Туризмът отрязан от парите на ПВУ

Асоциациите в туристическия бранш са недоволни, че секторът не е бил включен в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който Еврокомисията създаде, за да бъдат подпомогнати държавите след КОВИД-кризата.
"Туризмът и транспортът пострадаха най-много от КОВИД-кризата. За транспорта има предвидени средства в ПВУ, но за туризма няма." Това обясни Ричард Алибегов, председател на Асоциацията на ресторантьорите в България, на кръгла маса за проблемите в туризма. Той посочи, че конкурентни страни като Гърция и Хърватска получават по 150-200 млн. евро специално за туризма и ще дръпнат още повече от България.
Една от причините за отлива на работна ръка от сектора на туризма е, че много хора отидоха да работят в чужбина, подгонени от частни съдебни изпълнители и фирми за бързи кредити. Най-често това са млади хора, без необходимата финансова култура, които са теглили заеми и не може да ги върнат. Или са си взели телефони за 2000 лв. и мислят, че те вече са техни, но не може да ги изплащат с по 200 лева месечно.
Алибегов се оплака, че никой в държавата не обръща внимание на проблема с фирмите за бързи кредити, които безразборно отпускат пари без проверка на финансовото състояние на кредитополучателя.
Оказва се, че проблемът с непогасени просрочени задължения е често срещана причина работниците в заведенията и в туризма като цяло да отказват да бъдат осигурявани на пълния размер на заплатата.
"90% от персонала не иска да му се удържа лична осигурителна вноска. От една страна, трудно може да обясним на младите какво е осигуровка и какво е пенсия. От друга, голяма част от тези хора дължат пари и се притесняват от запори, а съдия-изпълнители и фирми за бързи кредити ги търсят да си вземат парите. Трябва да се намери начин заплатите да са недосегаеми от запори", призова Алибегов.
От ресторантьорския бранш посочиха, че нивата на заплащане у нас вече се доближават до тези в много държави в Европа. В момента средната заплата за сервитьор е 1200-1400 лв., без бакшишите, които по думите на Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация може да достигнат до 400 лв. на ден.
След КОВИД-кризата голяма част от работещите не се върнаха - те си намериха работа в други сектори или в чужбина. В чужбина наши кадри намират работа за по 200 евро отгоре, но живеят по осем души в стая при много мизерни условия, посочиха ресторантьори.
Като се прибави и демографският срив, не останаха хора в страната, които да работят тази тежка професия, която, подобно на спорта, е до време, защото е много амортизираща, каза Димитров.
Ресторантьорите се оплакаха от невъзможност навреме да осигурят и внос на работна ръка. "След като сме изминали цялата процедура да осигурим визи на работници от Индия, те вече цял месец чакат някой в нашето посолство в Делхи да им сложи печат. От МВнР обясниха, че нямат бюджет да командироват там двама служителя да помогнат. Тези хора ще дойдат в края на сезона, когато няма да са ни нужни", заявиха от сдружението на ресторантьорите.
Там, където вече са пристигнали работници от страни извън ЕС, започва да се забелязва сблъсък с българските им колеги. Причината е, че работодателят трябва да осигури на чуждите работници безплатна квартира. "Някои от българския персонал недоволстват защо те, след като идват от Ямбол в София, например, не ползват същия бонус. Започваме да губим нашата работна ръка", казаха ресторантьори.
Те се оплакаха още, че други държави дават всякакви преференции на сектора, за да привличат туристи, но у нас само на думи туризмът бил приоритетен.
На напомнянето, че за ресторантите все още важи ниската 9-процентна ставка на ДДС, те опонираха, че тя била само за храната, но не и за алкохолните напитки. "Храната е 50% от оборота на заведенията. Това означава, че реално облагането с ДДС е общо 14-15%", обясни Алибегов.