Цветан Незаменими

Според бившия правосъден министър Христо Иванов и според настоящия евродепутат Николай Бареков, Цветан Цветанов е политически труп. Това, че тия двама тъй различни в наратива си персони са на един акъл, е леко обезпокоително, особено когато говорим за труп, бил той и политически, още повече и Цветановия. 

Има някои съображения обаче, които правят слуховете за политическата кончина на втория човек в ГЕРБ желани, но неверни. Цветанов не се е покачил до шестия етаж на апартаментното си израстване и не се е разширил квадратурно, за да се хвърля в небитието от покрива на луксозното си жилище. Не. Той не е този типаж. 

Това, за което говорят Иванов и Бареков, е признак за европейската представа за правене на политика. Там публичният скандал унижава, принизява и унищожава кариери. У нас, при тази власт, при тази илитератщина и тепегьозлък, скандалът възвисява. Първо се слагат белите ризи, после те се разкопчават на шията и след това се пее: "Колко са бели душите ни". 

Вече го правят. Интернет ехти: "Цветанов е невинен". Да? Ама, разбира се. Първо беше: "Не даваме Делян!", сега ще крещят: "Искаме си Цветан!" И ще са прави. Защото без Цветан са заникъде. Без Цветан няма парламент (по Валери Симеонов), няма местни структури (по Томислав Дончев). Може да спрем дотук, защото е видно, че без Цветан иде краят на света (по ГЕРБ). И са прави, защото без Цветан в политическата канализация ще отекат и Делян, и сульо, и пульо, за които политиката и суджукът са синоними. Т.е. ГЕРБ в сегашния им вид. 

Е, може ли Бойко Борисов да убие творението си и после да го изроди наново чрез танталовите мъки на Томислав Дончев, както красива пеперуда излиза от гнусна какавида. Не може. Не става. Късно е. Всичко вече се е сраснало и гнои. Борисов може да изхвърли Цветанов, но само с цената на собствената си погибел. Би било добре за страната, но кога ли тези са работили за нея?