В името на децата

Този път рубриката ми "От дума на дума, та в... ДУМА" ще бъде посветена на две събития или случки - от миналия петък. Едното е отбелязването на четиридесетия ден от раздялата ни с голямата Леда Милева, а другото една книжка за деца, която си купих и веднага прочетох с възторг и благородна колегиална завист към авторката й Зоя Василева. Сами разбирате общото между едно многолюдно събрание и самотното разгръщане на тънката книжка.
Своеобразната панихида (по-скоро възпоменателна вечер) на доайенката на литературата ни за деца Леда Милева се състоя в седма зала на НДК, където бяха дошли много читатели - малки и големи, почитатели и колеги, за да отдадат още веднъж почит към личността и делото на поетесата и общественичката. Черешка на тортата беше изпълнението на добре известната на всички ни песен "Зайченцето бяло" от две момиченца, които едва ли имаха по три годинки. А в повечето други изказвания също се таеше усмивката на Леда, позната ни от живите срещи с нея и от стиховете й.
Силно впечатление ми направи обявеното решение, взето от ръководствата на Столична община и издателство "Захарий Стоянов", да зарадват голям брой детски градини, като им подарят четирите тома с "избрано" на Леда Милева. Както е известно, в приказките и стихотворенията за деца доброто винаги побеждава и намаленото число на читателите у нас (и слушателите, защото не всички вече са се научили да четат) означава победа на лошото над доброто. Това потвърждават (уви!) и многото неграмотни наши сънародници и липсата на всякакво възпитание у някои млади хора.
Най-популярни от творбите на Леда Милева са нейните герои зайченцето бяло и работна мецана. Зайченца и мецани има и в много народни приказки, и в написаното от други автори. Трудно е да си представим детския свят без компанията на тези любими герои на малчуганите. Чета из София билбордове, които ни призовават да помогнем на деца, останали без родителски грижи или мечтаещи не само за играчки, а и за залче хляб. За съжаление много родители не могат да осигурят на своите рожби дори елементарно препитание въпреки огромните си усилия.
Има и друга категория деца, които има какво да ядат, но духовната им храна е твърде оскъдна, за да пораснат като истински човеци. Тези дни прочетох статия, която завършва със следните верни думи: "Образованието и възпитанието се нуждаят от спасение. Те трябва да се издигнат над това блато от полуграмотност и посредственост, защото в противен случай с тях ще потъне и България."
За съжаление не само полуграмотност и посредственост движат механизмите, които целят потъването на цели народи в това блато. Едно не мога да разбера - защо им е на световните богаташи да стават още по-богати и да кроят унищожителни планове, от чието действие едва ли ще се спасят и те.
Силно впечатление ми направи и изказването на новоизбрания папа, който заяви: "Как бих искал една бедна църква за бедните". Интересна ми е реакцията на тази негова позиция от големците на нашата църква с техните скъпи часовници и безбожно скъпи луксозни коли. Навярно ще кажат: "Да, ама ние не сме католици, та да го слушаме".
Втората тема на днешните мои редове, посветени на децата, е книжката на Зоя Василева "Как се оцветява крава". Познаваме се отдавна с авторката, работили сме заедно, чудесна поетеса е, но сега - в тази си книжка за малчуганите, тя  явно изпитва силното благотворно влияние на внуците си, които (това научих от посвещението на книжката) са станали двама.
Всеки ред, всяка дума, всяка рима в петдесетината нейни стихотворения и стихотворни миниатюри са като заковани. Пиша първо за формата, защото съм убеден, че в произведенията за деца тя трябва да е на изключителна висота и по този начин активно да помага на съдържането при сприятеляването на малките читатели и слушатели с доброто и красивото. Точно в това е големият успех на поетесата - в изящен и силно сгъстен стих тя да сподели с нас нещо, което непременно впечатлява децата, и да ни го каже съвсем простичко, с техните думи.
За илюстрация ще цитирам две от миниатюрите на Зоя...

 "СЧУПЕНАТА ПЕЙКА":
Как съборих тази пейка!?
Не разбрах изобщо как...
- Бързо викайте линейка,
пейката си счупи крак!!!

"КОТКИТЕ":
В двора с тихичка походка
през час, през два пристъпва котка.
Хранете котките на двора -
нали все пак и те са хора.
Сигурно на всички ни се иска децата и внуците ни да бъдат щастливи. Нека помагаме за това, поне колкото зависи от нас!