Как да намерим избиратели?

На 23 ноември 2018-а, една година преди да си отиде от този свят, Стефан Данаилов даде интервю за ДУМА, в което изрече едни от най-тежките думи, казвани от такъв авторитет за БСП: "Боли ме, че хората не ни искат... нямам усещането, че ни желаят." 

Само година и половина преди това, през март 2017-а, БСП постига най-високия си резултат на парламентарни избори от 2005 г. насам, когато за последно имаше министър-председател - 955 хиляди гласа (1 129 000 през 2005 г., което пък е връх за тоя век, но и двойно по-малко от резултата от 1994 г.). Резултатът от 2017 г. е практически идентичен с този от 2013-а - 942 хиляди гласа. Това са трите най-добри резултата на БСП за последните 20 години на общо осем редовни и извънредни избори за Народно събрание. 

Спадовете изглеждат така: от 783 000 гласа през 2001 г., през 748 000 през 2009 г., 505 000 през 2014 г., та до април 2021-а с 480 000 и за финал - шокиращо ниските 365 000 от юли т.г.

Като погледнем историята на тези избори

ясно се вижда, че сривовете идват, когато се появи поредният "спасител" - Симеон Втори, Бойко Борисов, Слави Трифонов, и когато се плаща за извършена груба политическа грешка - Делян Пеевски. Всичко това на фона на непрекъсната вътрешна разединяваща война в БСП, която тече поне от 2013 г. и през последните три години се намира в крайно ожесточена фаза, като най-лошото е, че плъзна от "Позитано 20" към низовите организации. 

Относно резултата от 4 април, който практически повтаря вота за БСП от последните евроизбори (474 000 гласа) и от 11 юли, към всичко изброено се добави и умората от гласуването, намерила отражение в рекордно ниската избирателна активност, и уплахата на част от избирателите на партията, предимно възрастни хора, "да не станат за смях", като отидат да гласуват с непонятните им машини. 

Преди дни пред бТВ членът на НС на БСП Костадин Паскалев заяви, че от 2017 до 2021 г. БСП е загубила 62% от избирателите си, а управляващата ГЕРБ 44%. Сметката е вярна и, както и да го гледаме, рекапитулацията за най-голямата опозиционна партия не изглежда добре. Но има някои не чак толкова малки нюанси, които са важни за решенията, които социалистите ще се наложи да вземат в бъдеще. 

590 хиляди гласа е разликата между най-доброто и най-лошото изборно постижение на сегашното ръководство на БСП. Това е огромен срив. Обаче всички ли тези загубени гласове са на БСП? Е, хубава работа ще кажете, щом са дадени за БСП, значи са на БСП. Но между "за" и "на" има разлика. 

През другата провална електорална година - 2014-а, на евроизборите БСП взе 424 хиляди гласа при близо 36% избирателна активност. Тогава собственикът и управител на социологическа агенция "Афис" Юрий Асланов коментира пред "Фокус", че около 40% от твърдото ядро на БСП не са гласували. Излиза, че към оня момент би следвало твърдото ядро на столетницата да е било от около 700 хиляди гласоподаватели. През 2019 г. тогавашният член на БСП Красимир Янков твърди пред бТВ, че твърдото ядро е все още 650 хиляди души.

Излиза, че БСП е загубила на изминалите спрямо през 2017-а избори най-малко 150 хиляди души от твърдото си ядро, които са избиратели "на" БСП и още едни около 400 хиляди други гласоподаватели, които са дали своята бюлетина "за" социалистите. Това е т.нар. протестен вот. Темата вече е обсъждана неведнъж, но все пак да напомним, че тези хора са дали гласа си за БСП, мотивирани не идеологически, а от желанието да накажат управляващите, в случая ГЕРБ, но само в отсъствието на друга алтернатива. В момента, в който тя се появи, те се изсулват и отиват при нея - в случая партията на Слави Трифонов, част при формацията на Мая Манолова или някои малки партии. Според социологическата агенция "Галъп интернешънъл" на последните избори от БСП към Мая Манолова са преминали 40 000 гласа, а към Трифонов - около 60 000. От "Галъп" не уточняват, но ако това са гласове от твърдото ядро, а не от "протестния вот", то те логично обясняват неговото свиване. Така или иначе, сме свидетели на фактическа и бърза ерозия на най-мотивираната част от избирателите на БСП, което е 

нещо ново и крайно обезпокоително

 Изобщо не се надявайте, че Трифонов ще убие ГЕРБ, че обществото ще низвергне Трифонов и, както твърди социологът Васил Тончев, страната ще се "върне към нормалната политическа структура, в която има ляво и дясно" и това ляво ще е БСП, и пак ще има милион на милион леви и десни избиратели. Няма такъв филм. Българското дясно показа, че без проблем събира и поддържа един милион гласоподаватели. ГЕРБ чак тази година паднаха под това число, но бяха напълно компенсирани от другите десни партии. Лявото има проблем да привлича избиратели в този си вид. 

Знайте, че след Трифоновата следващата желана формация е хипотетичната партия на президента Румен Радев. Появи ли се такава формация, а тя е желана от обществото, БСП ще стане първият донор на избиратели за нея и хич няма да я грее, че ще има и други потърпевши. 

За какво бе цялото това сметководство по-горе? Работата е там, че ако отстранят от поста Корнелия Нинова и екипа ѝ, социалистите пак ще бъдат изправени пред въпроса как да намерим избиратели. Смяната на ръководството не води автоматично до промяна в електоралните нагласи. Причините винаги са по-сложни и това е добре известно на всички страни.  

БСП се нуждае от преучредяване. Когато през април това твърдение бе лансирано в ДУМА, то изглеждаше екстремистко, през юли вече звучи постфактум. В средата на април уважаемият Георги Пирински приветства и коментира в няколко публикации в нашия вестник и електронното издание "Поглед.инфо" идеята за преучредяване на БСП, но се обяви против закриването ѝ, защото вярва, че тя може да се съхрани като масова лява партия, като се извършат нужните вътрешни идейни и организационни реформи. Другото, радикално действие, смята той, само ще осигури трайно надмощие на дясното в българската политика.

Събитията обаче се развиват главоломно. Това, което през април бе прогноза, през юли е факт. Дясното вече (и отдавна) доминира и ни предлага все по-уродливи форми (програмата на Слави Трифоновата партия). БСП е на ръба да бъде четвърта политическа сила, захлупена от три десни формации и подпряна отдолу от други десни. 

Вече не иде реч за оцеляване на социалистическата партия, а за 

спасяване на лявото в България

олицетворявано от нея. Преучредяване вече означава разпускане на тази и създаване на нова партия, дори с ново име. Какво? Ще бъде само за пети или дори шести път в историята, ако броим "тесните" и "широките" социалисти. Преучредяване означава още и обединяване, сливане с де що има нещо ляво от всякакви нюанси в България. Преучредяване означава ново ръководство, нов устав, нова програма, нова лява идеология, нови организации по места, нови символи дори. Розата може да остане. 

Не бързайте да иронизирате и да казвате: "Мерси, че ни остави поне розата". Допреди 30 години символите бяха съвсем други. И? 

Хора, въпросът вече не опира до това "за" и "против" Нинова, макар че той сега е сведен само до този конфликт, защото изглежда най-очевиден и належащ. Въпросът дори не опира до това дали има "идейно-политическо обезличаване на БСП" (по Панко Анчев). Колцина от гласуващите за социалистическата партия се замислят за смисловото съдържание на фразата "идейно-политическо"? Мотивите често са чисто емоционални. Жан Виденов на тези избори нямаше никакви проблеми с идеите, те бяха бетон и като резултат имаше 10 000 гласа (в коалиция) и те едва ли ще се повторят. 

Според изследване на социологическата агенция "Тренд" за профила на избирателя от юлските избори, 64% (249 000) от гласувалите за БСП са хора над 60 години, т.е. в предпенсионна и пенсионна възраст. По точно 36,7% са над 70-годишна възраст, а 27% - над 60 години. Избирателите до 30 години са 3,4%, от 30 до 40 години са 7,2% и тази тенденция изобщо не е от днес, тя е устойчива. 

Ето затова е нужно описаното по-горе преучредяване, а не заради махането на сегашното ръководство на БСП и изчистването на идейния образ, защото не може да съществува дълго такова чудо като лява пенсионерска партия. Ако една социалистическа партия не се припознава от хората на наемния труд като изразител на техните интереси, то тя ще загуби смисъл за съществуването си. Процесът вече е тръгнал и ако не може да бъде спрян, той трябва да бъде оглавен, гласи афоризъм. Кризата е шанс. За момента все още има граница между шанса и присъдата, но тя изтънява.