Hinterland-ът на неоосманската империя

Кой си отглежда призрак? Кой оплеска картата на света? Що е stratejik derinlik и yeni osmanlicilik? В радиус от 3000 км - все изконни турски територии. Балканите - геополитическата аорта на Турция. Pax ottomana. Митхад паша възкръсна. Българите - тез чисти неоосманлии. Бойко Соколович или за случайните съвпадения. Калпазанлъци. Реанимация, Реставрация, Реабилитация, Канонизация.


1. Дипломатическа граматика
"Истински се наслаждавам на живота тук. Храната, популярната култура и част от езика е ободряващо подобна. Намирам се в приятен период от живота си и се чувствам добре със себе си"... Н.Пр. турският посланик Исмаил Арамаз сякаш пише писмо до приятел, придружено с насмешлива снимка пред паметника на Царя освободител.
Не е писмо. А лирично встъпление към интервюто на посланика (в. "Труд", 10 юни 2012, назаем от сп. "Vagabond").
Едно нещо смущава душевната хармония на г-н Арамаз и вгорчава сладостта му от живота. Едно привидение, един фантом, караконджур някакъв. Призракът на Османската империя! "Да погребем призрака на миналото!", възкликна Н. Пр., и аз тутакси откликнах - Ами прав е! Щото миналото като бродник броди и като мамник мами, може на тенец да се обърне, що щъка и трополи, или в скоклив полтъграйст да се прероди, или в зъл джин, или, не дай, Боже, да вампиряса и в някой джендем да ни завлече. И казах си още - ето, мъдър човек, не назидава, не упреква, не съди, в 1 л. мн. ч. говори - "ние"...
О, колко кратка беше радостта ми! 
Не знам как е Н.Пр. с българската граматика, но след ободряващото "ние" премина мълниеносно към назидателните местоимения: "Те", българите, трябва да "се освободят от предразсъдъците и от страха си" и тогава "техните умове ще заработят по друг начин". "Вие", българите, "Оставете на бунището на историята призрака на Османската империя"... Айде, пак ние виновни. Що така?
И питам аз: Кой отглежда тоя призрак? Кой броди из гробищата на историята? Кой го възкресява, реанимира, реставрира и реабилитира? Кой празнува тържествено неговата 700-годишнина? Кой го превръща в двигател, фактор и вдъхновение?
Ние?! Ние тоя призрак отдавна сме го изхвърлили там, гдето му е мястото - на историческото гюбре. Историята го изхвърли. Времето го изхвърли. Светът го изхвърли. Турция го изхвърли. На нас той не ни трябва. Никога не ни е трябвал. Нямаме работа с него, нито приказка, нито закачка. Прочее, погребението на призрака включва ли историческата амнезия като задължително изискване?
Обаче!
Така ли трябва да си говорим - "на ти призрака", "вземи си призрака", "глей си призрака, ахмак", "къде си тръгнал с тоя коджа призрак, бе, серсем" и прочее? Чурук работа е тая. Ни лаф-моабет става, ни алъш-вериш.
"Да го погребем", казва Н.Пр. Хайде! Дружно!
Само че тоя джин току изскача отнейде, из картата на света вилнее и я цапоти.
 
2. Призрачна география
Най-напред призракът изскокна през октомври 2009 г. от една географска карта към пилотния проект "Образование заедно с мама", който пък е част от националната образователна програма на Турция. Като начало проектът включва всички първокласници в Истамбул - 230 000, плюс техните родители. Всяко училище получава безплатно целия пакет учебници и помагала.
От въпросната карта, качена на CD-та (230 000?!), турските първолаци научават, че днешна Турция включва: Южна и Югоизточна България - областите Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Кърджали, Хасково и Пловдив (Смолян е изтърван - що така?), богатите на петрол райони в Северен Ирак (Мосул и Киркук), части от Армения и Грузия, цял Кипър, Крит и Родос.
Голям скандал стана тогава. В Турция.
Ама призрак в торба не стои, та изскокна и през юни 2012 г. Пилотният проект вече обхваща всички ученици в Истанбул, картата вече се нарича "Актуална карта". След "актуализацията" цяла Армения е в Турция (няма Армения - няма геноцид), има списък на "изконно турски територии", които, неизвестно защо, се намират в други държави.
И пак стана скандал. В Грузия. Не и в България. Никога в България. ГЕРБ е като изключен телевизор.   
И веки път - едно и също:
Турското министерство на образованието е "в шок", поднася "своите искрени извинения" за тази "огромна и недопустима грешка", ала "не знае как се е появила картата и кой я разпространява", но "най-вероятно става дума за глупав гаф, за нелепа техническа грешка", и ей на - по нечие невнимание вапцилката, с която е обозначена Турция, се е поразляла върху съседните държави, та станал тоз сакатлък, инак "няма каквато и да била възможност в турските учебници да съществуват карти, които включват други държави в границите на Турция", понеже "Турция няма териториални претенции", обаче несъществуващата карта била изтеглена в деня, когато е установена неслучилата се грешка, но вече било доказано, че картата съществува и че още през 2008 г. националистите от "Алперен оджакларъ" ("Alperen Ocaklari"), роднини на "Сивите вълци", я пробутали коварно на министерството, пък тия "оджакларии" през 2006 г. с викове "Аллаху акбар!" окупираха "Св. София" в Истанбул и протестираха срещу папа Бенедикт ХVI, понеже цитирал византийския император Михаил II Палеолог, който пък в 1391 г. казал, че Мохамед донесъл на света "само дела зли и безчовечни", и пак започва разследване - на папа ли, на императора ли - не се знае, и т.н., и прочее... 
Всеки път започва разследване.
И всеки път разследването потъва в една бездънна стратегическа дълбочина (stratejik derinlik).

3. (Не)известният вдъхновител
Докато властите "разследват" кой идиот е разлял боята, та оплескал картата на света; докато "петното" се разраства неудържимо и поглъща държава след държава; същинският обект (и субект!) на разследването расте и хубавее. Щото призракът на Османската империя нямаше да изскача отнийде, ако да не си живееше като падишах в официалната политика на Турция и ако не я предопределяше.
А (не)известният вдъхновител снове от Багдад до Босна и от Кабул до Цюрих. Казва се Ахмед Давутоглу - политолог, професор, външен министър и автор на свещената книга на неоосманизма "Стратегическа дълбочина: международното положение на Турция" (с над 40 издания вече).
Постулатите на неоoсманизма (yeni osmanlicilik) - из пламенното слово на Давутоглу в Сараево, октомври 2009: 
"Османската история е история на Балканите. По време на Османската империя балканският регион е бил център на световната политика. Това е златният век на Балканите.
Кой е ръководил световната политика през ХVI в.? Вашите предци! Не всички са били турци!... Ако я нямаше Османската империя, Мехмед паша Соколович би бил беден, изостанал сръбски селянин... Но благодарение на Османската империя той стана лидер в световната политика...
От ХV до ХIХ в. балканската история беше история на успеха. Ние можем отново да постигнем този успех, създавайки нова регионална идентичност чрез създаване на ново мултикултурно съвместно съществуване и нова икономическа зона...
Какво е Турция? Турция е едни малки Балкани, малък Близък изток, малък Кавказ... Защо имаме това? Заради османското наследство! За всички тези мюсюлмански нации от Балканите, Кавказ и Близкия изток Турция е някакъв вид сигурно убежище, родина, да! И сте добре дошли в пълна степен. Анадолът принадлежи на вас! А и ние сме сигурни, че Сараево е наше!...
Да, каквото и да се случи на Балканите, Кавказ и Близкия изток - това е наш проблем. Когато седя в Анкара и направя кръг от 1000 км, тук има 23 държави - всички те са наши роднини и очакват нещо от нас. Ако направим кръг от 3000 км, има 72 страни...
Затова нашата външна политика има намерение да установи ред във всички региони, които ни заобикалят - на Балканите, в Кавказ и Близкия изток...
Ще реинтегрираме Балканите! Нашата история е същата, нашата съдба е същата и нашето бъдеще е едно и също. И както през ХVI в., когато османските Балкани станаха център на световната политика, ние ще направим така, че Балканите, Кавказ и Близкият изток, заедно с Турция, да станат център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем. Ние ще реинтегрираме Балканския регион, Кавказ, Близкия изток... Аллах еманет!"

Ахмет Давутоглу

Турски сериал за султан Сюлейман развихри скандал в Сърбия, според сръбските историци той насажда неоосманизъм

(следва)