвсем нормално е да управляваш с партньор. Била съм в ландтага (парламент на провинция в Германия - б.р.) и знам как сме управлявали. Невинаги е лесно да имаш абсолютно мнозинство. Дори в нашата партия има хора с много различни мнения. Важното е, че Курт Бек отново е министър-председател и хората са доволни, а това е доказателство за успешната му политика. Вижте съседната провинция Баден-Вюртемберг.
В Райнланд-Пфалц успяхме да преодолеем кризата, докато бяхме на власт. Създадохме безплатно обучение - Райнланд-Пфалц е единствената германска провинция, в която не се заплаща за ясла и детска градина. Няма училищни и университетски такси, учебниците са безплатни. Тези пари са необходими и за друго, но трябва добре да се прецени кое е важно. Образованието е наистина важно и нямаме право да губим хора по пътя напред. Има толкова семейства, които не са в състояние да плащат за образование, а имат умни деца. Тези малчугани може да са следващите нобелисти за химия или физика. Когато въвеждахме промените в образователната система на Райнланд-Пфалц, либералите и консерваторите бяха абсолютно против, но сега виждат, че този модел работи.