Горчиви и гневни горещини
/ брой: 154
Доайенът на българската поезия, най-възторженият, макар и в 93-тото си лято "само един малък приток от лявата страна на литературната река в България", както сам се определя полковник Евстати Бурнаски, отново потвърждава голямото си уважение към "Негово величество Читателя". Като му поднася в почти луксозно издание с прекрасно графично оформление над 320-странично томче с публицистика. И много точно иносказателно заглавие "Горещини".
В "Кратко предисловие" сам авторът пояснява: "Идеята да събера публицистиката си в един том не е само моя... Особено настоятелен бе Георги Й. Георгиев... Позволих си да включа освен строго автентични материали, появили се в различни издания, и творби на други автори, свързани с моето литературно творчество. Значително място заемат интервютата, правени от писатели и журналисти, мои сърдечни приятели. Може би е интересно да се види какви въпроси са ги вълнували и какви отговори съм давал аз във времето на т.нар. демократични промени.
Дали публицистиката е по-малката или по-голямата посестрима на поезията? Със сигурност читателят сам ще се приближи много по-точно до отговора, след като прочете още началните страници: "Когато подлезите пеят", "Завесата"... Много е вероятно "пеещите подлези" дори да го разплачат, а "завесата" да му просветне. Ще му "просветне" още, че ваятелят и властелинът на прекрасни стихове, какъвто е полк. Бурнаски, умело и майсторски приласкава и капризната г-жа Публицистика.
"Налага се да добавя, допълва в предисловието още авторът, че в този том съм поместил не само рецензии, които аз съм писал за съвременни творци, но и рецензии, отнасящи се за моето творчество. Правя го, за да огледам в чуждо огледало творбите си, защото в собственото образът понякога е субективен. Отбелязвам с подчертано внимание статията на поета Иван Милчев", който само за дни променя оценката си, за да се докара на чиновниците в МНО.
Подобни на случая с Иван Милчев, наричани от автора "Бурнасчета", на страниците на "Горещини" има още много. И навсякъде са използвани директно собствените имена. Гражданинът, публицистът и патриотът Евстати Бурнаски влиза в спор с проф. Илчо Димитров за образа и царуването на Н.В. Борис ІІІ. Не подминава и вездесъщия всезнайковец проф. Михаил Константинов в защита на наистина Народния съд. И някъде обобщава: "Днешните ругатели са раболепното лице на социалистическото минало." Не са подминати Ив. Костовци, Ж. Желевци, П. Стояновци...
На гребена на възторга си обаче в съвсем противоположната посока са думите, признанието и почитта на Евстати Бурнаски, когато говори за стихосбирката "Кораб от светлина" на Ив. Гранитски (било е през 1999 г.), при многократните му споменавания на имената на литературната критичка Благовеста Касабова, на поетите Матей Шопкин, Драгомир Шопов, Романьола Мирославова... Това са своите, на поета, води. Личи си отвсякъде. Ето само някои от заглавията: "Времето на разногласията изтече", "Пътуване през раните", "Идейните течения рушат партията", "Всяка чужда помощ е ново робство", "Словесни жандарми", "Пиша, както ми диктуват съвестта и сърцето".
Всичко е в стил ала Евстати Бурнаски. И вижте само имената на журналистите, които интервюират автора: Тодор Коруев, Благовеста Касабова, Цветан Северски, Петър Динчев, проф. Петко Тотев... И почти всички питат често повтарящи се въпроси. А отговорите са повече от оригинални. И е много важно да се знае. Може би най-много от тях са публикувани във в. ДУМА, следват вестниците "Български писател", "Словото", "Пулс"...
Няма как да не завършим с написаното за полк. Бурнаски от някогашния му "издател и началник" полк. Г.Й. Георгиев. Като че анализът му за творчеството на автора на "Горещини" е най-пълен. Ето ги и заключителните акорди: "Хората преминават през годините всеки по своему. Поетът на Българската народна армия остарява като... Миланската катедрала. Става все по-достолепен!"