Докато деветият догаря

На 22 февруари 1887 г. в ранното утро при Левентабия, край Русе, са застреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпий Панов, капитан Георги Зеленгоров, поручик Илия Кръстеняков, подпоручик Георги Енчев, подпоручик Димитър Тръмбешки, Тома Кърджиев и Александър Цветков. Осем души, храбри български мъже. Опълчили се на противоруската политика на регентството. За назидание и страх на останалите. Да знаят какво ги чака. И да мируват.
Деветият сред жертвите е командирът на 3-та пеша Русенска бригада подполк. Димитър Филов. На процеса срещу русофилите него не го изкарват - по това време той агонизира. Не е и сред другарите му пред наказателния взвод. По това време вече е мъртъв, починал е "от рана от огнестрелно оръжие". Като оставя млада вдовица и двама невръстни синове. По-големият -

Богдан още няма четири годинки

Ето и още хронология. На 18 февруари 1887 г. подполк. Филов е сред ръководителите на русенския бунт срещу регентството. Властта лесно потушава поредния изолиран заговор и изпраща водачите му пред набързо стъкмения и набързо процедиращ военен съд. Цялата разправа се ръководи от един иначе доказал се през боевете при Сливница като кадърен офицер, но безскрупулен кариерист - майор Рачо Петров. Един безкрайно компрометиран, груб и злобен, послушен и недостоен службогонец, добрал се до върховете на държавата не като военен, а като политик. И останал в паметта на поколенията като "Султанкин Рачо", изпокарал се с всички за пари, лежал в затвора... А в случая изпълнител на заповедите на военния министър Д. Николаев.
Странна е дългата и пълна забрава на името, стореното и заслугите на един от най-старшите офицери в армията на Третото българско царство. И не е съвсем странна. Няма начин да не е свързана с името и бъдещата бляскава научна и политическа кариера на сина Богдан. С когото се оказват на двата противоположни края на диагонала. Бащата е убеден, действен, докрай на страната на Русия. Синът пък - изграден, върл, последователен монархист, политик. С особени заслуги за присъединяването на България на страната на Германия срещу Русия по време на Втората световна война. А историци, изследователи и политици, щом разберат желанието на силния, тутакси се съгласяват.
Освен нарочната забрава не са и много

историческите дири на бащата

подполк. Димитър Филов. Но, който поиска, може да научи достатъчно. Затова пък синът оставя силно историческо, научно и политическо наследство. В предговора към "Богдан Филов - Дневник", второ допълнено издание на "Отечествен фронт", С. 1990, акад. Илчо Димитров представя почти пълно бащата. И ни дави в океана от факти, подробности, пикантности, пристрастия..., излезли изпод перото на самия син. Обикновено дневниците са интимни. При Богдан Филов всичко е премерено, претеглено и предназначено за другите. Да четат и да знаят. След което авторът на предговора обобщава.
"Проф. Богдан Филов оставя трайна диря в развитието на българската наука и на университетското образование. И изиграва зловеща роля в най-новата ни история. Неговият житейски път е пример за интелектуалното и моралното опустошение на една творческа личност. Отдала дарбата си, името си и делата си на най-реакционните сили в обществото. На най-ретроградната идеология - фашизма!"
Силни и верни думи. И нека още тук стигнем до

голямата лична и семейна драма

на двамата. Бащата не е изправен пред наказателния взвод. Затова пък 58 години по-късно, в едно друго ранно февруарско утро на 1945 г., мястото му заема синът. На 20 декември 1944 г. в София открива заседанията си Народният съд с нарочната задача да съди виновните за краха на България в световната война срещу съюзените народи. И за злодеянията, свързани с нея! В тези дни, през февруари, 72 години след разстрела на "виновниците...начело с Богдан Филов" и 70 години след подписването на мирния договор в Париж, с който се уреждат отношенията между победители и победени, стават все по-ясни последствията от фаталния подпис на министър-председателя Богдан Филов за присъединяване към Германия. България едва е спасена от трета национална катастрофа. Въпреки над 30-те хиляди убити в Отечествената война!
Съдът в Русе през 1887 г. започва набързо стъкмените си заседания на 20 февруари вечерта и късно през нощта произнася присъдите. Петдесет и осем години по-късно създаденият по решение на ръководителите на Великите сили Народен съд в България открива заседанията си отново на...20 февруари. Синът Богдан Филов е в пълно съзнание и дори в приповдигнат дух. Вярвал е, че ще съумее да се защити. А дали се е сетил въобще за своя баща, чийто фатален край преповтаря така съдбовно? Може само да се гадае. Аз лично не вярвам. Ако въобще бе се сещал, най-вероятно по-иначе би постъпвал, би живял. Човек! И

едва ли има наказание, което да изкупи престъпната безотговорност

Ако не бе син на убеден приятел на Русия, греховете на сина навярно биха се приели, биха се мерели с друг аршин. Защото...
Бащата, подполк. Димитър Филов е съученик на Христо Ботев и офицер в две армии - руската и българската. Роден е през 1846 г. в богато калоферско семейство. По настояване на родителите си учи в католическото училище в Цариград и в Одеската духовна семинария. Тук се пресичат пътищата му с първия българин, генерал в руската армия - Иван Кишелски, с Христо Ботев и бесарабските българи, идващи да постъпват в юнкерското военно училище. След завършването на Втора одеска гимназия, където учи заедно с Христо Ботев, от 1863 г. учителства в бесарабските села Комрат, Главан, Валя Пержа... По същото време съученикът и приятелят му Хр. Ботев е учител в близкото село Задунаевка. Но още в началото на следващата 1867 г. Ботев се прибира в Калофер, а през 1869 г. Димитър Филов постъпва във Военното училище в Одеса. Влече го армията. Там ще се подготви най-добре за делото за освобождение на България. След две години, от 1871 г., вече е 

офицер в руската армия

до постъпването му в Опълчението през 1877 г. Генерал Столетов го назначава за командир на опълченската рота в Трета дружина, на която е поверено Самарското знаме. Участва в защитата на Шипка, награден е и с орден от императора "Св. Станислав". Сетне капитан Димитър Филов е сред първите офицери в изгражданата от Русия млада българска войска. След Берлинския конгрес той постъпва в Източнорумелийската милиция. Назначен е последователно за командир на Vтт Сливенска, Vт Старозагорска дружина и на Учебния батальон в Пловдив. Заедно с майорите Данаил Николаев и Сава Муткуров съставят плана за Съединението.
Още едно отклонение. Богдан Филов е роден на 28 март 1883 г. в Стара Загора. А негов кръстник е бъдещият военен министър и кръстник на престолонаследника Симеон тт...все още само капитан Данаил Николаев. Той е и кум на младоженеца Димитър Филов. И като важна добавка: при съставянето на Временното правителство на Източна Румелия след Съединението и след избирането на д-р Странски за временен представител на княза, за "главнокомандващ източнорумелийските войски" е предложен майор Филов, като най-старши сред офицерите. А когато въпросът е почти решен, присъстващият тук млад офицер Радко Димитриев предлага за главнокомандващ майор Николаев, който бил по-темпераментен и по-енергичен... Филов не възразил, предложението се приело, а Данаил Николаев веднага предложил за свой началник на щаба Радко Димитриев, което също се приема.

Паметникът на русофилите в Русе

Паметна плоча напомня за саможертвата на осем храбри български мъже

Бащата, Димитър Филов - деветият сред жертвите-русофили

Синът, Богдан Филов, присъединил България към Тристранния пакт