Една чужденка плаче за България

Слушах как една чужденка, португалка, заселила се в наше село, говори на приличен български език, гледах как лицето й изразява възторг от хубостта на страната ни, как си е обзавела жилището с наши битови предмети и плаче за българите, които са принудени да живеят с мизерни пари. Плаче за това хубаво, но обезлюдено вече село, плаче за нас! И... аз също се просълзих. Защото от всичко "крещеше" истината за нас, българите, за живота ни, за икономиката ни, дето въобще я НЯМА! Всичко беше една жестока плесница за провала на прехода ни, за сгрешената политика на всичките наши управленци, които докараха за двадесет и кусур години дотам страната ни, че заприлича на пустиня! Пустиня, прекосявана от магистрали! И друго ми направи впечатление - възрастните хора от това село бяха все умни, интелигентни, образовани. Но те са станали такива в друго време! Върнали са се в селото си, за да се спасят, за да ОЦЕЛЕЯТ в този тежък наш живот.
Не е ли срамота за нас, за нашите управници, дето ни докараха до това жалко съществуване, че чужди граждани да плачат за нас! Не е ли грях, че имаме такава красива и богата на земя плодородна, на природни залежи страна, че имаме такъв способен народ и сега всичко е стигнало до такова положение, че събужда само жал и мъка човешка!
Накъде ни водите, господа управници? Не чувате ли плача на бедността, не виждате ли разрухата в страната? Как така в ХХI век има села без пътища и без ток? Без деца, без училища? Как тъй обезлюдяха и съвсем се закриха толкова китни селища? Защо няма работа за българите? Защо интелигентни и добре образовани млади хора са безработни? Защо всеки втори висшист си стяга куфарите за чужбина? Защо само за себе си мислите? Защо всеки, докопал се до власт, е станал богат? Защо си увеличавате само своите заплати? Не се ли виждате отстрани? Няма ли кой да ви каже истината за страната, за българите, за младите хора, за децата ни? Няма ли кой да ви каже истината за вас самите?
Повече от двадесет години все едни и същи хора се въртят в управлението на държавата. Карат се непрекъснато, нагнетяват небивало напрежение в душите на хората така, че лудна народът! Толкова много самоубийства, убийства надали е имало в България! Расте агресията сред деца, сред хората! Не спират обирите, кражбите! Не остана човек неокраден! И няма, и няма наказания за тези, които живеят само от кражби!
Българите искат съставът на депутатите в Народното ни събрание да се намали наполовина. Настояват за регламентиране на годините им като депутати. Нека да са 2-3 мандата, но не повече! Защото сега вече някои от депутатите ни ще се пенсионират като такива, а резултатите от тяхната дейност са само за собственото им благополучие!
И даже чужденците у нас, заселили се в красивите ни села, сред трудолюбивите и гостоприемни българи, за кратко време разбират основните проблеми в държавата ни. Само нашите управленци не са в час с всичко, което става у нас! Не чувстват ли, не виждат ли, не искат ли да разберат, че преходът у нас се е провалил! Че е нужна нова политика, че са нужни нови истински, способни управленци, дето да поведат по верни пътища живота ни! Иначе цял свят ще заплаче за нас!