Църквата почита на 10 октомври св. 26 прпмчци Зографски. Св. мчци Евлампий и Евлампия. Преп. Теофил Изповедник

Св. 26 преподобномъченици били изгорени в кула в двора на Зографския манастир

Император Михаил Палеолог, за да укрепи империята, сключил уния с папата. Обявилите се против това били преследвани: 26 Зографски подвижници изобличили това отстъпление, били изгорени в една кула в двора на Зографския манастир в 1284 г.
През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Целта на т.нар. Лионска уния била да получи от Запад помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал указ унията да се въвежда чрез всички насилствени мерки. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да приемат унията.
Във Византия и Св. Гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други не, и затова пострадали. В това число бил и българският Зографски манастир. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула.
Кръстоносците подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 защитници на Православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г.
През 1873 г., за да не рухне кулата, монасите я съборили сами, като издигнали на нейно място паметник. Осветили го на 10 октомври.

Братът и сестрата Евлампий и Евлампия били осъдени на посичане с меч заради вярата

През време на жестокото Максимианово гонение на християните живял в град Никомидия знатен момък на име Евлампий. Бил пламенен християнин. Заедно с други християни той се скрил в пещера. Групата го изпратила един ден за хляб. Като влизал в града, той видял залепен на градските порти царски указ. Заповядвало се да бъдат предавани християните на смърт. Евлампий гласно изразил учудването си, че сам императорът опустошава държавата, като избива най-верните си поданици. Християните смятали за свой дълг да се молят за царя, безпрекословно да изпълняват всички негови повели, когато те не са противни на Христовия закон. Някои езичници фанатици чули тия думи на Евлампий, хванали го и го завели при съдията.
Съдията се опитал да увещае Евлампий да се поклони на боговете. Но той му отговорил, че няма да го отвърне от неговия Христос с лъжливи думи и коварни обещания. Съдията много се разгневил и заповядал на своите хора да го подложат на жестоки мъчения.
Мъченикът имал сестра, девойка, която се наричала Евлампия. Като чула, че брат й търпи мъчения за Христа и Неговото спасително дело, бързо се затекла към съдилището. Приближила се до брат си и извикала:
- И аз искам да умра за Бога, и аз съм християнка!
По заповед на съдията братът и сестрата трябвало да бъдат хвърлени в котел с кипящо масло, но Господ го изстудил и мъчениците радостно пеели хвалебни песни на Бога. След като се убедил, че не може да постигне целта си, съдията ги осъдил. Главата на Евлампий била отсечена с меч, а Евлампия предала душата си на Бога, преди още палачът да е вдигнал меча си и над нея.