Книгата е най-доброто изобретение на човека

Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш, твърди Хорхе Букай, автор на интересни и полезни четива, към които от няколко години се пристрастиха и много български читатели. По думите на именития аржентинец фактът, че всяка негова книга се превръща в бестселър, се дължи на много работа, на определени умения, които е придобил, и на привилегията да е внук на двама дядовци, които са разказвали приказки. Тези дни популярният автор на повече от 20 книги, преведени на над 20 езика, е у нас по покана на българските му издатели от ИК "Хермес". Благодарение на тях вече сме чели неговите "Приказки за размисъл", "Нека ти разкажа", "Писма до Клаудия", а от няколко дни на книжния пазар е и първият му роман - "Да се обичаме с отворени очи". Вчера Хорхе Букай гостува на президента Георги Първанов, а след това в продължение на близо два часа отговаря на въпроси на журналисти от печатни и електронни медии на разговора, организиран от домакините му и с участието на директора на издателството Стойо Вартоломеев.
България е изненадваща страна, възкликна още в началото на срещата гостът, не само защото установявам, че тук има интерес към мен като автор, но и към четенето изобщо. Искрено се надявам нещата, които пиша, да помагат на някого по някакъв начин. В отговор на журналистически въпрос какво мисли за това, че според една класация хората в България се смятат за най-недоволни от живота си, Хорхе Букай отбеляза: Чувал съм фразата "ние сме най-нещастният народ на света" поне в 22 страни. Явно е така, защото хората си казват - щом не може да сме най-щастливите, то нека поне да сме най-нещастните... Типично за повечето хора - ако един каже, че го боли пръстът, другият ще се оплаче, че го боли ръката, третият ще добави, че го боли цялото тяло, четвъртият ще изпъшка - а аз едва не умрях, когато... - шеговито заобяснява гостът. И добави - но нещастието не е добра причина, за да правиш каквото и да било. Според него много често проблемът е, че сме свикнали да живеем над нивото на нашите нужди и под нивото на нашите желания. Решенията са две: или да трупаш още неща, или да искаш по-малко. В книгите си се опитвам да уча другите на това, което мен са ме учили - да бъда щастлив с онова, което имам, подчерта Хорхе Букай, който е дипломиран лекар и специалист по умствени заболявания.
На въпрос от какво се страхува, гостът отговори: Страхувам се от почти всичко! Страховете са ни нужни, целта им е да ни предпазват, освен когато ни парализират - това вече е проблем. Единственото, което ме парализира, е да не се случи нещо лошо с децата ми, призна Букай, с другите неща се справям. По отношение на съвременните средства за общуване - на глобалната мрежа, писателят смята, че интернет е като гнездо, което привлича педофили и хора с лоши намерения. Но ако има законови начини за предотвратяване на виртуалните пороци, можем да извлечем само ползата от това техническо изобретение. При все че моето усещане е, че интернет няма да замени живите контакти на хората, освен това съм сигурен, че никога няма да изпитам наслада от виртуален секс, категоричен е Букай.
Книгата е най-доброто изобретение на човешкия ум, смята писателят, който призна, че в дома си има книги, някои от които може би никога няма да прочете, но му харесва да са там. Те са мои приятели, заяви Букай. За него четенето е като паспорт, като врата към нов свят, към друго време, в което може да се чуят гласовете на хора, които отдавна ги няма, и може да си избереш учители в това, което четеш. Той разкри, че прочетените книги в библиотеката му винаги са подписани от него с отношение, например "Добре си го казал!", или "Харесва ми!", или "Това е глупост..."
Когато се върна в Аржентина, бъдете убедени, че ще разказвам за вас, за България, каза в заключение Хорхе Букай. Той сподели, че се интересува от етномузика и по тази причина познава българския фолклор. Сега научавам, че като държави имаме и сходни проблеми и може да търсим сходни решения, отбеляза гостът, според когото, макар и далеч една от друга, Аржентина и България може да се опознават и сближават чрез културите си, чрез взаимни гостувания на хора на изкуството.