Александър Текелиев Един неостаряващ творец

Какво представлява композиторът? Това е музикално надарен човек, притежаващ рядката природна способност да усвоява заобикалящия го свят не само със зрителните, но и със слуховите си възприятия, т.е. човек, който не само гледа и слуша, а и вижда, и чува! Разбира се, това не е достатъчно, защото тази негова способност обективно е само предпоставка. Освен нея необходимо е този индивид да притежава още висок интелектуален капацитет и задълбочена професионална подготовка, понеже предназначението на музиката, създавана от композиторите, е да изпраща духовни послания към слушателите. Трудността на композиторската професия се обуславя от неконтролируемия процес, превръщащ една духовна енергия в друга, разбираема от хората. Затова в сравнение с другите човешки професии при композиторските не се ценят количествените, а само качествените показатели! В това отношение особено показателно е, че численото съотношение на тези компоненти е 99,99:0,01 в сравнение с другите човешки дейности.
За съжаление в нашето "модерно" време понятието "композитор" твърде сериозно девалвира. Световната техническа революция създаде благоприятните условия, много "практични", "амбициозни" и с комерсиален нюх люде, използвайки своята добра технологична подготвеност, да създават такива компютърни програми, които да "композират" различни "музикални парчета". Но по този начин, вместо разнообразие, се получи убийствено звуково еднообразие, понеже "машината" не е в състояние сама да пресъздаде многообразието в душевните преживявания на хората, които по принцип са строго субективни. Въпреки че и те се титулуват композитори, смятам, че по-правилно е да се наричат "музикални манипулатори"!... Главната разлика между композиторите и манипулаторите е, че първите не може да бъдат нещо друго освен музиканти-идеалисти, докато за вторите - музикалните занимания са предимно средство за правенето на бизнес!...
Истинско щастие е, че в обърканото време, в което живеем, България все още има "живи" истински композитори като Пенчо Стоянов, Димитър Христов, Васил Казанджиев, Николай Стойков, Красимир Кюркчийски, Александър Текелиев, Стефан Драгостинов, Кирил Ламбов, Георги Андреев и др. (сигурно пропускам някои имена, за което моля за извинение), които са гордост и достойно лице на българската музика и българската култура. Навярно читателите ще останат изненадани от високата оценка за тези (и други подобни) имена, които почти не се тиражират в публичното пространство, задръстено от натрапваните му имена на различни популярни "музикални манипулатори".
В следващите редове искам да разкажа за един от истинските български композитори, който неотклонно продължава да твори музика, понеже този нагон е по-силен от него и неговото битие и без тази своя "слабост" не би бил личността, която е. Той се казва Александър Текелиев.
Познавам го от близо половин век. Всъщност най-напред с него се запознах задочно - чрез музиката му. Казвам тези думи понеже истинският образ на композитора се разкрива най-добре чрез музиката, която той създава.
А каква е музиката, създавана от Александър Текелиев?
Тя е силно експресивна, наситена със завладяваща емоционалност и изобретателност, чрез които се разкрива дълбочината на мисълта му, заложена в нейната художествена образност.
Читателят не бива да остава с невярната представа, че това се е получило изведнъж и "свише". Не, тези качества на неговата музика са плод от положен огромен, продължителен и целенасочен труд, позволил развитието на природното музикално дарование на Александър Текелиев да получи сегашното му високо професионално равнище, даващо на композитора възможността свободно да създава симфонии, опери, балети, оратории, камерна музика, песни...
Когато се запознах с биологическия носител на името Александър Текелиев, установих, че той е около 30-35-годишен мъж, впечатляващ с дискретното си чувство за хумор и преждевременно побелялата си коса, която - заедно със сериозния израз на лицето - му придаваше визията на млад мъдрец! По-нататъшното ни общуване не опроверга, а потвърди началните ми впечатления. Нашите многократни срещи и разговори бяха своеобразна сплав от сериозен професионален диалог и разтоварващ хумор, "гарнирани" с много "жива" музика. За мен и съпругата ми проф. Лилия Гюлева беше истинска привилегия възможността да чуем редица негови композиции в работен вариант, още преди да са получили окончателната си редакция, което поддържаше буен пламъка на дискусиите ни. Предполагам, че полученото взаимно творческо доверие стана причината ние да реализираме премиерните изпълнения на редица негови композиции. Изповедно ще отбележа, че в паметта ми завинаги ще остане жив споменът от концерта на "моя" камерен оркестър в "златната" зала на парижката община. Там изпълнихме неговата безсмъртна миниатюра "Размисли", чиято музика предизвика бурните овации за автора от развълнуваната френска публика!
Животът на Александър Текелиев започва на 3 юни 1942 г. в малкия граничен град Свиленград. "Родителите ми бяха скромни, тихи и честни хора, всеотдайни на своите деца и работа. Много обичаха музиката, която беше на особена почит в семейството ни" - споделя след години композиторът. Но тогава, в трудните военни години, той е бил като другите свои връстници. И все пак се е различавал от тях, защото музикалното му дарование се проявило твърде рано. Без съмнение за това сериозно е повлияла подходящата семейна среда и въпреки безпаричието - хронично съпровождащо семейството, в дома му се появил желан гост - истинско малко акордеонче, което веднага станало най-близкият приятел на малчугана. Поради липсата на специалисти неговите начални занимания по музика били белязани с хаотичност и аматьоризъм.
Този период приключва със завършване на прогимназиалното му образование. И понеже влечението на Сашко към музиката ставало все по-неудържимо, в 1956 г. заминал за Пловдив и станал ученик в тамошното музикално училище. На новото място попаднал в съвършено различна среда и с болка осъзнал, че няма подготовка, равностойна с тази на своите съученици. Но не се отчаял, а се амбицирал и изработил печелившата стратегия, която да го придвижи от аутсайдерската позиция до челото на училищната класация.
"Тайният шифър на Сашо" за осъществяването на стратегията бил упорит, целенасочен труд! От дистанцията на времето сега е лесно да се правят анализи, но тогава неговият живот е бил изпълнен с всевъзможни трудности, които превъзмогвал с непоколебимата юношеска вяра в своите сили, цели и дарование. Например, докато неговите съученици свободно са си служили в учебния процес с пианото, той е бил принуден да започне от "кота нула" умението да борави с него. Заедно с това, далеч от семейството си, Сашо е бил принуден сам да се грижи и за своя бит, което също изисквало сериозни усилия. Въпреки това резултатите не закъснели  - постепенно и неотклонно той реализирал своята стратегия и с бързи крачки се придвижвал към челото на училищната класация. И не само това - при всеки сгоден случай той непрестанно слушал най-различна по стил музика, благодарение на което разширил музикалните си хоризонти, превръщайки се в отлично информиран млад професионален музикант.
Всичко това позволява на момчето от Свиленград в 1962 г. със самочувствие и достойнство да стане студент в Софийската музикална академия, в класа по композиция на проф. Веселин Стоянов. Това е вторият му - след семейството - житейски шанс, тъй като опитният педагог не ограничавал стремежа на студента си да намери "своя" музикален стил и творчески облик. И сега Сашо си спомня неговите поучителни слова: "Аз знам, че след време ти няма да пишеш по този начин, но сега това се налага и е необходимо, за да изучиш "азбуката" на занаята... Бъдеш ли Ти, ще бъдеш и нов!..." Благодарение на своите творчески експерименти Сашо непрестанно обогатява композиционните си умения и неусетно изгражда онези похвати, които обуславят стила на твореца Александър Текелиев.
Третият житейски шанс спохожда Александър Текелиев през 1972 г., когато в лицето на арфистката Диана Николова открива жената на своя живот и сключва брак с нея. Важна, дори бих казал изключително важна е нейната роля за творческия просперитет на композитора, понеже тя е най-ценният му стимулатор , критик, съветник, създател на благоприятна семейна атмосфера за музициране и майка на сина им Александър Втори, за когото се говори и ще се говори. Макар че тази характеристика е събрана в едно изречение, този факт в никакъв случай не омаловажава, а подчертава ролята й на достоен професионален и житейски партньор.
Ако се придържаме само към показателите на ЕГН-то, Сашо спада към групата български композитори, родени в първата половина на 40-те години на ХХ век - от Александър Йосифов, Божидар Петков, Михаил Пеков, Георги Костов до Виктор Чучков, Милко Коларов, Стефан Илиев... Но както сполучливо отбелязва неговата биографка Веса Цинандова-Харалампиева, "Александър Текелиев повече се откроява, отколкото слива, с някое от т.нар. "поколения" български композитори." И това е хубаво, защото изкуството не признава конфекцията - в него се цени уникалността!
Сериозен е влогът на композитора Александър Текелиев в българската музика. В една неголяма статия всичко не може да се спомене, но задължително е да се посочат балетът "Сянката", операта "Готвачът на херцога", "Оратория-реквием", трите камерни симфонии и други камерни композиции, соловите и хоровите произведения, множеството детски песни. Въпреки различната си жанрова принадлежност в тях неизменно личи стилът "Александър Текелиев", отличаващ се с високия си професионализъм при използването на различни композиционни техники, философско, а не формално третиране на пресъздаваната тематика, което обуславя нейното възприятие от слушателите.
Дълбочината на Сашовата мисъл личи не само в музикалните му композиции, а и в облечените с думи негови мисли. Ето някои от тях:
- ако не знаеш какво е край, никога не ще имаш начало;
- разликата между искащия и можещия е, че само можещият има право да иска;
- да не учиш е лошо, но да се учиш на лошо е още по-лошо;
- с простия човек винаги може да се намери общ език, с простака - никога;
- надживей злото, за да те надживее доброто.
За проф. Александър Текелиев и българската музика най-доброто е, че едновременно с творческата си зрелост е запазил любопитството на своето младежко светоусещане. Това е видно както от неговата визия, така и от творчеството му, в което витае неспокойният дух на чувствителната личност. Нека да е здрав и жизнен, защото от него се очаква още много, много!