Позиция
С насилие не може да ни бранят от насилие
"Ролите" на мъжа и на жената се определят от природата, не от конвенции
/ брой: 31
Удивителна е способността на природата да създава безупречен баланс! Тя е най-съвършеният кантар! Ако вземе отнякъде нещо, другаде го компенсира. А човекът винаги се опитва да прозре нейните тайни. Но ако насилваме природата, ако се опитваме грубо да се намесваме в нейните закони, тя ни се противопоставя и ни отмъщава.
Днес обаче, както никога досега, се множат примерите на израждане и извращения у човека, които той стоварва и върху природата. Ванга е казвала: "закантари се светот" - т.е. наруши се равновесието.
Създала е природата нас, хората, като мъже и жени, за да се продължава биологичният ни вид. Напоследък се говори за размяната или размиването на границите между "ролите" на мъжете и жените. Жените прекалено много се еманципират, а мъжете разчитат все повече на жените за всичко. Вината за това е пак у нас, хората. Защо трябва насилствено да се правим на такива, каквито не сме създадени? Жената има незаменима роля в продължаването на рода, мъжът от дълбока древност се грижи за защитата и покровителстването на рода.
Но така ли е днес?
Виждаме ли мъже, които отстъпват място на жената в превозните средства, които й помагат да се качи, да слезе, подават й ръка като кавалери? Носят ли отговорността си мъжете? Или чакат да бъдат отглеждани, изхранвани, издържани от жените, от майките си. Самите жени имат вина, ако мъжете забравят, че са мъже! Още от малки децата трябва да бъдат възпитавани така, че да знаят какви са естествените "роли" на мъжа и на жената в живота, които взаимно се допълват. Вместо това, искат на малките някакво измислено "джендър образование" да обяснява, че "ролите" може да се разменят!. Нещо повече - чувам как по света кавалерското подаване на ръка на дамата било третирано като дискриминация!
В книгата за голямата ни актриса Невена Коканова "Коя съм аз?" е публикувана нейна бележка за женствеността: "Говори се, че женствеността е застрашена, че намалява. Природата ще се погрижи да я запази. Женствеността трябва да се развива. Трябва да се мисли повече за правилата на общуване, за емоционалната култура. Хубаво е мъжът по-дълбоко да се вглежда в очите на жената. Дори само от желание да я запази! Жената може всичко. Като доказва това обаче, тя прави лоша услуга на мъжа."
Вярно е, че рецепти за поведение няма, но има закономерности, има морални норми, които трябва да спазваме. Защо изчезнаха толерантността и уважението между нас? Къде отидоха понятия като почит, вежливост, ЧОВЕЧНОСТ? А над всичко е ЛЮБОВТА! Ако хората не се обичат, няма да има истински живот. Само с любов човекът е оцелял. Тази мъдрост са знаели нашите баби и дядовци и са живели в хармония с нея. Има една мисъл на Конфуций, чиято мъдрост днес можем да разберем, само когато сме изпаднали в крайна беда: "Коричка в торбичка, чиста водичка и ръчичка под главичка..." - това ни е достатъчно, за да сме доволни! Ако разберем каква радост носи простичкият живот в съответствие с природата, ще бъдем истински щастливи!
Някои искат да насилваме природата, но трябва да помним, че всяко насилие се наказва. Всъщност насилието е слабост, немощ. То е за тези, които по друг начин не могат да се докажат. Насилието е привилегия на слабите. Но, за да разбере и осмисли това, човекът от малък трябва да бъде правилно образован и възпитан. Ролята за това е на рода, на семейството, на учителите. И на обществото.
Сигурно мнозина като мен си задават тези въпроси днес, когато ни натрапват Истанбулска конвенция, която щяла да ни брани от насилие!