Тестът "Кадафи" IV

17. "Бясно куче", ама "наше куче"
"Бясното куче на Изтока" - това е определението на Рейгън за Кадафи.  "Бясно, бясно, ама наше", каза Западът, преосмисли и коригира своята политика и превърна Кадафи в своя галеник.   
Докато българите гинеха в либийския затвор, митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи като останките от снощния коктейл.
2 февруари 2003 г. По предложение на България и Великобритания ООН избра Либия за председател на Комитета за правата на човека. Прочее още през 1987 г. Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за членство в Комитета. Паси сбъдна тази мечта. Пак през 1987 г. Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за поста заместник-председател на ЮНЕСКО. Ако Кадафи се беше сетил и за тази си мечта, все щеше да се намери кой да я сбъдне.
12 септември 2003 г. По предложение на България и Великобритания ООН отмени санкциите срещу Либия, наложени заради терористичната политика на режима.
26 април 2004 г. САЩ отмениха санкциите срещу Либия.
27 април 2004 г. Романо Проди посрещна Кадафи в Брюксел като шейх, а Кадафи обеща реформи в либийската правосъдна система и  отмяна на смъртното наказание.
На 6 май 2004 г. дойде Гергьовден с първите смъртни присъди.  
31 януари 2005 г. Въпреки ожесточената антиамериканска реторика на Кадафи американските компании спечелиха всички договори за разработка на либийския нефт на територия от 127 000 кв. км. Големият победител е Occidental Petroleum (в Либия от 1966 г.). А най-богатите залежи в Северна Африка, разработвани преди това от България, преминаха в ръцете на Halliburton.
2005 г. Британският петролен гигант Royal Dutch Shell сключи договор за $900 млн. за проучване и разработване на либийски петролни находища.
И тук за "разтуха" идва един "музикален момент":
7 септември 2006 г., Лондон. На улица St. Martin's Lane, на няколко крачки от Trafalgar Square, се намира най-импозантният театър - The London Coliseum, построен през 1904 г. Всичките 2 359 места са заети, с изключение на едно. Английската национална опера е събрала целия британски политически елит на зашеметяваща премиера - "Кадафи: жив мит" (Gaddafi: A Living Myth). Композитор Стийв Чандра Савале, режисьор Дейвид Фрийман. Либретото е на шотландския (!) драматург Шан Хан.
"Операта разказва за човек със скромен произход, роден в бедуинско племе, който се издигнал до влиятелна политическа фигура. Кадафи беше обществен враг щ 1, а сега е скъп наш приятел", казват авторите. "Скъпият приятел" е обезсмъртен с всичките си подвизи, включително - с атентата над шотландския град Локърби. "Оръжията са красота! С тях вие сте ангели на революционната непорочност!" - така Кадафи (Рамон Тикарам) в ослепителен адмиралски кител вдъхновява своите охранителки. "Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!", отвръщат прочувствено и жертвоготовно те... На сцената трещят откоси, свистят мини, искрят пожари, балетът марширува, козирува и стреля... Официалната ложа е украсена с плакат "Gaddafi Superstar". Но мястото на "скъпия приятел" и "жив мит" остава празно.
19 декември 2006 г. Докато музикален Лондон все още обсъжда бурно пищния спектакъл, българските медици бяха осъдени на смърт за втори път.
29 май 2007 г. Тони Блеър тайно от Шотландия подписа с Либия споразумение, което даде на Меграхи право да обжалва доживотната си присъда и му отвори пътя към предсрочното освобождаване. На същия ден Англия сключи договори за $ 10 млрд. с Либия: за 12 самолета "Еърбъс"; за правото на British Petroleum да проучва и разработва петролни находища на площ от 54 000 кв. срещу скромната сума от $ 900 млн.; за правото на Royal Dutch Shell  да добива газ; за $ 4 млрд. Либия продаде 65% от дела си в компания "Tamoil" (ръководена от Сейф ал Ислам) на компанията "Colony Capital"; за ракетни системи и системи за ПВО, за инвестиции в либийската оръжейна индустрия и за обучение на либийски военни специалисти.
11 юли 2007 г. 43 дни след като Блеър изтъргува правосъдието, справедливостта и жертвите от Локърби, българските медици бяха осъдени на смърт за трети път. На същия ден Буш нарече Кадафи "герой" и сбъдна неговата 35-годишна мечта - в Либия да има посолство на САЩ.
Някои ще кажат, че бизнесът си е бизнес, а политиката - политика. Нищо подобно. Бизнесът е политика и обратно. Те имат свойството да се легитимират взаимно. Така интересите, парите и петролът легитимираха  Кадафи. В продължение на 8 години  и половина България беше троен заложник - на Кадафи и неговите интереси; на своите приятели и тяхната хладнокръвна пресметливост; на своите политици и тяхното бездарие и безхарактерност. 

18. Либия - новият Клондайк 
След спасяването на българските медици всички се втурнаха към Либия - новия Клондайк. А европейското турне на Кадафи през декември 2007 г. завърши триумфално:
В Париж разпъна бедуинската си палатка пред Елисейския дворец  и подписа договори за $ 10 млрд.: за 21 самолета "Еърбъс", 14 френски бойни самолети "Рафал",  35 бойни хеликоптера и 6 бойни кораба, за бронирани автомобили, радари за противовъздушна отбрана и за обновяване на самолетите "Мираж-1", плюс договори с френската строително-инженерна компания "Венси", компанията за водоснабдяване "Веолиа уотър" и енергийния гигант "Арева". И за пискюл - за едно малко, преносимо ядрено реакторче. Като "награда за доброто поведение на Либия", каза Саркози.
В Мадрид разпъна своята шатра току до Прадо и сключи договори за 12 млрд. евро (отбрана, самолетостроене, енергетика и инфраструктури); и подписа 4 споразумения - за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, рамкова декларация за политическите отношения, меморандуми за отбраната и за икономическо и финансово сътрудничество. "Либия играе конструктивна роля по много въпроси, от които зависи стабилността на мира, особено в средиземноморския регион", каза официален Мадрид. Накрая Кадафи раздаде щедри подаръци - премиерът Сапатеро, който не язди, получи кон, а крал Хуан Карлос - шатрата от 120 кв.м., в която неговия висок гост приемаше своите гости край Прадо. С все обзавеждането във вид на килими, канапе, две кресла и две маси. 
На 16 април 2008 г. Путин пристигна в Триполи, опрости външния дълг на Либия към СССР от $ 4,5 млрд., сключи сделки за продажба на руско оръжие за $ 10 млрд. и договор за изграждане на 550-километровата магистрала Сирт-Бенгази за $ 2,3 млрд. През ноември 2008-а Кадафи разпъна своята шатра в Кремъл и предложи Бенгази за руска военна база.
През август 2008 г. Италия стопли сърцето на Кадафи с обещанието да изплати на Либия $ 5 млрд. като извинение за колониалния период и да построи 1600-километрова крайбрежна магистрала изток-запад. От единия край на Либия до другия. През 2009 г. Кадафи пристигна в Рим с 40 души охрана и 30 арабски коня, докарани за нарочно шоу в чест на "моя приятел Силвио". В момента стокооборотът между Либия и Италия е 17 млрд. евро. Само концернът ENI (в Либия от 1959 г.) инвестира над $ 25 млрд. и произвежда 244 000 барела дневно.

19. Какво неочаквано съвпадение!
"Днес нашите интереси съвпадат с нашите ценности", казва британският премиер Камерън.
Днес. А вчера?
Докато българите гниеха в затвора, Кадафи получи щедри награди и насърчения за своите демократични подвизи и цивилизационни приноси. Всички  - Буш, Блеър и Берлускони,  Костов, Паси и Проди, работеха за неговото алиби, спасяваха неговото достойнство, охраняваха неговата чест, бдяха над крехката му психика; играеха в неговия абсурден спектакъл по неговите правила, тълкуваха неговите истерични речи, следваха налудните амплитуди на неговата шизофренна мисъл, гадаеха какво точно е искал да каже, ако е казал това, което те си мислят, че е казал, или пък е казал това, което той твърди, че не бил казал, ама не бил разбран правилно; търсеха в неговите думи послания, за да открият само заплахи, наглост и надменност; ласкаеха неговата маниакалност; ухажваха неговата мегаломания, изпълняваха всяко негово желание и задоволяваха всеки негов каприз.
Защото приеха грозния полковнически шантаж не като недопустима провокация срещу правото и правосъдието, а като възможност за сделка и печалба. И се трудеха неуморно не за спасяването на невинните българи, а за това какви услуги и подаръци да направят на Кадафи, че да излезел той, рекетьорът, "от сложната политическа ситуация" с чест. И работеха за спасяването на полковник Кадафи. И го спасиха. За свой срам. Но парите не се изчервяват.
Цивилизованият свят изтъргува своите ценности за един петролен кладенец повече. Замени своята съвест за един хеликоптер повече. Продаде своите принципи за един бомбардировач повече. Предаде неотменимите човешки права за една сделка повече. Приласка един диктатор, който се подиграва със същите тези ценности. Изгуби битката на цивилизациите, ако изобщо някой има дързостта да нарече тероризма и диктатурата с името "цивилизация".
Тъй нареченото демократично семейство предпочете да не се терзае с мисълта, че Либия е терористична държава, а Кадафи - международен престъпник. Ако цената на това грозно зрелище се измерва в милиарди, що да не го изтърпят!

20. Диктаторът-победител
Кадафи постигна всичките си цели.
Октомври 2007 г. Либия е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Януари 2008 г. Либия председателства СС на ООН и ръководи подготвителния комитет за конференцията за борбата срещу расизма.
29 август 2008-а, Бенгази. На своята пищна среща вождовете на африканските племена (които Кадафи периодично нарича "идиоти" и "малоумници"), украсени с корони от масивно злато, животински кожи и пера, го провъзгласиха за "крал на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметовете в цяла Африка", възпяха го, отрупаха го с щедри подаръци, сложиха го на кралски трон и му връчиха Коран от 18 в. Но апогеят предстоеше. 
10 юли 2009 г., Акуила. Г-8 легитимира Кадафи като свой пълноправен партньор. А той в излюбления си изнудвачески стил поиска ЕС да му плаща всяка година по 5 млрд. евро, за "да не пусне имигрантската вълна в Европа".
31 август 2009 г. За славната 40-годишнина от своето възсияване  Кадафи получи най-дългоочаквания подарък. Атентаторът Меграхи, виновен за гибелта на 270 души, беше освободен предсрочно "по хуманни причини" с покъртителна, но фалшива диагноза. Срещу тлъста петролна концесия за "хуманистите" от British Petroleum при решаващата роля на Тони Блеър - и той "хуманист" велик, въздигнат до дясното коляно на диктатора като негов мъдър съветник.
Кадафи получи всичко, което поиска.
Ако беше поискал Нобелова награда, щеше да я получи. Като най-пръв радетел на човешките права.  
Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят. И заради тези, които предаваха и продаваха живота на българските заложници. И заради тези, които осъдиха и продължават да съдят и осъждат невинните български медици, да издевателстват над тях и да ги заливат със собствените си комплекси, зависти и гузни съвести.
И защото перверзният СПИН-процес е едно от най-драстичните престъпления на Кадафи. Тестът, на който "демократичното семейство" се провали.

(Следва)

Назаем от argumenti-bg.com