Непредсказуемост

На пръв поглед сирийската криза навлезе в задънена улица. Упорството, с което президентът Башар Асад продължава опитите си да потуши бунтовете, повлияни от "Арабската пролет", започна да действа на нервите не само на заинтересованите САЩ, ЕС и НАТО, но и на различни страни от арабската общност. Мотивите на Асад са ясни. Било с употреба на сила, при това безапелационно и кърваво прилагана в различни райони на страната, било с хладнокръвно поднесени конкретни обещания за поемането на радикален курс към промени, той и ръководеното от него почти династично обкръжение явно губят представа за реалната ситуация в региона. Останал почти напълно изолиран, морално подкрепян (поне засега) от Иран, Асад неочаквано започна да губи и опората, която намираше в ислямисткото движение "Хизбула". Досега то се явяваше пряк изпълнител на политиката на противопоставяне на Израел. И ако Сирия, най-общо казано, явно или тайно даваше на "Хизбула" всичко, от което се нуждаеше, за да се превърне в най-опитната партизанска организация в света, а нейният лидер Хасан Насралла - в равен сред равните арабски политически дейци (особено и като основен политически играч в Ливан), то в сегашната ситуация нещата започнат да се обвиват в непредсказуемост.
Ясно е от пръв поглед, че взаимовъзката Асад - Насралла не е изчерпала своята същност. Прошиитската ориентация и на двамата лидери само доказва тезата, че с благословията на Иран вариантът да се утвърди т.нар. шиитска дъга в Близкия изток си остава основната опора на тяхната дружба. Светската досега Сирия едва ли би искала да загуби подкрепа в антиизраелската си кауза, докато самоопределянето на "Хизбула" като основна "освободителна сила" извън верските разногласия все повече взема посока към "борба в името на "потиснатите". Тук обаче възниква и сериозният въпрос - доколко "Хизбула" може да прогнозира, че ако Асад последва съдбата на другите арабски диктатори, то на дневен ред вероятно моментално ще възникне нова борба за власт. Този път между алуити и сунити, от една страна, и малцинствената в Сирия група на шиитите. На фона на такава прогноза Насралла очевидно вече ясно съзнава, че следващият "паднал" ще е той самият, в случай че не съумее да спаси Асад или поне пъргаво да се насочи към евентуалния му приемник. Но има и един голям въпрос, който е жизненоважен (за региона). В случай че въпреки заплахите на Иран че ще употребява военна сила срещу "враговете" - светът, нека го наречем конкретно Запада и НАТО, все пак ударят режима в Дамаск, развръзката по-скоро ще протече по познатите досега антиарабски и антиислямистки сценарии. Военни действия.
И ако Сирия досега бе основен балансьор (след Египет и Саудитска Арабия) в Близкия изток, то подобна роля едва ли би се паднала на "Хизбула". По-скоро по волята на съдбата групировката ще бъде пометена. И още нещо. Всички играчи в региона усещат и една друга реална заплаха - много е вероятно съвсем скоро Турция да вземе нещата в ръцете си. Но засега там мъглата се очертава много плътна.