От дума на дума, та в... ДУМА
Голямата наша певица Елисавета Йовович
/ брой: 65
Повечето от днешните посетители на операта едва ли знаят това име. А тя е между най-значимите наши оперни певици на своето време, а и изобщо. Елисавета Борисова Йовович е една от най-големите ни изпълнителки на сопранови арии в репертоара на националния ни оперен театър между 1923 и 1943 година. По политически причини (съпругът й е жертва на някои прибързани решения на Народния съд след Девети септември 1944 година) тя бива отстранена от Софийската опера и продължава да пее във Враца, Стара Загора и Русе.
Родена в София на 23 март 1901 година и доживяла до деветдесет и петгодишна възраст, Елисавета Йовович е между емблемите на националното ни богатство във вокалното изкуство. Произхожда от известното със зографските и други възрожденски дела семейство Йовович, живеещо и работещо в Самоков.
Важна роля в нейното вокално обучение заема педагожката Пенка Тороманова. Елисавета Йовович специализира в Италия (в Римската консерватория "Санта Чечилия") и във Франция, но отказва примамливи предложения в страни с голям опит във вокално отношение и гастролира единствено в Югославия, Чехия и Германия. Като завършек на своята специализация изпълнява ролите на слугинята-господарка от едноименната опера на Джовани Батиста Перголези и станалата й по-късно любима нейна роля на Мими от "Бохеми" на Пучини...
Своя дебют младата Йовович прави на 26 април 1924 година в операта "Миньон" от Амброаз Тома. Нейни "коронни" роли са Татяна в "Евгений Онегин" на Чайковски, Памина във "Вълшебната флейта" на Моцарт и Манон в едноименната опера на Масне. Но това е само капка в морето от изиграни, изпети и превъплътени на сцената нейни образи, които са повече от трийсет...
По-важни, по-точно по-известни от тях са Мими и Мюзета в "Бохеми" на Пучини, както и Чочо Сан в операта "Мадам Бътерфлай" на същия композитор, Маргарита във "Фауст" на Шарл Гуно, Виолета в "Травиата" на Джузепе Верди, Неда в "Палячо" на Руджиеро Леонкавало и много други произведения на Верди, Масне, Глинка, Вебер, Офенбах, Римски-Корсаков...
За радост на меломаните подробно за Елисавета Йовович и нейните роли можете да прочетете в книгите на журналистката, специалистка по музикални въпроси, Елиана Митова. Освен посветения на тази голяма певица очерк "Моите срещи с Елисавета Йовович" (1992 година), Митова е автор на книги за Мими Балканска - "Аз не съм царицата на чардаша", за Анелия Шуманова – "Една звезда на оперетата", за "Оперната прима Катя Спиридонова" и други.
Елисавета Йовович се превъплъщава и в главните роли в редица български произведения за сцената. Тя изиграва Косара, Цвета и Гергана в едноименните оперни произведения, както и княгинята в операта "Алцек", всички от маестро Георги Атанасов. С голям успех играе Яна от операта на Любомир Пипков "Янините девет братя".
Неприятно впечатление ми направи (забелязах това, когато събирах материали за тази статия) отношението на авторката Ермола Секулинова-Швайцер, която не намери място в сто и осемнайсетте страници на своята работа по тези въпроси поне да спомене името на голямата българска оперна певица Елисавета Йовович!
През последните си години Елисавета Йовович живее и работи във Франция.
През 2001 година дъщеря й Бистра дарява на Националния педагогически музей седемдесет и пет експоната. Между тях са костюм на Виолета от "Травиата" от постановката през 1929 година, портрет с маслени бои на певицата от Кирил Буюклийски и много други.
Работлива, дори прецизна в работата си, Елисавета Йовович изживява дните си, а те не са малко, влюбена в професията си на певица и музикант. Освен с многото роли, които е изиграла на оперна сцена, тя е участвала и в много концерти и редица музикални прояви. Например с Академичния симфоничен оркестър е била солистка на изпълнения на Бетовен и Глазунов... Дори в доста напреднала възраст тя не спира да обича любимите си занимания и доколкото може им служи...