Най-важните приказки - за живота, в сегашно време

Идва пак понеделник. И аз трябва да кажа нещо важно за поредната книга, харесана от мен... Ето я. "Приказки за живота" от Зинаида Хаджимитова.
За кой ли път разглеждам снимката на корицата на жизнерадостното десетинагодишно момиченце, сякаш двойничка на Малкия Принц. Кога и как е уловен този божествен миг, сякаш тази магьосница е събрала семената на живота и цялото й същество ни уверява, че на нея й предстои да ги засее. И се питам: има ли нещо по-важно от приказките за живота? Това красиво чедо на Природата е като кълн от семената, които носи в себе си. Зная какво трябва да правя, ми казва усмивката й, която е на лицето на тази чаровница. Май нейни са тези "Приказки за живота" в елегантен сборник, в който са и "Думите на Душата". Но погледът ми търси особения Дневник, наречен от авторката опит, сякаш е внучка на Монтен. Получихме зов за помощ от синьо-зелена планета. Тази планета е Свещеното ядро на своята Вселена. На нея се засяват семената на живота.
Ние сме всичко, което е било, е и ще бъде.
Любувам се на корицата на тетрадката, която ми подариха момичетата. Тази тетрадка ще бъде моят дневник - казва лиричната ни събеседничка. Това дете... Това чудо на Природата... Този двойник от женски род на Малкия Принц. То ме кара да се вглеждам в чертите му, защото във въпросния Опит за дневник кълнят семената на живота и се олюлява гора от приказки.
Събудих се омотана в одеялото и дълго не можах да дойда на себе си. Имах чувството, че живея в друга реалност... - това е от дневника.
Този сборник е първият и засега единственият, появил се от перото на Зинаида Хаджимитова. И ако нещо ме респектира от вглеждането в природата на художественото слово за живота, то е неговите скрити филтри, през които са преминали нещата, взети от живота и връщайки ги пак на него, но с друг блясък и чар. Да се вземеш сам в ръцете си и да си кажеш, че от теб зависи да станеш това, което ти се привижда в бъдещо време, е повече от успех. И да усетиш кълновете на семената, които крие в себе си магическата пратеничка на сезоните, двойничката на Малкия Принц, тази, която е на корицата и е метафора на вечния живот. Четеш първа книга на непозната авторка и си мислиш, че не може да няма друга преди нея. За следващата вече ми е подсказано от купчината нови разкази. Но аз не съм пропътувал все още лиричния дневник. Ето на какво се натъквам: "Мирише на жасмин. Облечена съм в бяла рокля, с венец от бели цветя, лежа върху сал, който се носи по водата. Реката тече спокойно. Прекрасно утро... Ухае на смърт.
Умрях преди три дни, сега пътувам..." - тръпки ме полазиха.
Всичко има в този дневник. Но главното - приказки за живота... Родени от живота.
"Записвах! Страхувах се, че ще пропусна нещо...
Ето този сън за въртящите се кристали...
Пълна съм с енергия като цвете, прибрало семената си обратно. Семената на живота...
Гласовете заглъхнаха и аз потънах в цветната спирала светлина."
Най-важните приказки - за живота, написани от талантлива женска ръка, дошла с мисия да ни каже, че животът е нашата единствена приказка, в сегашно време.


Книгата на Зинаида Хаджимитова ще бъде представена в НЛС "Старинния файтон" на 23 септември, понеделник, от 18.30 ч.