40 години "във фрак"

Как за такъв мастит дипломат да се говори и пише! Само "по протокола", разбира се. Доколкото е възможно. Поначало добрите дипломати в България не са много. В този "занаят" скрито не остава. А да оцелееш цели 40, само късмет и послушание не стигат. Нужни са много - да си "вътре" в нещата, да имаш собствен верен поглед, да настояваш и отстояваш, да убеждаваш... Дипломатично, но твърдо! С много конкретни примери и имена в книгите си дългогодишният дипломат Райко Николов просто ни шокира.
Било е! "Него Париж го изгражда!" Това лаконично определение е на съпругата му Лидия. Има ли "по-убедително" място! Цели 6 години е във Франция начинаещият дипломат. И сам определя това като "място и време за самообразование". До 1957 г. През 1959 г. Лидия слага край на ергенството му и заминават за Вашингтон. Америка обаче си има нрава да действа без логика и задръжки. Обвиняват българския дипломат в каквото си намислят, а на тях все шпиони им се провиждат, и му казват "Гуд бай!" През следващите години попада в "кухнята" на ЦК на БКП като началник на Културния отдел, работи заедно с министъра на външните работи Иван Башев, участва в различни делегации, сетне е в полезрението на световни светила... През лятото на 1967 г. се озовава в Прага като съветник по културните въпроси в посолството. От следващата година Райко Николов вече е в "категорията на висшите дипломати". Макар и само на 43 години, става посланик в Кувейт. Следват постове в Женева, посланик в Белград и Рим...

Дипломатът като публицист

Като красива приказка за препрочитане е дипломатическото житие на този 90-годишен днес с вид на "юноша с бакенбарди" Райко Николов. Приказка в шест книги. Написани след пенсионирането му. Като истински принос, признание, последователност и стил в живота. Определението като публицист е на познавача и писателя, приятеля и почитателя на дипломата Георги Й. Георгиев. Който продължава:
"На 5 август дипломатът от кариерата Райко Николов става на 90 години. Целият си живот той посвети на българската дипломация, като е представлявал България при Службата на ООН и международните организации в Женева, оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество, както и делегацията ни в Комитета по разоръжаването. За всичко това той разказва в своите издадени шест книги, които са доказателство за плодотворното му, точно и завладяващо перо. Те се четат с увлечение и интерес, защото са истинска политическа, но и ярка документална публицистика. И се отличават с широта на погледа, чист езиков слог и пределна яснота..."
Лесно му е на "вехтия войвода на книгите" Г.Й. Георгиев да твърди неоспоримото. Защото дипломатът Райко Николов твърдо доказва - остава, знае се, само написаното! А първото, което прави след последния си дипломатически пост, е да "се отчете". И през 1998 г. излиза дебютната му книга "На горещ пост в Рим". Която е и едно "цезарово сечение" на съдебния процес срещу България и Сергей Антонов. Всички знаят, всички са убедени, че обвиненията са измислени. Включително папата и министър-председателят. Но на САЩ им е нужен този "процес на века". За да сеят напрежение и страх. Вижте обаче стила, увлекателността: "В един слънчев следобед  през пролетта на 1984 г. "Туполев" на БТА "Балкан" плавно кацна на оживеното римско летище "Леонардо да Винчи". Стъпих на италианска земя в качеството си на български посланик... На другия ден, 1 юни 1990 г., рано призори тръгнахме с Лидия за България..."

Хроника на световните сблъсъци

Би паснало прекрасно, ако перифразираме признанието на Патриарха Иван Вазов: "Не за себе си, за другите живях." Отнесено за Райко Николов ще бъде: "...За България живях!" С поведението си, с душата и делата си. Така се заслужава званието "кариерен дипломат". Защото, с риск да нарушим дипломацията, можем да припомним, че в "демократичните" ни години като дипломати се изявяваха и Едвин Сугарев, и Тодор Колев... Не по тяхна вина, разбира се. Но за сметка на името и престижа на страната ни.
А публицистиката на посланик Райко Николов е и истинска хроника на събитията по света и в България. Потрябва ли някому справка кога, да речем, е починал Сталин или Тито, кога Тодор Живков е бил в Гърция или Турция, как НАТО обещава да се саморазпусне, а продължава да се разраства, паниката в САЩ за построяване и покупка на домашно противоатомно убежище... лесно може да я намери. Само като разгърне съответната книга на нашия дипломат. През 1999 г. излиза втората - "Дипломация на четири очи", за работата му в Титова Югославия. Вашингтонските му години са описани в третата - "Дипломат в Америка". А в следващата - "Български дипломат разказва", има заглавия като "В Прага не се вслушват в Москва", "При Тодор Живков", "Шахиншахът на Иран в София", "Най-големият малък град" - това е Женева, "Вечни ли са границите на Европа"... Париж и Франция са "главните герои" в излязлата през 2004 г. пета книга "Парижки години". Цели десет години по-късно факт става и лебедовата песен на публициста - "Живот в два свята"!
И това не е книгоманство, а изпълнен дълг. Рапорт пред българите, които Райко Николов представлява и представя. В далеч не особено комфортна обстановка. Където и съпругата му, и децата им са длъжни да търпят злобни погледи и подмятания и заплахи дори. И то с достойнство. Затуй в следдипломатическите си пенсионерски години 90-годишният ексдипломат ходи с вдигната глава. Добродушен, духовит, подкрепен от дулцинеята си Лидия!

Орле със селско потекло

Умилително е с какво благоговение разказва достигналият дипломатическите върхове по света посланик Райко Николов за родното си село Суворово, Варненско. За родовите си корени, за родителите, учителите и побоя в полицията. За това как във Варна е арестуван пред съучениците си като активист на РМС. Чуйте заръката на баща му, след като с каруцата го завежда в гимназията: "Бъди добър и сериозен ученик, старай се, а пари за ядене, книги и спектакли не пести." Само ще добавя, че аз като ученик в гимназията не закусвах. Все заради тези пусти пари. Времена. И краища!
Кандило и снимка на своя баща в ъгъла на жилището си следва да държи посланик Райко Николов. Защото вместо да го направи горд, заможен суворовски свой наследник, бащата настоява синът му да отиде да учи във Франция. А когато става ясно, че поради неконвертируемия лев не може да замине, бащата отсича: "Ще се запишеш в Юридическия факултет, ще завършиш право." Сигурно пак от Суворово са маята, генът и селската идиличност, наред с френската култура, финес, обноски. Без съмнение, защото френския той започва да изучава в Суворово, при учителя Христо Монов, продължава в гимназията при класния си наставник Моршчиков и... в Париж при частната учителка мадам Авьоние. Защото, споделя дипломатът, "струва ми се, че всеки българин, каквото и образование да бе получил у нас, във Франция идваше с интелектуалния багаж на провинциалист... А френският език си остана любимия ми чужд език, който първи ми отвори прозореца към света и ми послужи да науча по-късно английски..."
Ето как накрая, съвсем накрая, в книгата си "Живот в два свята" дипломатът отваря дума за себе си, за корените си и за началото на своя път. И понеже сме в почти интимна и по-недипломатична откровеност, ето го и днешния ден на "висшия дипломат". "След 10 ноември 1989 г... част от времето си отделям да прегледам един-два вестника... През лятото често по цял ден работя в градината ни в Нови Искър..."

Ние и Съединените щати

Добре е, че Райко Николов е написал своите шест книги. Но ще е още по-добре, ако имаше кой да ги чете. Уви. Увлечени в катадневни препирни, специалисти и журналисти пропускат ценни редове, страници, анализи... В друга книга заглавието е "САЩ и ние". В друг вариант са и наблюденията. Тук са от "Живот в два свята". Цитирам дословно: "Знаехме, че не сме в центъра на вниманието на САЩ, които в своята политика придаваха повече значение... най-вече на Полша. По изтъкнати вече причини американското правителство беше най-зле настроено към България... За САЩ София представляваше преди всичко наблюдателен пост, от който те следяха не само положението у нас и обстановката на Балканите, но и съветската активност в този район на Европа, и изобщо Източния военнополитически блок..." Както се вижда, нищо ново.
По същия начин са описани и проблемите с опазването на природата, опасността от разпространение на ядреното оръжие, глобалните промени... миграцията. Ще завърша с казаното от много известния френски социолог Едгар Мюрен в книгата му "Пътят" от 2011 г.: "В процеса на глобализация космическият кораб Земя е движен от четири неконтролирани мотора: науката, техниката, икономиката и печалбата... Глобализацията представлява най-лошото, което се е случвало на човечеството!..." Шест книги, четиво за 40 до 90 години.