Личности
Достойно ест
За 95-ия си рожден ден ген.-лейт. Димитър Ж. Тодоров отказва пищни поздравления, похвали и пожелания и ги препраща към всички артилеристи и ракетчици на България
/ брой: 278
Така се търкаля колелото на живота. Почитаме едного от достойните днес. Сетне го позабравяме. Даваме му да въздъхне, да си вземе солук. И пак не го забравяме. Подстъкваме огъня на почитта. Дотуряме кога дръвце, кога съчки. Комай иначе не става. Все буен огън трудно се кладе.
Съпровождам този патриаршески благороден, мъдър и достоен за сана си "Ракетчик номер едно" и "Папа на ракетчиците и артилеристите" генерал-лейтенант Димитър Тодоров, вече петнадесетина години. И знам добре - богатство е за нас, за всеки срещнал го и общувал макар и кратко с него. Как веднъж не се налюти! На каквато и да е човешка грешка. И как не се умори - да дава и да изисква. Да повтаря: "Напишете си спомените, да остане и да се знае..." И високо да заявява: "Политическа пеперуда не съм и не ставам!"
Беше преди пет години. Аулата на Военната академия "Георги Ст. Раковски" събра елита на армията ни: генерал-полковник Атанас Семерджиев, генерал-полковник Борис Тодоров (Цар Тодор), генерал-полковник Христо Добрев..., военни аташета, представители на родния край, на ветераните от войните, на антифашисткия съюз... За да почетат 90-ия рожден ден на генерала - живата история на българската артилерия и създател на Ракетните ни войски, наследника на "магическия" полковник Мицо Гетовски, автора на "христоматията" "Ракетните войски на България" - генерал-лейтенант Димитър Ж. Тодоров. Тогава генерал-полковник Хр. Добрев, царство му небесно, свойски ме хвана подръка, и без да се прикрива и преструва, сподели: "Голямо тържество сте организирали, генерал Тодоров заслужава." Те бяха приятели.
С дълбоко взаимно уважение, по воински
Споделяха си, търсеха се...
Кога се изнизаха тези пет години? А генералът си е все същият, да не чуе дяволът. Бодър, активен, скромен, инициативен... И непреклонен: "Аз своето получих, благодаря. Не съм повече от министър Джуров и генерал Семерджиев. Има и други на 90 и повече години - полковник Стоян Балканджийски, полковник Славчо Янков..." Ето как почит с почит се пази. Когато се знае, насила хубост не бива. Но се върви по коловозите на рутинността, шаблона и...
Така стигаме до корените на българската артилерия. Натам ни насочва сам 95-годишният днес всепризнат "папа". Той не е първият, нито по възраст, нито по заслуги. Но е един от най-предните в славната кохорта на артилеристите и ракетчиците. Еталон! И тук с гордост и умиление първом името на майор Олимпий Панов поставям. Приятел на Любен Каравелов и Васил Левски, любимец на Катинка Каравелова - съпругата на Петко Каравелов, и княз Александър Батенберг, артилеристът строеви офицер, който подписва примирието след Сръбско-българската война 1885 г. Ето кого разстрелват на 22.ІІ.1887 г. регентът Сава Муткуров, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и военният министър Данаил Николаев. Името на Олимпий Панов носи и Клубът на ракетчиците и артилеристите от запаса, чийто почетен председател е генерал Тодоров. Името и животът на Олимпий стават маята на артилерията ни.
В Балканската война гордо издигат знамето на артилерията бъдещите генерали Петър Тантилов, Димитър Перниклиев, Владимир Заимов, Стефан Славчев, Стоян Загорски, Калин Найденов, Пантелей Ценов... Някои от тях продължават и в Първата световна война. Изгряват и нови - генерал Константин Жостов, генерал Владимир Вазов, генерал Димитър Кацаров... Имаме и единствения "професор по артилерия", за какъвто след войната е обявен генерал Стефан Славчев заради общия му принос през войните и като преподавател в Академията, доживял почти столетие. Едно научно звание би паснало чудесно и на запътилия се към стоте ген. Тодоров.
Може времената да правят личностите. Но пък същите тези времена непрекъснато и силно люлеят ситото. И отсяват, и проверяват пак и пак. И отново, и отново! Защото мнозина се изпокриха, пребоядисаха и нагодиха. А ген. Тодоров не оставя бастунката на мира. Ветераните в район "Оборище" организира, ракетчиците и артилеристите от запаса ръководи. И написа най-хубавата книга - "Ракетните войски на България". За което наистина заслужава научно признание. Лошото е, че имаше и водещ се ляв военен министър. А си мислим и се оправдаваме, че политически мотиви пречат на най-подходящото почитание. То фанфари и дитирамби не изисква. А само повече нови мисли, идеи и дух. Заради България и пак за нея.
Самият ген. Тодоров го е написал и многократно повтарял. Основата на българската артилерия поставят оставените у нас от освободителите руски оръдия и подразделения. Със съветска помощ се поставят основите и на Ракетните войски. Затуй е почитта и днес към учителите и приятелите двойни освободители. Докато в напъните си да покрие стандартите на лелеяното НАТО, да се интегрира, модернизира... българската артилерия не получи и един учебен снаряд или гилза. Питайте професионалните войници-артилеристи в Асеновград. И оставените на изкуствено дишане ракетчици от дивизиона "Точка" в Ямбол. Факти. Нали Клио е точна!
И днес "папата на ракетчиците и артилеристите" се коси, че е могъл и повече да стори. И планира едно, коментира друго, настоява за трето. Но нищо за себе си, лично. Негово е предложението за промени в ръководството на ветеранския съюз. Негови са и прогнозите за развитието на съюза, утрешното му бъдеще. Негов е и стонът, най-силният и най-дълбокият стон по погубената ракетна мощ на България. Той лично е избирал районите на ракетните бригади, бази и дивизиони. Които днес други избират за имигрантски лагери. Ще разбере ли някой душата на ракетчика!
На многая лета, другарю генерал
Нека сме справедливи. Нашият генерал своето е взел. С шепи. Носител е на трите степени на най-високия за времето си орден "Народна република България", на орден "Червено знаме", "За военна доблест и заслуги". И още много медали, награди... Не за това, разбира се, лежи в затвора с 15-годишна присъда, след отменена смъртна поради непълнолетие. Не затова се бие и на фронта като доброволец и почти пред очите му е убит героят артилерист майор Таньо Кавалджиев. Сетне поема командването на артилерията, Управление "Ракетни войски и артилерия", главен инспектор по артилерия и Ракетни войски! От 1944 до 1987 г. на главния фронт.
Само две години след уволнението на заслужилия генерал идва и натрапената на България демокрация. Твърде късно и твърде бавно хората ще разберат, че това е само един параван за унищожаване на държавата, и най-напред на армията, сетне на икономиката, на духовността... Ето я сега и голямата болка на ген. Тодоров. Той е в основата на учредяването на общинските и национални структури на ветераните, на запасните офицери, на ракетчиците и артилеристите. Изнася беседи, подготвя доклади, пътува, разяснява. Той е навсякъде, неуморим. И съвсем неочаквано, или може би съвсем очаквано, генералът отказва тържества в негова чест.
А той като папа, патриарх и номер едно, не може да не е прав. Нищо не може да бъде все същото. Скромното му желание е чрез любимия му вестник ДУМА ракетчиците и артилеристите, "Клуб "Олимпий Панов", съратниците, приятелите... в България за миг да са с него на 8 ноември. И в мислите и паметта си да го поздравят за 95-те му години.
С вас сме, другарю генерал Димитър Тодоров! Обичаме ви, не сме ви забравили, благодаря ви, че ви има, че сме били заедно!
Генерал Тодоров на 90 години
С ракетчиците и артилеристите от запаса - личи си кой е водачът...
Снимка Авторът
Димитър Тодоров с правнуците си