Джузепе Верди на два века

Навършиха се двеста години от рождението на гениалния италиански и световен композитор Джузепе Верди, авторът на двайсет и шест опери, половината от които продължават да се играят и днес със завиден успех, както и прочутият му Реквием... Същия юбилей има и друг голям композитор - германецът Рихард Вагнер, чието творчество също не е изгубило силата си. Не се наемам (с моя ограничен музикален поглед) да меря величието на единия и другия. Само питам: "Да сте чули някой да си тананика нещо от Вагнер?" Няма да споря с професионалистите и информираните меломани, нито да подценявам написаното от Вагнер, но прекланяйки се пред неговото дело, избрах да посветя това свое съчинение на далеч по-близкия до моите уши и сърце Верди. И не само до моите.           
Ето какво пише в своята "Книга за операта" известният наш музиковед Любомир Сагаев: "В световната култура рядко са случаите музикант да си спечели толкова голяма популярност и такава трайна слава, каквато Верди е имал приживе и продължава да има. Малко творци са признавани така масово... В света няма оперен театър, в който да не се поставят творбите на италианския майстор... Хуманизмът, прогресивността и демократичността на музиката на Верди са й осигурили голямата любов на слушателите и трайния успех."
Няколкото изречения за великия съчинител на любими опери са чудесен повод за разсъждения върху понятието "популярност". Нея я имат (дори без каквато и била реклама) такива творби, които съвсем естествено завладяват не само народа, по-точно народите, а и годините и вековете. Трудно е сега да кажем кое от създадените днес произведения - опера, роман или картина, ще остане да живее и след двеста години, че и по-дълго. Привилегия да отсъди това има само времето. Разбира се, големите произведения не могат да не носят белези на периода, който отразяват, в който са сътворени, но гаранция за тяхното безсмъртие е непреходното в тях. И може би точно в това се състои гениалността на художника - да прозре добродетелите и пороците, радостите и проблемите и на бъдещите хора. Или да предвиди вечното в човешкия живот, нрави и поведение - да утвърди възвишеното и да порицае порока. Май започнах да пиша като критик, а това не е добре.
Ненадейно на помощ ми идва радиото, от което до мен долита най-популярната ария на Радамес от операта Аида. И аз неволно, обаче точно навреме, оставям химикалката, за да послушам звучащата музика. Подсещам се също, че тук е мястото да отбележа многото изпълнения и предавания, с които заслужено се отбелязва въпросната двестагодишнина. А за Верди не са необходими юбилейни и други поводи, че да гледаме и чуваме произведенията му. Освен по радиото и в операта, на концерти и в записи, негови произведения или части от тях звучат и в главите на мнозина от нас. Затова го наричат "поет на най-дълбоките човешки чувства". Достатъчно е да се чуе някъде изпълнение на ария, дует, или ансамбъл от "Травиата", "Трубадур" и "Риголето", за да се заслушаме в мелодията им или дори си ги затананикаме и ние. Оперното изкуство поначало бърка в душите ни с предимно сантименталната си тематика и в това отношение произведенията на Верди са ясен пример.
Не мога да скрия от онези, които не са големи поклонници на оперната музика, че понякога в либретата на много произведения има нотки на мелодраматизъм. Ще ги видим (нарочно пиша видим, а не чуем) и в някои от творбите на Верди. Неговата музика обаче има свойството да надмогне, да преодолее наивните сюжетни ситуации в либретата и да зазвучи самостоятелно и властно. Това с особена сила се отнася за оперите от последния му, най-зрял творчески период, където влизат само три музикално-сценични произведения  - "Аида", "Отело" и "Фалстаф". За първите две от тях Чайковски пише, че "старият Верди открива нови пътища в италианската музика".
Ядосвал съм се, когато невежи автори на ребуси пишат, че "Отело" е не трагедия от Шекспир, а опера от Верди. Може би не трябва да се ядосвам, а да се замисля дали е случаен фактът, че нотите на гениалния композитор хвърлят сянка дори над диалога на гениалния драматург.
Ровейки се из интернет, за да намеря още нещо интересно за великия Верди, не помня кое копче натиснах, но компютърът ми запя. Отново прекъснах съчинителството си и се заслушах. Това бяха изпълнения на или с участието на големи български оперни изпълнители. Пееха артистите Гена Димитрова и Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и Дарина Такова. За чест на българската певческа школа и много други наши изпълнители са ни радвали и ще ни радват с участията си в оперите на великия композитор.