Елена Мутева остави ярки следи в нашата литературна история

Международният ден на преводача бе отбелязан тази година с представянето на монографичната книга за живота и литературното дело на Елена Мутева. Авторка на труда е Марина Младенова, която дълги години професионално е събирала материали у нас, в Киев, Одеса и Болград, за да издаде достойния обширен том. Авторката на монографията също е преводачка от ръмънски език.
Елена Мутева е родена в Калофер в семейството на богат търговец. Живяла е известно време в Пловдив. После семейството й се преселва в Одеса. Там Елена живее сред българската колония, отличаваща се със здрави родови корени. Съвсем млада, тя попада под влиянието на другите жадни за знания българи, образували литературен кръг: Добри Чинтулов, Иван Богоров, Васил Априлов, Захари Княжевски, Найден Геров. Сред тях са и нейните братя Христо, Никола и Димитър, който е доктор по философия, защитил доктората си през 1842 г. в Бон. По това време взема надмощие новобългарската езикова школа, която поставя в основата на книжовния ни език съвременната народна реч и по-точно източните балкански говори. Показателни за това са трудовете на Иван Богоров "Първичка българска граматика" и "Българските книжици".
Само 25 години живее Елена Мутева, но оставя ярки следи в нашата литературна история. Авторката на монографията възкресява родолюбивото дело на тази малкоизвестна българска възрожденската книжовничка, издирва следите от нейната дейност, за да съживи образа й като първа наша поетеса, преводачка и фолклористка. Марина Младенова изследва стихотворенията на Елена Мутева "Бог" и "Басня", станали христоматийни, както и на известното "Рождество Христово", което се пее като песен, и на стиховете й, включени в нейния превод на творбата на А. Велтман "Райна, българска царкиня", за да докаже поетическото й първенство, оспорвано от някои литературни критици. От записаните от Елена Мутева български народни песни Младенова вижда в Елена Мутева първата наша фолклористка.
Със своята начетеност, младост и интелигентност Елена Мутева омайва Найден Геров, който, влюбен безнадежно в богатата девойка, написва хубавата си любовна поема "Стоян и Рада". На нея той посвещава паметните си стихове:
Не съм увил аз китка цвете
да дам на Твоя хубост дар,
та да Ти вляза у сърдцето
с народен наш обичай стар.
Монографията "Елена Мутева - едно закъсняло завръщане" бе представена от чл.-кор. проф. Милена Цанева, която е рецензентка на труда и авторка на неговия предговор.