Животът се пише с мечти

Тази година изглежда съдбоносна за Латинска Америка, където предстоят поне седем президентски вота. Всъщност днес в цяла Южна Америка десни сили управляват само в Колумбия и Парагвай. И както изглежда, левицата няма да отстъпи позициите си.
В Салвадор битката за наследството на популярния президент Маурисио Фунес спечели бившият партизански командир Салвадор Санчес Серен. Санчес Серен е кандидат на управляващата партия и бивш партизански командир от Фронта за национално освобождение "Фарабундо Марти". Той изпревари с няколко хиляди гласа десния кандидат Норман Кихано, събрал 49,89% от гласовете. Санчес Серен получава 50,11%, обяви Върховният избирателен трибунал. Кихано засега не признава загубата си и обвини държавата в лицето на комисията по преброяване в нагласяване на резултатите, но народът вече се произнесе.
"Единният народ никога няма да бъде победен", скандираха при оповестяването на резултатите привържениците на Фронта "Фарабундо Марти".
Новоизбраният президент ще встъпи в длъжност на 1 юни.
"Животът се пише с мечти" - така озаглави своята автобиографична книга Санчес Серен. А в неговия живот мечтите често се сбъдват. Пътят му до президентския пост съвсем не е лек. Той е първият партизански командир от гражданската война от 1980-1992 г., достигнал до президентския пост.
След като на 19 години получава диплома за учител, Санчес Серен работи в бедния южен регион Ла Либертад, където става и борбен профсъюзен деятел, преди да се отличи в столицата по време на големите стачки през 1969 г. и 1971 г. През 70-те минава в нелегалност. През 1980 г. участва в създаването на Фронта за национално освобождение "Фарабундо Марти", който започва въоръжена борба срещу правителството. На фронта Санчес Серен става командир Леонел Гонсалес и прекарва по-голямата част от войната в северния департамент Чалатенанго, сцена на интензивни сблъсъци с армията. Негов боен другар днес го описва като "подреден, сериозен, солидарен, предпазлив и не особено склонен да се шегува".
Фронтът за национално освобождение "Фарабундо Марти" (ФНОФМ) е основан през 1980 година като обединение на няколко комунистически партизански групи, които участват активно в Салвадорската гражданска война, противопоставяйки се на правителството и на крайнодесните паравоенни формирования. ФНОФМ бързо се превръща в предна линия на "студената война". Фронтът, който има сериозни успехи и голяма популярност, създава доста главоболия на САЩ, които всячески подкрепят десните власти. От своя страна Съветският съюз и социалистическият блок оказват безрезервна помощ на въстаниците. Към средата на 1987-а организацията е призната от 40 страни в света и 70 международни и междуправителствени организации, в това число и от няколко комисии на ООН. Въоръженият конфликт в Салвадор обаче отнема 75 хиляди човешки живота.
А след като в началото на 90-те години СССР се разпада, повечето латиноамерикански партизански движения губят така необходимата им помощ. На 16 януари 1992 г. в Мексико са подписани мирни споразумения за прекратяване на конфликта в Салвадор. Санчес Серен присъства на подписването като един от лидерите на фронта. Същата година ФНОФМ от партизанско движение се превръща в легална партия, която постепенно заема по-умерени политически позиции. Години наред обаче ФНОФМ губи избори. С укрепването на позициите на Уго Чавес и подкрепата му за левите сили в региона, в това число финансова, политическата ситуация в страната отново се променя. ФНОФМ успява да спечели относително мнозинство в парламента, а след това през 2009-а издига за кандидат за президент бившия кореспондент на Си Ен Ен Маурисио Фунес. Фунес, който всъщност никога не е бил член на ФНОФМ, печели и слага край на 20-годишното управление на десните. Негов вицепрезидент става бившият партизански лидер Салвадор Санчес Серен.
За разлика от президента на съседна Никарагуа Даниел Ортега, Маурисио Фунес води доста внимателна по отношение на САЩ политика. И това е разбираемо - Салвадор е силно зависим във финансово отношение от Вашингтон. Малката и бедна централноамериканска държава дори няма собствена валута - тези функции изпълнява американският долар.
Фунес обаче предприема сериозни социални мерки. По време на неговия мандат например влиза в сила система за финансова подкрепа на семейства с деца ученици (преди това много от родителите не пускали децата си на училище, за да ги пращат да работят). В същото време аграрното производство е преориентирано от напълно експортни култури към самоосигуряване на страната с основните видове продоволствие. Фунес успява дори да се договори с две противоборстващи си банди да спрат взаимното изтребление и резултатът не закъснява - в страната с най-високото ниво на убийства на глава от населението престъпността пада двойно.
Обичаният от салвадорците Фунес обаче нямаше как да се кандидатира за втори мандат - конституцията не го позволява. И така ФНОФМ залага на своя човек - някогашния партизански командир Салвадор Санчес Серен. Той не е непознат за политиката в Салвадор. Избран за депутат през 2000 г., Серен остава на този пост до 2009 година, когато става вицепрезидент. До 2012 г. той е вицепрезидент и министър на образованието. И именно като министър той печели популярност с многото си социални проекти за подпомагане на бедните ученици.
Автор на няколко творби, бъдещият салвадорски президент публикува през 2008 г. своята автобиография "Животът се пише с мечти". В нея той заявява, че историческата памет е "социална и етична необходимост".
На президентския пост Салвадор Санчес Серен ще се сблъска с доста предизвикателства. Въпреки предприетите реформи характерната черта на Салвадор си остава огромният контраст между бедни и богати. Голяма част от местното население живее в нищета, докато една много малка част от местното население управлява почти цялата икономика на страната. Преодоляването на тази пропаст е една от мечтите на Санчес Серен.  Емоционален оратор, белокосият бивш учител и министър на образованието обяснява днес, че винаги се е борил да подобри съдбата на бедните, които по данни на ООН възлизат на 40 на сто от населението на малката му страна. Всъщност Салвадор на испански означава Освободител. Може би малката централноамериканска държава наистина е открила своя истински освободител?
Какво може да се очаква сега от Салвадор Санчес Серен? Радикализация на външната политика и подкрепа за революционните организации? Санчес Серен вече обяви, че голямата му цел е активизиране на социалните реформи и по-тесни отношения с Боливарианския алианс на народите на Америка (ALBA). Той каза, че ще се присъедини към Петрокарибе - спонсорска програма в ALBA, която може да спаси Салвадор от плащането на огромни средства за горива. Това, разбира се, предизвика голяма тревога във Вашингтон, който и без това не е въодушевен от победата на бившия партизански командир. САЩ не спират да оказват огромен натиск върху Салвадор да приеме неолиберална програма за "свободна" търговия, приватизация и строги икономии. Всички салвадорски политически партии, без ФНОФМ, вече подписаха споразумение в подкрепа на такава политика. Американският посланик в Салвадор предупреди, че ако салвадорските парламентаристи не одобрят законодателство, което облагодетелства частните инвестиции, страната може да загуби 300 милиона долара.
Истинските мечти обаче не се прекършват лесно...


Салвадор има сравнително отворена пазарна икономика, концентрирана върху износа на преработени храни, захар и етанол. Макар да е най-малката централноамериканска страна, Салвадор притежава третата най-голяма национална икономика в региона. Основа на икономиката е производство и преработка на селскостопанска продукция. Обработват се 30% от територията на страната от 40% от активното население. Значителна част от това население не притежава собствена земя за обработване (на 90% от селското население се падат само 4% от земята). Отглеждат се кафе (3-то място в Латинска Америка), памук, захарна тръстика, царевица, ориз, цитруси, индиго, тютюн, какао. Развъждат се едър рогат добитък и свине. Промишлеността е представена главно от текстилна, обувна и хранително-вкусова. Има голям нефтопреработващ, металургичен, целулозен и циментов завод.


Салвадор е наричан "страна на вулканите". Там има повече от 20 вулкана, някои от които са все още активни. Водите на водопада Лос Терсойос се спускат по високи шестоъгълни скални колони, образували се от вулканичната дейност.