Актуално
Европа разчита на висококвалифицирани работници, но те не достигат
Всеки четвърти учащ младеж в ЕС работи
/ брой: 216
И у нас, както е по целия свят, налага се тенденцията към увеличаване на търсенето на високообразовани и квалифицирани специалисти. Дори в ниските сегменти на индустрията и селското стопанство. А това показва, че все по-трудно хора с ниско образование ще намират мястото си в съвременния пазар на труда.
Висококвалифицираните работници са от съществено значение за съвременните икономики, движени от иновациите. Тези служители допринасят за производителността и растежа, казват експертите на Евростат. От там уточняват, че заетите с високи умения се определят като хора на възраст 25–64 г., които най-често са мениджъри, професионалисти, техници, асоциирани специалисти.
През 2022 г. е имало приблизително 80 млн. висококвалифицирани хора, заети в целия ЕС, което представлява 44,2% от общия брой на заетите на 25–64 г., отчита европейската статистика, като отбелязва, че разпределението им на регионално ниво варира много. Нивто на такива служители в 106 от 241 отчетени региона е равно или над средното за ЕС.
В 53 региона в ЕС най-малко половината от заетите се смятат за висококвалифицирани, като най-висок дял е регистриран в столиците и най-често в рагионите на големите градове.
Екологичният и цифровият преход разкриват нови възможности за хората и икономиката на ЕС. Наличието на подходящи умения дава възможност на хората успешно да се приспособят спрямо промените на пазара на труда и да участват пълноценно в обществото. Това ще гарантира, че никой няма да изостане и икономическото възстановяване, както и екологичният и цифровият преход, ще са социално справедливи, твърдят от ЕК.
Всеки трети работещ в Стохолм е с високи умения и опит
През 2022 г. повече от една пета (21,7%) от населението на ЕС на 25–64 г. с висше ниво на образователни постижения, които са били наети, са считани за свръхквалифицирани. Освен това, 12 от 14-те региона в ЕС с най-висок дял на висококвалифицирани кадри са столични. През 2022 г.
най-високи нива на такава заетост са регистрирани в Стокхолм (Швеция - 73,6%), Утрехт (Холандия - 68,9%), Люксембург (67,4%) и провинция Брабант Валон (Белгия - 65,8%). Следват столичните региони на Белгия, Франция, Литва, Унгария, Финландия, Германия, Полша, Холандия, Дания и Чехия с дялове, вариращи между 62,6% и 65,6% от заетите.
В абсолютни стойности най-големият брой свръхквалифицирани хора е отчетен в три испански региона – Каталуня (558 400), Андалусия (462 100) и Комунидад де Мадрид (434 100), както и регионът на френската столица Ил дьо Франс (446 800).
Селски и обезлюдени региони в югоизтока са с най-малко вискоквалифицирани служители
Селските региони, бившите индустриални центрове, както и най-отдалечените и периферните региони в ЕС са сред тези с по-нисък дял на висококвалифицирани работници и служители.
През 2022 г. са регистрирани 24 региона в ЕС, където висококвалифицираните служители са по-малко от 29,5% от общата заетост сред хората на възраст 25-64 г. Те са концентрирани главно в югоизточната част на Европа: 10 са в Гърция, шест - в Румъния, а четири са в България. В тази категория са и три слабо населени региона в южната половина на Испания и Панонска Хръватска в Хърватия. Най-ниските дялове на висококвалифицираните заети са регистрирани в Централна Гърция (21,8%) и Йонийските острови (22,3%), както и в румънския регион Суд-Мунтения (22,8%).
2023-та - Европейската година на уменията
Политическото споразумение за Европейската година на уменията е прието на 7 март т.г. В момента ситуацията с квалификацията на работната сила не е най-добра и
над 3/4 от предприятията в ЕС съобщават за трудности
при намирането на работници с необходимите умения, а последните данни на Евростат сочат, че само 37% от възрастните европейци редовно преминават обучения. Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото показва, че
нямат основни цифрови умения 4 от 10 възрастни
работници и всеки трети, който се труди в ЕС. Освен това още през 2021 г. 28 професии в различни сектори - от строителство и здравеопазване до инженерство и ИТ, са изпитвали недостиг на кадри, което показва нарастващо търсене както на висококвалифицирани, така и на нискоквалифицирани работници. Налице е и
слабо присъствие на жените
в професиите и в образованието, свързани с технологиите, като само 1 от 6 специалисти в ЕС в областта на ИТ и 1 от 3 завършили висше образование в областта на науките, технологиите, инженерните науки и математиката са жени. В тази класация трябва да подчертаем, че
България е положително изключение
тъй като у нас всеки четвърти ИКТ специалист е жена, което отрежда на страната ни първо място в ЕС с най-много дами специалисти в информационно-комуникационните технологии (ИКТ) за 2021 г.
За да се насърчи ученето през целия живот, държавите членки одобриха социалните цели на ЕС за 2030 г., според които най-малко 60% от възрастните работници и служители следва да участват в обучение всяка година. Това е важно и за постигане на целта за равнище на заетост от най-малко 78% до 2030 г. В Цифровия компас за 2030 г. се определя целта на ЕС до 2030 г. най-малко 80% от всички възрастни да притежават поне основни цифрови умения, а в ЕС да има 20 млн. заети специалисти в областта на ИКТ. По данни на НСИ от 2020 г. от всички регистрирани в България 30 161 предприятия 12 405 (41.1%) са осигурили обучение на служителите си.
За постигане на тази цел от ЕС се предвижда
финансиране и техническа подкрепа
за страните членки, като сред финансиращите органи са Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) с бюджет от над 99 млрд. евро за 2021—2027 г. Това е основният инструмент на ЕС за инвестиране в хората.
Механизмът за възстановяване и устойчивост може да подкрепя реформите и инвестициите на държавите членки, включително в областта на уменията и работните места.
По линия на програмата "Цифрова Европа" в размер на 580 млн. евро се предоставя финансиране за развитието на задълбочени цифрови умения и се подкрепя развитието на резерв от таланти от експерти в областта на цифровите технологии.
"Хоризонт Европа" предоставя подкрепа за уменията на изследователите, предприемачите и иноваторите, по-специално чрез своите действия "Мария Склодовска-Кюри", Европейския съвет по иновациите и Европейския технологичен институт.
Програмата "Еразъм+" с бюджет от 26,2 млрд. евро също подкрепя личностното и професионалното развитие на учащите, персонала и институциите в областта на професионалното образование и обучение, а освен това финансира европейските университети.
77% от предприятията в ЕС съобщават за трудности при намирането на работници с необходимите умения
20 милиона специалисти в областта на ИКТ трябва да бъдат наети в ЕС до 2030 г.
60% от възрастните трябва да участват в обучение всяка година до 2030 г.
Младите - или учат и работят, или ни едно от двете
Динамиката на прехода на младите хора от формалното образование към пазара на труда варира значително в различните страни от ЕС. Тези различия могат да бъдат повлияни от националните образователни системи, наличието на обучение, характеристиките на пазара на труда и културните фактори.
Статистиката сочи, че всеки четвърти европеец на 15-29 г. работи, докато учи. Но експертите са на мнение, че тази статистика прикрива съществени национални различия. Най-висок дял на младите хора, заети по време на формалното образование, се наблюдава в Нидерландия (73%), Дания (52%) и Германия (45%). За разлика от тях младите румънци (2%), словаци (5%) и унгарци (6%) са сред европейците които най-малко работят по време на обучението си.
През 2022 г. 72% от младите европейци (на 15-29 г.) са останали извън работната сила по време на формалното образование. Допълнителни 25% са били заети, а 3% са били на разположение за работа и активно търсещи работа (безработни), докато са били в официално образование.
Най-високият дял на младите във формалното образование, които активно търсят работа, е регистриран в Швеция (13%). Обратно, Унгария, Чехия, Румъния, Хърватия, Полша и Литва имат по-малко от 1% млади на 15-29 г., търсещи работа, като в същото време имат най-висок дял на студенти извън работната сила.
В образованието преобладават момичетата, като във възрастта 20-24 г. те са 54%, а момчетата са 45%.
По данни на Еврокамисията през 2022 г. повече от един на всеки десет (11,7%) млади хора на 15-29 г. в ЕС не са били нито заети, нито учещи или обучавани. Това е с 1,4 процентни пункта по-малко от 2021 г. Най-много такива младежи са регистрирани в Румъния (19,8%), а най-малко са в Нидерландия (4,2%). България е четвърта в класацията. Според експерти това показва, че българският пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи в ЕС. От друга страна се налага изводът, че обхватът на гимназиалното и висшето образование у нас е сред ниските в Съюза.
Проучване на Института за пазарна икономика от м.г. показва, че през 2020 г. повече от 330 хил. млади българи нито учат, нито работят, като близо 183 хил. от тях са от заможни семейства и за да преживяват, разчитат на доходите на родителите си. Това навежда на мисълта, че е необходимо да се правят по-сериозни и целенасочени вложения в бедните семейства, за да може децата да посещават училище и да бъдат мотивирани да останат в образованието до по-високите му степени.
И още: у нас от началото на годината до август в бюрата по труда са регистрирани близо 1000 учащи младежи, които активно търсят работа. Около три четвърти от тях са без квалификаця и специалност, но над половината са със завършено средно образование.