Другият, непознатият ни Петкан

Прочетох с истински интерес и удоволствие новата книга на моята стара приятелка журналистката и писателката Бригита Йосифова "Дневникът на Петкан, писан в дома на Робинзон Крузо, екскуайър от град Йорк, Англия". Тази прекалено чужда за мен думичка "екскуайър" малко ме притесни, но после разбрах какво означава и увлекателните страници на повествуванието ми доставиха истинско удоволствие.
С Бригита Йосифова (и с мъжа й - покойния английски журналист и публицист Питър Темпест) ме свързва старо приятелство. Помня любопитството, с което прочетох, мисля че първата й художествена книга, подарена ми от авторката "Бирена чаша с монети". По-късно, натрупала много ценни впечатления от живота и от вестникарското кореспондентство , Бригита написа редица белетристични книги: автобиографичната "Купено дете", "Декабристите" и "Беглецът в Сибир", плодове от руския период в живота й, записките за Петър Увалиев - тя е и носителка на наградата на Съюза на българските писатели, носеща неговото име за цялостното си творчество...   
Но да се върнем към последното й съчинение "Дневникът на Петкан"! Самото хрумване за написването на тази книга заслужава писателска завист. Всъщност съвсем обяснимо е авторка с нейната естествена чувствителност и нормален поглед към живота да си зададе въпроса "какво ще прави този доскорошен автентичен дивак в така нареченото цивилизовано общество на тогавашна, пък и сегашна Англия?" Как ще се чувства този черен пришълец (предполагам, че тогава там не е имало толкова много тъмнокожи, както сега") като мълчалив и самотен слуга в богатия дом на предишния си приятел от безлюдния остров Робинзон Крузо?
Самотата и разочарованието си от цивилизования живот Петкан компенсира със своето топло приятелство и обич към непоквареното още от действителността синче на Робинзон - Съни (малкия Самюел Крузо), който според чудесната измислица на авторката е виновник (причина) да прелистваме сега страниците на тази книга. В цялото повествувание на романа, неговото присъствие ни убеждава в умението на Бригита Йосифова не само да измисля необикновени, но въпреки това някак достоверни перипетии, а и да изгражда пълноценно запомнящи се образи.
Кой друг би могъл в онова чуждо му обкръжение да стане по-добре най-близък приятел от едно чисто в помислите си за живота дете! Образът на малкия приятел на слугата Петкан, този безкрайно симпатичен на читателя Съни, подсказва бъдещото хуманизиране на цялото световно обществото.
Не по-малко майсторски са изградени и образите например на самия Робинзон и на Петкан. Прекарал близо трийсет години след корабокрушението си на пустинния и див остров, живял както са наредили случайността и близостта до природата, сприятелил се с аборигена, когото нарекъл Петкан, когато се връща в Англия, този някак жаден за цивилизация англичанин се впуска в своите бизнес дела и напълно забравя и трудните години, и романтиката на своето "заточение".
С точна житейска логика, освен с очарованието на далечната за нас първобитност, с много белязани от една крехка вътрешна съпротива несъгласия с този нов и често необясним за него живот е проследено и поведението на Петкан. Неговата непоквареност и дивашка (в онзи смисъл на думата) чистота му навличат голямата неприятност да лежи невинен в затвора. И въпреки това чувството му за дълг го отпраща на нова експедиция с вече отмилелия му, навярно поради английското си, далечно от островното, поведение Робинзон...
А какво де кажем за потресението на тази по детински чиста душа Петкан, когато разбира, че неговият Робинзон, въпреки богатството си, с присъщата за някои хора от онова време (пък и само от онова ли?) ненаситна алчност, започва да крои планове за продажба на роби...
Без това де е за сметка на читателското внимание, с което ни ангажира всяка страница от книгата (тя всъщност си остава приключенска), авторката успява да сподели с нас много важни свои мисли за някогашното и за сегашното време. Тя не прави буквални аналогии, а сполучливо си служи с метода "Думам ти, дъще, сещай се, снахо!" Свободата и размаха, с които Бригита Йосифова пише (та дори самият Даниел Дефо е неин герой), увлича и респектира всеки читател на книгата.