Ние пак сме тук!

Ако всеки ваш ден започва със стиснато гърло и паническо усещане, значи живеете в България.
Ако всеки ваш ден преминава под знака на отмятането с колко луди, нагли, безотговорни, немарливи и крадливи хора ви се е наложило да общувате, живеете в България.
Ако всеки ваш ден завършва с неистовото желание веднага да намерите ключа от касата, в която съхранявате пистолета, със сигурност живеете в България.
Това живеене отчайва и обезсилва напълно, вярно е. Незабележимо, но неотклонно те тика в доброволна алиенация от всичко. Затваря те зад дебел и висок дувар, в който контактуваш само с най-близките си. И се молиш единствено дано никога да не намериш оня ключ от касата, в която държиш пищова, ако се докараш до тотално изтрещяване.
Всичко това е вярно, но не е всичко. Остава мисленето. Него все още не са измислили как да го забранят и няма как да ви го вземат. Стига да го практикувате. Мисленето все още е безплатно. Макар и не винаги да е безопасно или полезно за здравето.
Така че, уважаеми отчаяни, обезсилени, псуващи, оскотели, тъжни, болни, обиждани българи, единственото, което ни остава, единственото, което може да ни спаси, е мисленето. Ако и това спрем да правим, ако съвсем се откажем от способността да правим разликата между добро и зло, между боклук и човек, ония побеждават окончателно.
Не го позволявайте, колкото и боклукът да внушава, че вече ни е завладял, че ни е превзел, че ни е подчинил. Ако го позволим, няма смисъл да питаме управника защо е простак, а себе си защо е управник!