РОБСТВОТО Е ОТМЕНЕНО

Навярно защото сме свикнали вече да живеем в парадоксална действителност, с особено внимание и удоволствие слушам информации за невероятни случки, куриозни разпоредби и дори будещи смях закони от други държави. Това ми отношение е обяснимо и с нашата национална максима "Нечем я да съм добре, сакам Вуте да е зле". Така или иначе голям кеф ми достави съобщението, че в североамериканския щат Мисисипи съвсем наскоро официално било отменено робството.
Тази новина събуди у мен куп мисли, свързани с нея. Първо се сетих за днешното непрекъснато напомняне (от всички висши международни органи) за правата на човека, за тяхното спазване или нарушаване. Прочетох например на екранчето на компютъра си изявлението на господин президента, че "Проблемите в България си ги създаваме сами, сами трябва да ги решим". И веднага се питам "как да ги решат сами онези пенсионери, чиято цяла пенсия не стига, за да си платят тока?" Какво им препоръчва по-конкретно господин президентът, за да решат сами този въпрос?
Не е необходимо да ни се напомня твърдението на Остап Бендер, че "делото за спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи си". Това сме го чели още като юноши, но то е написано в хумористичен роман и не смятам за много резонно един твърде богат държавен глава на една държава с твърде обеднели хора да проявява по този начин чувството си за хумор.
Но нека се ограничим с разсъждения от далеч по-близката ми сфера на литературата и нейната роля да отразява (дори когато не някой не признава това) човешкото битие. По едно време се появиха (и май не са се отказали от намерението си) привърженици на идеята за пребоядисване на негрите. Това, както разбирате, е мой опит за образно изразяване, а инак искам да кажа, че са много смешни и ненужни действията по прекръстване на нашите цигани на роми и на американските негри на афроамериканци. Ако според някого "негър" е мръсна дума, как да си обясним наименованието на държавата Нигерия или избирането на Обама за президент на САЩ?    
Сериозните цигани не намират думата "циганин" за обидна или компрометираща, а сигурно и негрите не се срамуват от името и цвета на кожата си. Зад този стремеж за пребоядисване не мога да видя нищо друго освен някаква закъсняла и нелепа гузност, заради някогашните бели господари, които са продавали и купували цветнокожите буквално като добитък. Днес други покупко-продажби на хора не мога да възприема като нещо естествено - това са сделките, които се правят с добрите футболисти. А може би има някакъв особен приятен гъдел от това, че са те оценили и продали за най-много пари в цяла Европа. Нещо като гордеенето от високия тираж на някоя издадена книга или многото представления на някоя пиеса.
Чух, но го възприемам като черна шега, че имало предложения и да се махнат неизвестно как от някои класически произведения думи като "роб" и "робство". Интересно как ще наричаме тогава  действащите лица в романа "Чичо Томовата колиба", който ни е разплаквал като деца и е развивал човешката ни чувствителност, или как ще бъде прекръстен телевизионният сериал "Робинята Изаура", който макар и прекалено сантиментален събираше като магнит пред малкия екран не само просълзените бабички.
Както е известно, един от етапите в общественото развитие на човечеството съдържа не само в нормалните си порядки, а и в името си тази неудобна днес някому думичка. Интересно как ще бъде прекръстен робовладелският строй. Или той ще бъде изтрит и прескочен дори в учебниците по история - ще се преминава от първобитното общество направо към феодализма? Това ще е нов принос на България в световната научна съкровищница, защото доколкото знам точно така е станало по нашите земи...
Много има да се задрасква и поправя също в руската проза, където под път и над път се описва със състрадание непоносимо тежкия живот на крепостните селяни. Но какво съм се завайкал за тях, когато в нашата литература има един роман с вече абсолютно неподходящото заглавие "Под игото". Може би ще го прекръстим на "При османското присъствие"? И ще откъснем отвътре някоя и друга страница, която вече не би била подходяща. Не е ли по-лесно просто да загърбим някогашното минало и да живеем с днешните си приятелски и добросъседски отношения? Не е ли кощунство да се помисли дори за корекция на руските класици и на нашия Вазов?
Или може би на някои, които се възползваха с широк размах от възможностите на първоначалното натрупване не им стига връщането на капитализма и искат да възкръсне робовладелството. То и така дереджето на много от нашите сънародници не е далече от онова, за което сме чели в "Чичо Томовата колиба".