Циреят се пукна

Този ден не бях излизал от къщи, макар да е неделя и редно беше поне да се разходя малко. Вършех си някаква работа пред компютъра и едва вечерта седнах да гледам телевизионните новини. Гледам и не вярвам на очите си - това у нас, в България, ли става? Дори се просълзих. Няма ги убийствата, катастрофите и другите неизбежни атрибути на жестокия капитализъм, наричан у нас кой знае защо демокрация. Един след друг се редят репортажи от български градове, хиляди от чиито жители са излезли по улици и площади, за да изразят спонтанния си протест срещу гаврата, на  която сме подложени от чуждестранни фирми монополисти, които ни ограбват под формата на сметки за електроснабдяване.
От вида на протестиращите и от някои техни изказвания пред телевизионните камери става повече от ясно, че това не са хора, организирани, насъскани от някоя партия, а обикновени трудещи се или лишени от правото с честен труд да изкарват прехраната си безработни, на които мизерният живот им е дошъл вече до гуша. Оказва се, че на мнозина от тях целият месечен доход не е достатъчен, за да платят сметката си за ток. А какво да ядат? Те и децата им. Същите деца, които (отгледани някак и образовани вече) изпращаме със сълзи в очите да се борят за горчивия си залък по далечни чужди земи. Там, където ги няма нито Витоша, нито Рила, Пирин и Родопите, нито Марица, нито плодородните ни полета, нито красивото Черноморие, нито градовете, в които сме родени...
Тези градове сега протестират. Не само застрашените от безработица поради закриване на заводите им или неполучилите заплати миньори и други работници, а хора с най-различни професии от трийсет и пет български града (общо над стохиляди души). Варна, Пловдив, София, Благоевград, Дупница и много други - още трийсет големи населени места в страната... Започвам с Варна и Пловдив, защото... Във Варна полицаите са свалили щитовете си и така са изразили съпричастие към протестиращите, а в Пловдив една жена е получила месечна сметка, по-голяма от моята, която е "само" 891 лева и 89 стотинки (словом: осемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки).
Да се смее ли човек, да плаче ли, както биха се изразили не единствено хора, плащали ток при социализма, а също и бабата на Тодор Коруев, живяла преди това. Още един повод за смях ли, за плач ли - подала си е оставката (след поискване от върховното командване и след четиридневна служба) новоназначената шефка на ДКЕВР. Не ви ли говори това за кадровия потенциал на управляващата ни партия - назначените или ще са малограмотни с подправени дипломи, или корумпирани и нарушаващи законите търговци. Кого да съдим по-напред, или поне кого да уволняваме? Не му е лесно на министър-председателя, още повече като се има предвид, че той в държавата ни е едноличен кадровик (пардон, сега му викат завеждащ отдел "Човешки ресурси"). Слаби ви са  ресурсите, господа управляващи, колкото и да привличате към своите редове хора със слаби характерчета и нагаждачи, които искат винаги да са на власт, колкото и силови и незаконни да са повечето ваши назначения.
На българина му дойде до гуша и от магистралите ви, и от другите ви хвалби, които му стоят като на гол тумбак чифте пищови, и от цялата мизерия, в която му предлагате да живее. Сега, с малко закъснение, той си спомня думите на Левски, че "Българинът не ще да е роб". Затова заедно с протестите срещу електроснабдителите, които ни ограбват като пладнешки разбойници, се издигат лозунги срещу властниците ни, които търпят това. А онова момче, дето ни е министър на икономиката, енергетиката и още на нещо, се опитва да успокои духовете с обещания за подир пет години. "Трай, коньо, за зелена трева" - би казала с право бабата на Тодор Коруев. Не само възрастните като мен няма да дочакат сбъдването на такива светли обещания, а и далеч по-млади хора ще се преселят в отвъдното от глад и отчаяние.
На Симеон Дянков му се клатели краката на министерското кресло. Че те отдавна се клатят, но това се забелязва само от нас, от които не зависи уволнението му. (Е, сега може би ще се забележи!) И защо само на неговото кресло, когато цялата холна гарнитура (може би с малки изключения) е проядена от дървоядите на нелогично високото самочувствие, некомпетентността и върлата корупцията.
"Много са чудните неща на света, но най-чудното е човекът!" - тези думи на Софокъл си спомням преди избори напоследък и се питам: пак ли тези непрестанно унизявани, ограбвани и оставени да ровят в кофите за боклук гладни българи ще гласуват против себе си? Пак ли ще предпочетат не своите, а и чуждите (не български и не на цялото ни общество) интереси?
Циреят наистина ли се е пукнал?