Кучетата не лаят без повод

Поводът е казаното неотдавна от македонския премиер Никола Груевски в едно интервю. А в ролята на кучета влязоха политици (главно бивши) и обикновени хора, споделили мнението си в интернетските "вести".
Не бих ви занимавал с този цирей, който поради необяснимата за мен над двайсетгодишна българска толерантност спрямо смешните (и не само смешни) твърдения и действия на съседката ни от Югозапада най-после едва сега се пукна. Не бих ви занимавал, ако самият аз бях от някое бургаско село, а не потомък на българин (дядо ми Панчо), принуден преди много години да напусне родния си Прилеп и потърси убежище в майка България. Ако дядо ми не беше се преместил някога по-навътре в родината си, сега моите деца и внуци щяха да ги учат, че са неоспорими потомци на древногръцкия Александър Македонски и на какви ли не още измишльотини. Така че, като описвам по-долу казаното от Джеймс Пардю и Желю Желев, чиито родни краища и корени са доста далече, нека се има предвид и това!
    Груевски твърди (и навярно е прав), че "...  досега България не съм споменал в какъвто и да било контекст, а още по-малко в отрицателен" или "Нищо негативно или националистическо не съм казал за България". И допълва, че и по държавната телевизия не е чул нещо отрицателно за България. Но народът не случайно е казал: "Не слушай какво ти говоря, а гледай какво върша!"
 Колкото до вършенето, няма да ви занимавам, драги читатели, с многобройните прояви на антибългарски действия в съседната ни република, а ще се огранича с пожеланието "Да не се изпуснеш или изрепчиш да кажеш, че си българин в тази страна, родна за толкова прославени наши патриоти и просветители!" Сърди се въпросният Груевски, че сме имали град с името на Гоце Делчев и негов паметник, или че тачим Даме Груев. Не се ли е запитал въпросният Груевски защо Даме Груев не се казва Груевски като него, а Груев, както и Гоце Делчев защо не е Делчевски, а Делчев? И се оправдава въпросният Груевски за смешните исторически изопачения и фалшификации, че "Тази история всички сме я учили в училище" и по-надолу: "Това е нашата история". Може да е "вашата", защото са я съчинили вашите псевдоучени и няма нищо общо с обективната историческа истина. Силно съмнение буди и защитата, която въпросният Груевски прави на гнусите измислици във филма "Трето полувреме". По повод на подобни преструвки, каквито си позволява въпросният Груевски, един от коментаторите на информацията пише: "Проблемът е, че като интелигентни хора, имащи достъп до всякаква информация, не вземат да отидат малко в западните музеи, да се запознаят с архивни оригинални карти на Европа, с документи, съхранявани във Ватикана, Лондон, Париж и т.н., да видят какво пише там (а не да слушат нас и да се съмняват) и тогава да приказват".
И без това вместо тях достатъчно приказват други говорители на неистини. "Когато те хвали някой със съмнителна репутация, не се радвай! А когато те критикува - знай, че вършиш нещо добро!" Така и когато нашите днешни родни управници застанаха най-после на правилна позиция срещу смешната (но тя не е само смешна) политика на югозападните ни съседи, двамина вече слезли от пиедесталите си герои веднага взеха думата, за да покажат своята същност. Това са бившият (за радост) посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю и бившият (пак за радост) президент Желю Желев.
Първият от тях, след като намира, че отрезвяването на българското отношение към югозападните ни братя е неправилно, твърди следното: "Тази драматична промяна в политиката на правителството на Борисов не е нито оправдана, нито мъдра". И по-надолу: "За Македония това е сериозно предателство". Но един от коментиращите в интернет справедливо и примирено възкликва: "А бе то не е редно и вие да ни се месите във вътрешните работи, но постоянно го правите".
Вторият, който (като наш президент и преди това) има доста "заслуги" за съсипването на българското селско и не само селско стопанство, заявява, че "Не знам кой стои зад настоящата ни външна политика спрямо Македония, но тя трябва да се коригира." После върти, суче и все пак стига до аксиомата, че "Когато баба ти и дядо ти са били българи, ти не можеш да се определиш като китаец". Някои в Скопие обаче не са съгласни.
А в коментарите, където мнозина слагат пред името на Желю Желев груби до цинизъм определения, несъвместими с уважението и признателността ми към Гутенберг, има и по-трезви думи. Такива са например: "Те ще ни ругаят, псуват и грабят историята ни, ще ни мразят, ще водят антибългарска политика, а ние какво - ще ги милваме. Я стига..." Може да греша, но и аз така мисля.