Писатели и пишещи

Повод да напиша долните редове ми даде неотдавнашно мое присъствие на публична среща с една от най-добрите ни поетеси в уютното салончето на столично читалище. Там бяха дошли много колеги на "виновничката", както и други любители на написаното в мерена реч, мнозина от които също явно имат греха да съчиняват стихове. Срещата премина много добре - с точен компетентен доклад от професионална критичка и отлично прочетени (това се случва рядко) от авторката стихове.
Връщайки се към къщи, се запознах и заприказвах в тролея с друг от присъствалите на срещата с поетесата - симпатичен пенсиониран инженер, който си призна ("без бой", както някои се шегуват), че също е не само читател, а и автор на куплети. Дори ми подари своя малка напечатана стихосбирка и написа на нея телефоните си с молба да му се обадя, за да му изкажа мнението си. Обадих му се...
За мен поезията е нещо голямо и поставено на висока полица, до която малцина могат да протегнат химикалката си. В своите съчинения, адресирани до децата, в песни към пиесите си, а защо да крия - и в малкото на брой сатирични и сериозни стихотворения, на които съм автор, има доста мерена реч и някаква образност. Доскоро обаче във влака или при други случайни запознавания ми е било неудобно да призная, че съм професионален писател - казвах, че съм литератор, което може да означава учител или библиотекар, например. И когато някой от истинските ни лирици ме е титулувал с обръщението "поете", отговорът ми е бил: "Поет е Пушкин и в краен случай ти".
Тези мои думи може би съдържат малка доза суетност и очакване да бъда опроверган, но по-приемливи ли са изявленията на млади (написали петдесетина куплетчета) поетеси, които се изтъпанчват на публична сбирка и казват, че търсят спонсор за втората си книга. Какво са виновни чорбаджиите, понатрупали честно или не по някой лев, че някое момиче се мисли за поетеса? И какво сме виновни ние да четем нейните банални въздишки в често нескопосни куплети или направо дописки, лишени от всякаква поетичност? В това отношение (издаването и четенето) обществото ни просто се издъни, натрупаха се много неграмотни хора, а и знаещите да четат предпочитат цифрите пред буквите...
Пак добре, че нахалните и съвсем безперспективни в поезията графомани (защото има и читави) не са предявили законни искания за правото си не само да бъдат печатани, но и четени. Вярно, че преди нахлуването на така наречената демокрация у нас, имаше някои нелогични идеологически изисквания към литературата, но имаше и професионални, естетически норми, каквито съществуват не от времето на социализма, а от епохата на Омир. 
Винаги при многото ми срещи с деца от началните училищни класове, които ми декламират свои стихотворения или ми подаряват картинки, нарисувани от тях, бързам деликатно да им съобщя, че не е задължително да станат поети и художници когато пораснат. Обаче много хубаво е, че сега пишат и рисуват, защото това ще ги направи за цял живот приятели на книгата и картината, тоест на доброто и красивото. Нека си следват медицината или каквото са си избрали (сами или с родителска помощ), а после, ако им е писано, пак ще станат поети, независимо от докторската си диплома. И ужасно ги изненадвам, когато им разкрия "тайната", че авторът на "Бяла приказка" и "Копче да сън" (Валери Петров) е завършил медицина.
Усещам, че започвам да ви говоря като на малчугани, но нали всички сте били деца или почти всички имате деца и внуци. И на всички или почти на всички от вас им се ще да се върнат някак в годините на детството. Това е невъзможно. Но напълно възможно е да разбирате и поддържате децата в добрите им намерения и дела и да ги оправдавате в по-невинните им пакости.
Такова отношение би трябвало да имаме и към възрастните стихоплетци, стига те да не се имат на сериозно за литературни творци, да се мерят с професионалистите (друг е въпросът, че и някои от тях само се мислят за писатели) и да не досаждат на критици и издатели с книжките си, видели бял свят срещу заплащане, а не заради някакви художествени достойнства. Към някои от тях ще отправя съвет (за който предварително знам, че няма бъде приет) да пишат, щом това им прави удоволствие, но и да прочетат (като буквар) по нещо от добрите поети, за да видят (ако могат) както вложените там идеи и образи, така и прецизността на формата.
А колегите писатели бих помолил да не лъжат (от някакво неудобство) несъстоятелните самодейци, които им показват свои съчинения, че са написали обогатяваща човечеството литература...