От дума на дума, та в... ДУМА
Граматическите грешки на говоренето
/ брой: 143
Може да е досадно, може да е дори малко неприлично, но аз продължавам да мисля и да пиша за него!
Става дума за непрекъснатата употреба в изказванията им - на наши видни представители на властта или обикновени хора, на паразитното слово "ЕДИН" - когато трябва, и главно: когато не трябва! Същото е и с МЕКАНЕТО. Мекат сериозни лица, с обществено необходими професии, с положение в занаята си, а той често е от висока класа.
Веднага давам пример: вместо да кажат най-простичко и правилно "всеки човек е роден с два крака", често изказващите се по телевизията и радиото набиват на ушите ни "всеки ЕДИН човек е роден с два крака". Освен по телевизията, това се повтаря папагалски и в живота. И другата най-често употребявана досада е МЕКАНЕТО. Хора в цивилни костюми, ненаметнати с ямурлуци, мекат, та пушек се вдига. ГоворимЕ вместо говорим, ходимЕ вместо ходим, пишемЕ, вместо пишем, а някои от тях пишат, и то не бележки до жена си, ами научни трудове или художествена литература, които щом бъдат прочетени от младите, ще последва подражание...
Не само ЕДИН и говоримЕ са грешките, но пиша за тях, защото най-много ме дразнят. В ушите ни се набиват и другите форми на израза "всеки ЕДИН мъж е роден с два крака" - "всяка ЕДНА жена е родена с два крака", "всяко ЕДНО дете е родено с два крака"... Сякаш сме кьорави и не виждаме мъжете, жените и децата, които минават край нас, че са с по два крака! Впрочем тук се поувлякох и не акцентирах където трябва! Така или иначе, пиша тези редове, за да се боря с това нагло, натрапващо се и в обикновения ни говор ЕДИН, ЕДНА, ЕДНО!
Не по-малко неприятно е да слушаме, когато човек, облечен в моден костюм или тоалет, говори като току-що завърнал се от полето, където е прекопавал градината - със съответните говоримЕ и пишемЕ... Завърналият се от полето се учи от телевизора. Сяда пред него и гледайки, слуша. Щом по телевизията говорят така, значи така трябва. И е готов да спори с всекиго. За мнозина от населението ни онова, което се каже по телевизията, не подлежи на обсъждане, на коментари и поправки.
Не зная дали говорещите по телевизията съзнават това или си мислят, че след като са на високо място в професиите си и в обществото, достатъчно е да ги разбират другите, независимо как се изразяват, и то в официални изказвания. На практика в обикновените ни, във всекидневните ни разговори е така.
Но какво става тогава с родния език!? Както е известно, езикът е един от стълбовете на отечествената идентичност! Отказахме ли се и от нея?
Всъщност много пъти здрави сили в парламента се опитваха да вкарат за обсъждане този въпрос. Доколкото знам, досега без всякакъв успех. Имало по-важни въпроси за решаване. Ами то винаги ще има "по-важни" въпроси. Изглежда запазването на чистотата на езика ни, от което зависи и националната ни идентичност, изобщо не интересува властниците.
Как ще си обясним иначе търпенето на толкова чуждици в родния ни език. По телевизията и по радиото отдавна вече не общуват, а комуникират, не наказват, а санкционират, употребяват концепция вместо разбиране, потенциал вместо възможност... Последните примери взех в момента от радиото, където действащ професор (позволете ми да спестя името му) отговаряше на въпроси на журналистка.
Какво искаме тогава от обикновените граждани, които цял ден гледат и слушат телевизия или радио. Необходимо е в името на запазването на езиковата чистота да се прилагат глоби или други наказания на говорещите по радиото или показващите се по телевизията.
Далеч съм от мисълта, че тези граматически грешки, неприятно замърсяващи езика ни, са единствени. Но те са влезли в полезрението ми и смятам, че борбата срещу тях би могла да стане нещо като знаме на грижата за чист, неопетнен от всякакви паразити език!
Като не можем да се преборим с другите слабости и грешки на властващите, поне това е безобидна (на пръв поглед) територия и бихме могли, без да спорим чия е заслугата, да я пазим и да й се радваме!