Отвесна светлина

Отвесна светлина

Георги Струмски (1932-2013) 

По стръмния път сред небесната нива

мъчително

слънцето

стига зенита.

И планината внезапно застива -

огряна докрай,

беззащитно открита.

Струи светлината и всичко разнищва.

Люлеят се храсти и вейчици голи.

От мрака изтръгват се стръмни долища.

Без сенки се смръзват изтръпнали стволи.

Човекът без соята сянка остава

с душа, от високия блясък умита.

И виждат се обич, омрази и слава

до корена.

... Слънцето стига зенита.

----------

Мадона

Мамо,

колко си хубава,

мамо - като светица, но по-добра.

Слънчогледи зад твоето рамо

са преплетени като гора.

Една огнена ружа изгрява

между черните ти коси.

Разгоряната й жарава

няма вятърът да угаси.

Бледа сянка от миглите пада

върху милите ти очи.

И усмивката ти е млада.

И умората не личи.

Неизречени,

ала родени

зад прозирното ти чело,

светли мисли докосват и мене

като гълъбово крило.

Нека времето си отива.

Мамо, аз ще си ида. Но ти

остани в тая пролетна нива,

твойта ружа не ще прецъфти.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.